Доц. д-р Нарцис Калева- Ходжева: Децата ни растат дебели и с начална остеопороза заради карантината

Доц. д-р Нарцис Калева- Ходжева е специалист по обща педиатрия и детска ендокринология в Детската клиника на УМБАЛ “Св. Георги” и в Медицински център по детски болести и детска ендокринология “Палечка” в Пловдив. Защитила е дисертация на тема “Конституционално изоставане в растежа и пубертета”. Преподава обща педиатрия към МУ-Пловдив.

Диагностицира и лекува диабет, затлъстяване, нисък ръст, отклонение в пубертета, нарушение на щитовидната жлеза и други заболявания, касаещи хормонални и метаболитни заболявания. Участва в международни конгреси по педиатрия и детска ендокринология в Германия, Великобритания, Италия, Испания, Франция, Финландия, Австрия, Португалия, Швеция, Холандия, Турция, САЩ, Канада, Дубай. 

Темата, която ще обсъждим с известния специалист, е “Ендокринни и метаболитни заболявания в детско-юношеска възраст”. 

- Доц. Калева, моля ви в началото съвсем синтезирано да споделите проведоха ли се тази  година “Зимните ендокринни дни 2021”, както го бяхте планирали? Защо са важни подобни събития?

- Да, през месец февруари за втори път се проведоха “Зимни ендокринни дни”. Главен организатор беше проф. Мария Орбецова - началник на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ “Свети Георги” и ръководител на новосъздадената Трета катедра по вътрешни болести към МУ - Пловдив. Първата, проведена преди една година конференция “Зимни ендокринни дни”, беше посветена на 75-та годишнина от създаването на Медицински университет - Пловдив. Темата тогава беше водеща за проблемите на ендокринологията, както при децата, така и при възрастните пациенти - захарен диабет. 

Когато и тази година проф. Орбецова покани мен и детските ендокринолози от Клиниката по педиатрия отново да се включим в тазгодишната конференция, съответно пак трябваше да предложим тема, актуална както за педиатри, така и за интернисти. В тази връзка ще обясня за вашите читатели, че една относително пренебрегвана, а в същото време толкова важна тема, се оказаха нарушенията в калциево-фосфорния метаболизъм. Аз вече имах лични наблюдения, че в клиниката ние поставяме диагнози на фамилни заболявания при деца, свързани с тази патология.

И двете с проф. Орбецова си дадохме сметка, че тези относително редки заболявания се оказват непознати за широката аудитория. Заедно подготвихме програмата за сесията на интернистите- ендокринолози, както и за детските ендокринолози. Считам, че темите бяха интересни и с демонстрация на редки и трудни за диагноза случаи: - псевдохипопаратиреоидизъм с различните му подформи; различни случаи с тежки хронични хипокалциемични състояния и редки форми на рахит 

Гост лектор беше проф. Михаил Боянов с лекцията си за нарушения във фосфатния метаболизъм. Проф. Орбецова изнесе лекция с демонстрация и на клинични случаи с Мултиплени ендокринни неоплазии /МЕН/, а д-р Ботушанов - за така актуалните за всички ни костни промени при захарен диабет тип 1. 

- Кои са най-честите метаболитни заболявания в детска възраст? 

- Най-значимият проблем, с който ежедневно се сблъскваме, е захарният диабет тип 1. Това е най-честото ендокринно-метаболитно заболяване в детска възраст. Отчита се ежегодно зачестяване на новооткритите случаи със захарен диабет при децата. Причините са комплексни, но водещи са генетичните, катализирани от редица фактори на променящата се среда. Съвременните методи на лечение значително подобряват контрола при децата с диабет, на практика почти не срещаме сред нашите пациенти хронични усложнения. 

Новите средства за мониториране на гликемията и лечението с инсулинови помпи са вече достъпни и за нашите пациенти, но...  Всички чакаме с надежда захарният диабет тип 1 от лечимо заболяване, да стане напълно излечимо. И това не са илюзии. През тази година всички ще честваме 100 години от създаването на инсулиновото лечение от канадските лекари Фр. Бантинг и Ч. Бест. Днес виртуално взех участие в уебинар, посветен на тази тема. Водещи световни диабетолози буквално “обещаха” голямото откритие да стане факт в близко бъдеще.

Доц. д-р Нарцис Калева- Ходжева

- Ще ми се да обърнем по-специално внимание на затлъстяването в детска и ученическа възраст. Доколко е разпространено, каква е тенденцията, до какви усложнения може да доведе детското затлъстяване? 

-На 4 март се отбеляза Световният ден на затлъстяването. Не е празничен ден. 

Пандемията затлъстяване не е от вчера, но настъпва прогресивно във всички континенти, без да пропуска детската възраст, включително възрастта от 2 до 5 години. В амбулаторната си и в болничната си практика почти 1/3 от пациентите ни търсят помощ заради високостепенно затлъстяване. И това са само търсещите помощ. 

Статистиката е страшна - над 30% от децата ни са с наднормено тегло и затлъстяване, включително и високостепенно. Все повече се “подмладява” метаболитният синдром. Много са коморбидните състояния  на високостепенното затлъстяване и метаболитния синдром, които водят до влошено качество на живот, ранни сърдечносъдови заболявания, повишен риск от малигнени заболявания, нарушения във фертилитета. 

А в днешната пандемична обстановка се добавя и по-тежко протичане на коронавирусната инфекция при пациенти със затлъстяване. 

В последната година ситуацията допълнително се влоши от задължителната карантина на децата ни. Те са затворени в домовете си пред електронните си устройства, хранещи се с висококалорийни храни и без почти никаква двигателна активност. Това е обичайната анамнеза, с която се представят пациентите ни. И лечението никак не е лесно. 

За съжаление, много родители не разбират докрай проблема и водят децата си заради гинекомастия, микропенис или менструални нарушения при момичетата, а не виждат първоизточника на тези състояния - високостепенното затлъстяване. Комплексното  лечение трябва да засегне най-голямата ценност в немалко български семейства - удоволствието от храненето. 

- А кои са по-редките метаболитни заболявания? Кое е характерното за тях, лесно ли се диагностицират и лекуват? Съществува ли скрининг поне за някои от тях? 

- Метаболитните заболявания, засягащи обмяната на аминокиселини, липиди и въглехидрати, са много редки и с разнообразна, предимно неврологична изява и тежки метаболитни кризи. 

Ензимните дефекти на метаболизма са толкова много, че взети заедно в група се оказват чести.  Съвременните методи на диагностика подобриха бързото уточняване на тези тежки състояния. Познаването им е важно. 

За някои от тях вече има лечение, а възможността за пренатална диагностика при следващи бременности в семейството не е на последно място. Засега в България има неонатален скрининг само за фенилкетонурия и ползата от ранната диагностика на това метаболитно заболяване е неоспорима.

- Доц. Калева, как се отрази на костното здраве на децата 2020 г.? Създаде ли допълнителни влошаващи фактори? 

- Един от проблемите, който също беше засегнат в тазгодишната конференция, беше този за остеопорозата в детска възраст. Резултати от национално проучване на храненето на учениците в България показват, че приемът на калций е под препоръчителните стойности при всички възрастови групи. Консумацията на мляко и млечни произведения, на плодове и зеленчуци е недостатъчна.

Резултати от национално проучване на физическата активност на обучаващите се в системата на средното образование в България показват, че 51% от учениците са силно обездвижени. Вредни навици, като тютюнопушене и употреба на алкохол, са проблем още в юношеска възраст. В детска възраст превенцията на поведенческите рискови фактори за остеопороза и промоцията на здравословен начин на живот са стратегии с огромен потенциал в борбата с това социално-значимо заболяване. 

Последната 2020 г. създаде допълнителни фактори за влошаване на костното здраве на децата в света и в България. В условията на карантина, без физически натоварвания, без достатъчно слънцеогряване, имобилизирани пред дигиталните си устройства, нашите деца растат с прогресиращо затлъстяване и много вероятна начална остеопороза. Ние сме специалистите, които трябва да предупредим за тези нови рискови фактори и да дадем препоръки за превенция и лечение.

- Моля ви да коментирате по-подробно остеопорозата в детска възраст. Какво трябва да научим?

-Остеопорозата е недостатъчно проучен проблем в детската възраст. При децата  това състояние е най-често вторично обусловено и разнообразните причини трябва добре да се познават. В България опитът със скриниране на рисковите групи и с диагностициране на остеопорозата в тази възраст  чрез референтния ДХА- метод е недостатъчен. Лечението в детска възраст с антиостеопорозни медикаменти е на експериментално ниво. 

Ефективната първична профилактика на остеопорозата в по-късна възраст трябва да започне от най-ранно детство с особено внимание върху критичния за достигане на ПКМ пубертетен период. В националната програма за ограничаване на остеопорозата в България е включена като целева група и детско-юношеската възраст, както и  препоръки  за системно обогатяване знанията на педиатрите по отношение възможностите за профилактика на остеопорозата. За съжаление, - само като препоръки...

Яна БОЯДЖИЕВА