Доц. Чакърова: Месото и от домашни и от диви прасета трябва да се изследва

През първите дни заразените с трихинелоза могат да получат диария, коремни болки, бързопреходни обриви и температура

Доц. Чакърова: Месото и от домашни и от диви прасета трябва да се изследва

За пореден път ще обсъдим темата за трихинелозата - зооноза, чийто пик основно е през зимните месеци. Въпреки, че всяка година публикуваме полезна информация най-вече за предпазване от тази зооноза, се оказва, че ежегодно се регистрират спорадични епидемии от трихинелоза сред хората.

Целта е да припомним основното за паразитното заболяване трихинелоза, като ще акцентираме на предпазните мерки. 

Разговаряме с доцент д-р Борислава Чакърова, д.м., специалист по медицинска паразитология, преподавател в Медицинския факултет при Тракийския университет - Стара Загора.

- Доц. Чакърова, към този момент има ли съобщения за случаи на трихинелоза у нас? 

- Към днешна дата, за този есенно-зимен сезон официално не е съобщено за епидемично свързани случаи на трихинелоза у нас. От годишните анализи на паразитната заболяемост в страната, по данни на НЦЗПБ, през годините епидемичните взривове от трихинелоза са неравномерно възникнали в страната ни.

Източниците, от които са се заразили хората, са и домашни, и диви свине, в почти еднакво съотношение, с лек превес на взривовете след консумация на продукти и субпродукти от дивечово свинско месо.

- Но сега, след огнищата на африканска чума по свинете, която предизвика масово изтребване както на диви, така и на домашни свине, може ли да се прогнозира какво би се случило оттук-нататък с разпространението на трихинелозата? 

- За първа година изпадаме в такава ситуация в България, като вероятно пак ще има случаи на трихинелоза, но какви ще бъдат тенденциите занапред, никой не може да прогнозира. Така или иначе, всяка година регистрираме епидемии от тази зооноза.

Искам да уточня, че когато говорим за спорадемия, това означава по-малък брой случаи на дадено заболяване с един източник. Затова по-скоро говорим за спорадемия или за взрив на трихинелоза, отколкото за епидемия, като всяка година източниците на опаразитяване са различни. 

Отново от анализа за паразитната заболяемост, публикуван от колегите от НЦЗПБ, през 2018 г. у нас са съобщени общо 86 души, консумирали опаразитени с трихинелни ларви месни продукти. В страната са регистрирани общо 5 епидемични взрива.

Зимата е сезонът на трихинелозата

При 3 от взривовете източник е дива свиня, при един - домашо прасе и при един е неизвестен. От заболелите 10 (11.6%) са на възраст от 1 до 19 години, което е индикатор, че хората все още принебрегват рисковете от заразяване с тази сериозна паразитоза. 

- Защо се доближава броят на епидемичните взривове, възникнали след консумацията на месо от двата източника на заразяване ? И какви са вашите наблюдения в това отношение? В смисъл, подлага ли се на изследване месото и от домашните прасета?

- Ловджиите вече знаят, че преди употребяването му месото на отстреляните диви прасета трябва да се изследва, докато собствениците на домашни прасета никога не правят това, или почти никога.

А домашните прасета се заразяват, изяждайки гризачите, които са живата връзка между дивата природа и заразните огнища. Аз поне не съм чувала до ден-днешен за стопанин на домашно прасе да е предоставил за изследване месото си. Всички считат, че е безопасно, в т.ч. консумирането и на уши, опашки.

- А защо не е безопасно това поведение? 

- Защото в ушите и в опашките също има мускулна тъкан, която може да съдържа капсулирани трихинели. Във вътрешните органи трихинеални ларви няма, в сланината - също няма.

Но там, където има мускулна тъкан, като в бекона например, в “шарената” сланина, винаги има риск да съдържат трихинеални ларви. Затова, нека собствениците на домашни прасета да го имат предвид, да знаят, че не е безопасно да се консумира месо, преди неговия преглед от ветеринарен лекар.

Искам да предупредя и за друго: овкусяването с подправки и сушенето, както се правят луканки, суджуци и прочее подобни продукти и се консумират без термична обработка, по никакъв начин не умъртвява трихинелите. И това може би са най-рисковите храни за заразяване с трихинелоза.

Именно защото не са преминали през термична обработка. В тази връзка ще отбележа, че и от преминалото през термична обработка месо пак има риск, но не се стига до трихинелоза в тази пълнота на клиничната картина.

- По какво се различава клиничната картина на заболяването в първия и втория случай? Т.е., причинено от сушени луканки и суджуци, или от обработено термично месо?

- След консумация на заразено, но термично обработено свинско месо, се получава интоксикация, алергизация, натравяне, както казват хората. И не се стига до тези тежки мускулни болки и отоци, които се получават при трихинелоза след консумиране на суджуци и луканки

Механизмът на патологично увреждане на организма е различен - унищожените трихинеални ларви интоксикират организма, докато живите трихинеални ларви навлизат в мускулите и ги увреждат.

Доцент д-р Борислава Чакърова

- Доц. Чакърова, докато сме на тема клинична картина, моля ви да коментирате по-подробно - хората трябва да научат и разпознават симптомите на заболяването.

- Както сме коментирали и в предишни интервюта на тема трихинелоза, при нея има известна сезонност, свързана с периода, през който се колят най-голям брой свине в домашни условия и откриването на сезона за лов на глигани. Инкубационният период е между 5 и 45 и повече дни понякога.

Най-често - 15-20 дни. През първите дни след консумацията на трихинелозно месо при заразените може да се появят диария, коремни болки, бързопреходни обриви, да се повиши телесната температура. В разгара на заболяването се появяват отоци по лицето, около очите, по китките и глезените.

А температурата може да стигне до 39-40 градуса, като е съпроводена най-често с втрисане, има и болки по мускулите на горните и долните крайници. Освен това при дълбоко вдишване болният изпитва остри болки в междуребрените мускули, при дъвчене и преглъщане.

Движението на очните ябълки също е смутено и съпроводено с болка. Всички тези прояви възникват, тъй като трихинелите се локализират във всички мускулни групи, където мускулите са напречно набраздени - на горни и долни крайници, гълтателните, дъвкателните, очедвигателните мускулни групи, междуребрени, както и в тези на диафрагмата. 

Пациентите с трихинелоза забелязват точковидни кръвоизливчета по конюнктивите, такива могат да се появят и по кожата и под ноктите. Гледането на телевизия пък е съпроводено със сълзотечение и светлобоязън. В тази връзка трябва да отбележа, че сезонът на трихинелозата съвпада с този на грипа, на другите вирусни заболявания и на настинките. 

Заразените с вируси и тези с трихинелоза имат почти едни и същи оплаквания - силна отпадналост, висока температура с втрисане, мускулни болки, гърлобол, светлобоязън и сълзотечение, отоци около очите.

- Искате да кажете, че трихинелозата спокойно може да бъде сбъркана с грип или друга вирусна инфекция? 

- Много важна е добре снетата от лекаря анамнеза. А в нея има данни от пациентите за консумация на нетрихинелоскопирано свинско месо.

И едва когато лекарят реши, че този “грип” не се развива като такъв и назначи специфични клинико-лабораторни изследвания, тогава се виждат сериозните отклонения в показателите, говорещи за мускулни увреждания. Което означава, че лечението и поведението трябва да се сменят.

Навремето, когато личните лекари вземаха специалност “Обща медицина”, те провеждаха задължителен модул и по медицинска паразитология. Имаше такъв период, някъде в началото на здравната реформа, когато в наредба за следдипломно обучение се изискваше провеждане на лекции и по паразитология. В последните години наредбата е променена. 

Само ако някой колега реши да ни включи нас, специалистите по паразитология в своя хорариум, едва тогава, в няколко часа ще можем да запознаем общопрактикуващите лекари с проблемите при паразитните болести - противоепидемичен режим, клинична картина, начин на вземане и транспортиране на материалите за паразитологична диагноза, лечение, профилактични мерки за недопускане разпространението на паразитозите. 

Ние, специалистите по медицинска паразитология, оставаме все по-малко, като причините за това са многобройни: отнеха се специфични за лекаря-паразитолог дейности и се възложиха на общопрактикуващите медици, диспансеризацията на пациентите с паразитози вече не се извършва от паразитолог, ниско е заплащането на паразитологичните лабораторни изследвания от Здравната каса, трудно е зачисляването за специалността, специализацията се осъществява в различни висши учебни заведения и ред други.

- Това вероятно се отразява и на диагностицирането и лечението на трихинелозата и другите паразитни болести? 

- Разбира се, че се отразява. И до ден-днешен в аптечната мрежа няма антипаразитни медикаменти или съществуват като единични опаковки.

Знаете ли, че за да се снабдят с лекарства за острици например, хората ги поръчват чрез куриер от една-единствена аптека в София, т.е., за едни от най-често срещащите се паразитози в организираните детски колективи лекарства няма. И до ден-днешен решението на този проблем остава висящ.

Постижение е антипаразитни лекарства да се открият по аптеките в провинцията. Даваме на пациентите телефоните на аптеката в София, откъдето да им изпратят лекарства по пощата. Това не знам как да го коментирам. 

Относно лечението на трихинелозата, мога да кажа следното: клиничните признаци, броят на заболелите, данните за консумация на не добре термично обработено месо и опитността на паразитолога са необходими, за да започне специфично лечение.

Трихинелозата уврежда сърцето

Затова при съмнение за трихинелоза е задължителна консултация с клиницист, специалист по медицинска паразитолгия. Изследват се за трихинелоза остатъците от консумираното вече месо. Етиологичната диагноза е особено важна за избора на схема на лечение и прогнозата за изхода на заболяването.

- Аз се надявах този път да съобщите, че този проблем с лекарствата има положително развитие, а се оказва, че нищо не се променя. Защо?   

- Няма развитие и няма да има, защото самата регистрация, както и получаването на разрешителни за употреба на дадено лекарство, са скъпи и продължителни процедури. Лекарствата, преминали през тях и стигнали вече на пазара, стават с високи цени, предвид малкия български пазар.

Макар че в Турция и Гърция цените на тези медикаменти също се покачиха, нашите пациенти нямат други опции, освен да ходят до там, за да се купят нужните лекарства. 

Добре поне, че в началото на тази година, през януари месец, когато възникна спорадемия от трихинелоза, медикаменти за лечението - се откриха.

Пациентите намериха медикаментите по аптеките в региона, но явно това беше временно явление. Изкупиха ги и след това в мрежата не останаха лекарства за лечение на други паразитни заболявания. 

Ние, специалистите по медицинска паразитология, обичаме професията си и специалността си. Повечето, които останахме като практикуващи паразитолози, сме се посветили на нея, работим с огромно желание и всеотдайност. И винаги сме били полезни за пациентите, които са имали нужда от нас - те оценяват това. 

Медицинската паразитология е самостоятелна медицинска специалност. Ние преглеждаме, диагностицираме, лекуваме, извършваме епидемиологичните си анамнези и проучвания, провеждаме здравно-просветни беседи с пациентите със знанията и уменията, които сме придобили от многобройните курсове, квалификации, специализации, изисквани от нас, за да получим диплома за тази специалност. 

Динамично изменящият се свят с новопоявяващите се и, или възобновяващи се болести, глобалните процеси на промяна на климата, мащабните миграции на хора от места с разпространени заразни болести към райони, в които ги няма като местна патология, задължително ще изисква и ще наложи нов подход към паразитните болести.

Предпазни мерки 

“Всички, които колят прасета в задния двор, както и всички, които отстрелват диви свине, трябва да знаят, че месото, получено от тези животни, задължително трябва да бъде изследвано микроскопски от ветеринарен лекар и преди това да бъде направено, да не се консумира. Но най-важното е хората да запомнят това, че прегледът трябва да се извършва в лицензирани, сертифицирани ветеринарномедицински лаборатории.

Всеки ветеринарен лекар и всеки специалист-паразитолог могат да извършват такава диагностика на приятелски начала, но редно е това да стане в сертифицирана лаборатория. Защото за диагностичните процедури има други изисквания след приемането ни като страна-членка в Европейския съюз. 

Преди това се правеше компресивна трихинелоскопия - изследване, при което резултатът беше готов в рамките на 3-4 часа. Но имаше големи рискове трихинелите да не попаднат в зрително поле и съответно - пробата да не бъде диагностицирана като положителна за трихинелоза.

При откриване и на една трихинела в изследваното месо, всичкото останало подлежи на унищожаване - изгаряне или загробване в дълбока яма. Съвременните изисквания са диагностиката да се извършва чрез смилане с изкуствен стомашен сок - изследване, което има по-голям брой диагностични процедури, изисква повече апаратура и продължава до 3 дни, но получените резултати са по-достоверни, тъй като се работи с по-голямо количество мускулна тъкън. 

Пак ще припомня за епидемичния взрив в началото на тази година. Там причинителят не беше доказан, но пациентите имаха всички клинични симптоми на трихинелозата, както и анамнестични данни за консумация на дивечово свинско месо, за което много уклончиво отговориха дали е прегледано от ветеринарен лекар. Броят на убитите диви свине също не беше уточнен. 

Навреме поставената диагноза и започнато лечение води до излекуване от заболяването. Изчакването на резултатите от серологичното изследване може само да забави лечението и да заблуди лекаря - не специалист, който да реши, че поради това, че “серологията е отрицателна”, не се касае за трихинелоза.

Нееднократно съм казвала, че серологичните изследвания в паразитологията нямат такава диагностична стойност, каквато е при бактериалните и вирусните инфекции. Отрицателните серологични резултати не изключват паразитното заболяване.

Серологията се позитивира по-късно, понякога и след провеждането на специфичното лечение и пациентите вече са оздравели, затова тя не е водеща в поставянето или отхвърлянето на диагнозата. 

Относно другите предпазни мерки, тях ги споменахме в началото на разговора - най-рискови за трихинелоза са продуктите, които не са преминали термична обработка - луканки, суджуци и други подобни”, допълни експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!

Коментари