Митове за лечение на кашлица

Мит 1. Кашлицата, особено сухата и продължителната, трябва да се лекува с антибиотици. Кашлицата е защитен рефлекс на организма. Сама по себе си, тя не е болест, а само нейна проява, затова трябва да знаем причината за кашлицата и да лекуваме нея. 90-95% от бронхитите се предизвикват от вируси. Антибиотиците не лекуват вирусна инфекция и ако се назначават необосновано, се стига до неприятни последствия: нарушение на микрофлората, „проблеми със стомаха“, дисфункция на черния дроб и бъбреците.

Мит 2. При всяка кашлица могат да се пият муколитици – препарати за разреждане на секретите. Специалистите са категорични, че преди да се лекува кашлицата, трябва да се установи причината за нея. Това може да е постинфекциозно или постназално стичане на слузта от носната кухина по задната стена на глътката; алергия, психогенна кашлица и др.

Пациентът гълта муколитици, които естествено, няма да му помогнат. Тогава започват да подозират по-сериозни болести и посягат към по-тежки средства, като антибиотици например. Безразборният прием на муколитици е особено опасен за децата.

При тях физиологически е слаб кашлечният рефлекс и е голямо количеството на секрет. Дори астмата при децата често протича не със сухи, а с влажни хрипове. И, ако на това отгоре им дадем муколитици, секретите няма да могат да излязат и ще се стичат в най-долните отдели на белите дробове, където създават добри условия за патогенните бактерии, а понякога и за развитие на пневмония.

Пулмолог: Не лекувайте кашлицата така, опасно е!

Мит 3. При остри респираторни вирусни инфекции е най-добре да сме в сухо помещение. Много хора се заблуждават, че влажността пречи за бързото оздравяване и води до присъединяване на вторична бактериална флора. Истината е, че сухият въздух изсушава лигавиците, те се нацепват и се нарушава естествената защитна бариера.

А бактериите само това чакат, да им се отвори входна врата в организма. Освен това сухият въздух понижава активността на интерфероните, необходими за борба с вирусите. Влажността трябва да е над 50%. Особено в помещенията с „топли подове“, които много силно изсушават въздуха и създават „тропически“ условия за размножаване на бактерии.

Мит 4. Кашлицата може да се излекува с народни методи. Особено в първите дни на болестта хората предпочитат чайове, отвари, настойки от различни билки и растения. Те ги пият, разтриват се, закапват в носа, дишат парите и т.н. Защото се боят от стандартизираните лекарства, които са преминали изпитания и са сертифицирани, дори в състава им да влизат същите тези растения.

Растенията също могат да навредят: предозирането с активни вещества (няма как да изчислим дозировката), алергични реакции, странични действия. Растителните средства също имат противопоказания. Например отвара от бръшлян против кашлица не бива да се пие от хора със сърдечносъдови заболявания, а от живовляк – с болести на стомашно-чревния тракт.

Но най-опасното е, че приемът на средства от народната медицина често отдалечава посещението при лекар и удължава болестта. Когато пациентът стигне до доктора, често това вече не е леко заболяване, а средно тежко или тежко. Същинският народен метод, който реално действа, това е да пиете повече вода. Тя помага да се отделят вирусите от носоглътката, разрежда секретите, ако ги има, а така също понижава температурата.

Кога кашлицата може да е симптом на сърдечна болест?

Мит 5. При кашлица винаги трябва да се използва небулайзер. Апарат, който създава поток от пара от налетия в него разтвор, съдържащ лекарствени частици. Той е създаден, за да достави лекарствения препарат до най-долните отдели на белите дробове при сериозни заболявания, като обостряне на бронхиална астма, бронхиолит, пневмония и др. Затова трябва да се знае причината за кашлицата. 

Внимание! 
Лекува не самият небулайзер, а това, което сте налели в него. Съществуват строго сертифицирани и разрешени препарати за използването му. 

Мит 6. Кашлицата може да се лекува самостоятелно. Не, кашлицата, особено продължителната, може да е симптом на сериозно заболяване и колкото по-дълго отлагате посещението при лекар, толкова по-голяма е вероятността да се развият усложнения. 

Яна БОЯДЖИЕВА