Доц. д-р Валентин Владимиров е специалист-уролог. Част е от екипа на Клиниката по урология със специфична дейност по андрология в УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”, гр. София. Има над 35-годишен опит в диагностиката, лечението и оперативните дейности на всички заболявания на пикочната система на човека и половата система на мъжа. Както и дългогодишен опит в лечението на туморите на бъбреци, уретери, пикочен мехур, и на мъжката полова система.
Преминал е редица следдипломни квалификации и специализации: бъбречна трансплантация - 1998 г. - Белгия, Брюксел, ехография в урологията и екстракорпорална литотрипсия.
Завършил е ВМИ, гр. София, през 1980 г. Заемани длъжности: доцент по урология към Клиника по урология на УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ“ и доцент по урология към Катедра по спешна медицина на Медицински факултет, Медицински университет, София.
Има защитена тема “Преканцерози на пeниca”, за защита на званието доктор на медицинските науки.
Член е на Българския лекарски съюз и Българското урологично дружество.
Разговаряме с доц. Владимиров него по сериозната и касаеща стотици хиляди мъже тема - ракът на простатата. Какви са новостите в лечението, диагностиката и справянето с този проблем?
- Доц. Владимиров, половината от леглата в единствената у нас клиника по андрология и урология бяха закрити. Работите ли вече в пълен обем?
- Това е проблем, който касае всички и не е пряко насочен към нас. Дори имаме клиники в болницата, които в момента не функционират, тъй като все още не са им възстановени леглата от ковид-пандемията.
- Но проблемът, който имахте, е бил свързан с въвеждането на здравната карта, не с коронавируса...
- Имаше такъв момент преди около година, който успяхме да преодолеем. Тогава не получихме възможност да разкрием достатъчно легла като клиника, а не като отделение. Впоследствие, проблемът се реши. Според тази здравна карта, на дадена територия – в София, Пловдив, Варна и т.н., може да има, например 100 вътрешни легла, 50 хирургически, 20 инфекциозни... Това е здравната карта.
Може да имате голям контингент от пациенти с белодробни заболявания, но се оказва, че здравната карта разрешава например на територията на София-окръг, да има не повече от 30 легла, свързани с пулмологията. Но успяхме да си възстановим леглата, сега очакваме да се променят и ограниченията заради пандемията.
- В клиниката провеждате уникална операция при стеснение на пикочния канал. Бихте ли разказали повече за този метод?
- Това е оперативна интервенция, която основно се прави при нас в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Въведена е у нас от чл.кор. проф. д-р Чавдар Славов, д.м.н. Ако участъкът е по-голям, по-дълъг, каквато е мъжката уретра – дължината й е около 15-17 см и имаме циркулярно стеснение, то се разрязва през самия канал оперативно.
Понякога обаче, вследствие на многократно извършени такива процедури или пък засилена способност на организма да склерозира в този участък, това стеснение достига до 2-3 см и може да причини пълна облитерация – затваряне на канала. Тогава започват вече истинските оперативни намеси.
Когато стеснението е по-малко, в рамките на 1 см, може да се извърши изрязване на този участък и съединяване на уретрата край с край. Но, когато дефектът е по-голям, се взема лигавица от вътрешната страна на бузата или на езика. Тоест, това заместване се прави с бокална или лингвална лигавица.
Стигали сме до 7-10 см, които може да заместим с тази техника. Знаете, че много части от човешкото тяло си приличат по структура и благодарение на това, англичаните са измислили този метод. И трябва да ви кажа, че имаме доста добри успехи в прилагането на метода.
- Кои са основните причини, които водят до това стеснение?
- Проблемите са много, които водят до стеснение на пикочния канал Като започнем от инфекции и преминем през различни травми.
- При жените има ли такъв проблем?
- Не сме правили такава манипулация при жените, просто защото при тях уретрата е доста късичка – 3-4,5 см и възможностите за структуриране са изключително редки, да не кажа – почти невъзможни. Затова обикновено този проблем засяга предимно мъжете.
- В клиниката разработвате и прилагате нови методи, както в диагностиката, така и в лечението и профилактиката. Кои новости да очакваме в скоро време?
- В момента сме подготвили сертифицирането и създаването на Център за лечение на злокачествени заболявания на простатната жлеза. Имаме и много добра апаратура, която вече получихме, с всички възможни лазери, които се прилагат и в световен мащаб за лечението на този вид заболявания. А по отношение на диагностиката, имаме доста добра апаратура, когато се налага вземането на материал от простатната жлеза.
Карциномът на простатата е голям проблем за мъжете след 50-годишна възраст. И ние в момента, подготвяйки този център, ще прилагаме т.нар. нискодозова брахитерапия. При нея се поставят сидове с излъчващ материал около туморното образувание в простатата. В момента това лечение се прилага в България, но с високодозова брахитерапия – тоест, 80 gree. Ние ще я направим с ниско излъчване, което е съвременното лечение.
В момента очакваме разрешение от Агенцията по ядрено регулиране – АЯР, тъй като това е рентгеново облъчване. Но то спестява оперативната намеса на пациентите и практически, това е един от начините за лечение на карцинома на простатата. Ще започнем да го прилагаме най-вероятно, през септември тази година. Това изисква доста подготовка.
Както споменах, вече имаме апаратурата, сега подготвяме операционните, които са със специална облицовка, която е задължителна при рентгеново облъчване. Очакваме и отварянето на границите, тъй като от чужбина ще се снабдяваме с ядрените частици. За съжаление, сега нещата се случват по-трудно и стават по-бавно заради пандемията. Не може да изпратим и нашите млади колеги на обучение.
Това е новото, което за пореден път ще ни отличи от другите болници. Целта ни е да подобрим качеството на живот на пациентите ни с карцином на простатата. Ние, разбира се, си продължаваме с лечението на доброкачествените и злокачествените заболявания, но по един начин е оперативната намеса, по друг е това, което бихме могли да направим, за да възстановим качеството на живот на пациентите ни.
Вие сте една от първите медии, пред която официално обявяваме за предстоящото въвеждане на нискодозовата брахитерапия, тъй като все още не сме финализирали този процес. Изминахме повече от половината от пътя, остана ни още малко. За това нещо се борим още от есента на миналата година.
Доц. д-р Валентин Владимиров
- Как във вашата клиника сте организирали подхода към лечението на всеки пациент? Например, дали е по-добре да се приложи нискодозовата брахитерапия или друг метод?
- Нашата болница е една от малкото, които могат да затворят процеса на диагностиката, терапията и последващо химио- и лъчелечение на пациентите, без значение с какви туморни образувания са. Имам предвид дори и в общата хирургия и в другите специалности.
Обикновено, не е достатъчно да се докаже, че даден пациент има карцином, а той трябва да се верифицира – да се установи точно какъв е. Ние имаме създадена специална, т.нар. – онкокомисия, в която влизат около 10-15 човека, специалисти от всички области: химио- и лъчетерапевти, уролози, когато става въпрос за такива случаи. Точно тази комисия определя по-нататъшното поведение – един вид трасира пътя на пациента.
Дали ще се оперира, дали ще отиде на брахитерапия, дали ще се приложи лъчетерапия или химиотерапия... Тук говорим за всички карциноми на пикочно-половата система, като включим и тези на пениса и половите органи – когато говорим за мъжете.
Както и тези на мехура – те касаят, както мъжете, така и жените. Тоест, имаме завършен цикъл, защото в много от заведенията се диагностицира даден проблем, като карцином и оттам-нататък, пациентът тръгва да търси кой да му види хистологичните резултати, кой да му предпише след това какво трябва да се прави, кой ще продължи да го следи...
А ние, при нас вече шеста година, откакто е открита клиниката на 16 ноември 2016 г., имаме изградена тази система. И смея да се похваля с добра диагностика при туморните образувания, които са най-важни за пациента. Знаете, останалите заболявания човек ги преживява по един или друг начин, докато при онкологичните нещата са различни. След прегледите на един пациент, който има карцином на простатата, в рамките на следващите 7 до 10 дни се насрочва приемането му, както и получаването на хистологичния резултат.
Мнението на уролозите: Кой е най-застрашен от рак на простатата
При нас най-дългото пролежаване на пациента е пет дни и то, защото Здравната каса изисква такъв минимален престой по съответната клинична пътека. Обикновено, такава диагностика при карцином на простата изисква 24 часа пролежаване. Тоест, от приемането до установяването на по-нататъшното поведение по отношение на пациента са нужни не повече от 30 дни. Лично аз смятам, че това нещо го помислихме изключително добре и го направихме.
- При кои пациенти може да се прилага нискодозовата брахитерапия – в начален или и в напреднал етап на болестта?
- Не може с една дума да се каже за кого е подходяща терапията, без да се прегледа пациентът и да се направят нужните изследвания. Ако говорим за напреднал случай, когато вече се явяват и метастази в други органи, именно затова е този онкокомитет, за да преценява дали ще има брахитерапия, лъче- или химиотерапия, или ще отидем на нискодозовата брахитерапия. Това е процес, при който „не можем да скочим в движение във влака”. За нас пациентите са едно цяло сами за себе си.
Когато имаме възможност да представим на пациента две или три възможности, тогава обсъждаме с него лечението и влизаме в детайли. Например, при сериозната оперативна намеса или както я наричаме ние – отворена хирургия, съществуват отклонения, както при всяка една операция. Могат да се получат усложнения, да се промени след прилагането й за известно време качеството на живот на човека, в рамките на месец-два или повече. Ако има друга възможност, обсъждаме с пациента кое ще бъде най-доброто за него. Имайте предвид, че такова лечение е винаги комплексно. Никога не е само оперативно, само с рентген терапия или с химиотерапия.
- Професионалните ви интереси са насочени и към преканцерозите на пениса. Кои са най-честите проблеми по отношение на тези заболявания, с които се сблъсквате в практиката си?
- Проблемите се явяват от това, че много от пациентите не обръщат внимание на каквито и да е било дефекти, които се появяват конкретно по половия член. А понякога и самите пациенти не ходят на лекар, защото се срамуват. Нещо, което през 21 век не би трябвало да го има.
Лошото е, че в тези случаи, при напредването на процеса, се стига и до малко по-сериозни оперативни процеси – да се отстрани част от члена, да се скъси или изобщо да се ампутира. Но трябва да ви призная, че аз се радвам и понякога ставам и на крака, когато влезе млад мъж и каже: нищо ми няма, просто идвам при вас профилактично.
Това започна да се случва през последните години, просто защото хората четат повече в медиите и са информирани, което е хубаво. Но би трябвало при всяка една промяна или възникнал проблем, човек да се консултира с лекар. Това се опитваме да казваме и на хората, които идват при нас.
- Има ли конкретни фактори, които може да отключат преканцерозите на пениса?
- Да, това са хроничните инфекции, безразборните полови контакти, които водят до тях. А тютюнопушеното винаги играе отключваща и поддържаща роля. Освен това, много от пациентите работят в токсична среда и са под влияние на химически агенти. Човешкият папилома вирус /HPV/ също оказва влияние в етиологията на карцинома на пениса. Той всъщност, се явява преканцероза, както и кондиломата акумината. Но основното е личната хигиена.
Преди около 15 г. търсихме връзка между преканцерозите и наличието на дълга кожа на члена – т.нар. голям препуциум. Тази дълга кожа не дава възможност за добра хигиена. И тогава се оказа, че в страните, в които обрязването е освен религиозен ритуал, но и задължително, карциномът на шийката на матката при жените е изключително рядко срещано заболяване.
- Обрязването при мъжете е свързано с карцинома на шийката на матката при жените? Много странна взаимовръзка...
- Точно така е. И се наложи да изминем дълъг път, като преминахме през различни периоди – знаете, преди 10 ноември не се разрешаваше официално обрязването. След тази дата започна да се прави поголовно. Сега прилагаме метода по медицински показания, тъй като има наистина състояния, които налагат това – не са свързани нито с религия, нито с нещо друго.
- Досега говорихме за мъжките болести и инфекции. Да обърнем внимание и на дамите за едно наглед просто заболяване, но което се превръща често в хроничен проблем – циститът. Защо се обостря именно през лятото? Повечето жени си мислят, че студът създава проблемите.
- Така е, обикновено студът е провокиращият фактор. А лятото предизвиква необходимостта човек да е на по-хладно. Но самият факт, че не всички жени, които ползват хладни места или басейни през лятото, развиват цистит. Има предразположение към заболяването. Циститът е възпаление на пикочния мехур, което се предизвиква най-често от бактерии и гъбички. Женската анатомия е така устроена, че уретрата е в близост до влагалището на жената. И често пъти една вагинална инфекция може да доведе до цистит, както и обратното.
Основен принцип поне, което аз правя, е винаги да търся и мнението на колеги-гинеколози, когато една жена има оплаквания от страна на мехура. По принцип, трябва да се обръща внимание и на сексуалния партньор. Често срещано явление е да се прави лечение, без задължителните микробиологични изследвания.
Доц. д-р Марин Георгиев: Нов апарат открива рано рака на простатата
Ако едно състояние е спешно – жената има температура, тежко разстройство и дизурия /парещо или болезнено усещане по време на уриниране – б.а./, с болки, понякога се появява и кръв – т.нар. хеморагичен цистит, тогава нямаме възможност да изчакаме необходимото време за тази микробиология. Резултатите от изследването излизат в рамките на 72-120 часа след даването на урина.
В тези случаи започваме лечение веднага, със съответните препарати – широкоспектърен антибиотик, болкоуспокояващи. Но в останалите случаи, при по-леки прояви, първата стъпка е да се опитаме с лекарства да потиснем оплакванията, за да може своевременно да се направи микробиологичната оценка на това каква е инфекцията, с какво трябва да се лекува.
Тоест, да се определи видът на инфекцията, какъв препарат да се даде и за колко време. Това е правилният подход. И задължително, в установеното време, след приключване на лечението, да се направи т.нар. контрола, за да се види ефектът от приложеното лечение и да се прецени по-нататъшното поведение.
Защото, вие може да дадете и най-слабият антибиотик, който да подобри с някакъв процент оплакванията, но ще остане една хронична инфекция. И този хроничен цистит, който обикновено остава у жените, след провокацията, за която споменахте – през лятото, в хладни басейни и стаи, когато се стига до изстудяване, веднага се провокира повторна проява на симптомите.
По принцип, хроничните заболявания, както например и фарингитът, не се лекуват. Прилага се терапия само, когато има проява – обостряне. Така, че диагнозата хроничен цистит, без наличие на бактериална диагноза, не е необходимо да се лекува. Трябва да се спазва определен хранителен режим, да се приемат съдоукрепващи препарати, да се носи по-плътно бельо, да се спазва и съответната сексуална хигиена. Така нещата може да се контролират.
- А билките помагат ли?
- Определено, да. Но, не само билките. Те трябва да бъдат като допълнително средство – не може да разчитаме само на тях. Ако няма инфекция – билките ще помогнат. Ако има – каквото и да направите, без да се определи и предпише съответният препарат, много трудно бихме разчитали на повлияване.
Милена ВАСИЛЕВА
