В днешно време, когато повечето хора са залисани в ежедневието си и работата им ги принуждава да водят заседнал начин на живот, единственият начин да се поддържа тялото е спортът. Мнозина предпочитат фитнеса. И макар че има и такива, които се отказват дори след първия път, мнозина се пристрастяват и прекарват дълги часове в залата.
Ветеран в това отношение, които може да сложи в малкия си джоб всички фитнес маниаци, е Атанас Грозев. Вече над 40 години той не пропуска ден да тренира в залата, а на фигурата му могат да завиждат мнозина младежи в разцвета на силите си.
Още на 15 годишна възраст Атанас започва да се занимава със спортна акробатика, а по-късно и с културизъм. Освен това е инженер по образование. Още през През 1990 година създава клуб по „Културизъм и силов трибой - АПОЛОН” и първата фитнес-зала в Хасково за организирано провеждане на тренировките по културизъм. През същата година, за първи път във България, провежда и зонален турнир по културизъм за Южна България, със състезание за Мис Хармония.
Любовта към спорта и фитнеса Атанас предава и на сина си - Жоро Грозев.
Целият живот на Жоро се върти около спорта и здравословния начин на живот. Завършил е специалност "Вдигане на тежести" и е бил национален състезател в тази дисциплина.
Изучавал е и прилагал методики на възстановяване – терапии и масажи. Работил е и е участвал в подготовката на Националните отбори и състезатели на България по таекуондо, вдигане на тежести, бокс, кик бокс, сумо, хандбал-жени, футбол и борба, с националният отбор на Казахстан по ски бягане.
Атанас, заедно със сина си Жоро, решават да приложат всичко научено през годините на хартия. За тях всеки на този свят е уникален със своето тяло и организъм и затова няма как да бъде създадена методология, еднаква за всички. Въпреки това те събират знанията си и да ги предадат нататък. Така се ражда книгата "Фитнес за цял живот".
Повече за живота на спортист, как да поддържаме форма и да се грижим за здравето си и какво е да напишеш книга в България, вижте в интервюто с Атанас Грозев:
- Г-н Грозев, как се роди любовта към спорта и кое успява да я задържи вече 40+ години?
- Към спорта е още от детско-юношеските ми години, както на почти всички деца на тази възраст, за които различните видове спорт са били изцяло за забавление. Спортната ми биография навлиза състезателно в живота ми на 15 годишна възраст, с дисциплината спортна акробатика, който спорт съм практикувал до завършване на висшето си образование.
След това нямаше как да продължа като състезател или професионално в цирк. Вече трябваше да започна работа по придобитата инженерна специалност. Но спортуването за мен вече продължи във фитнеса (не състезателния), тъй като за мен (и според мен), това е спорт, който може да се практикува цял живот.
И най-вече, определено помага за укрепване и поддържане на имунната система, на доброто здравословно състояние на организма.
- Лесен ли бе преходът от акробатиката към фитнеса?
Ами да. Защото фитнесът е действително спорт, който с различните ползи, които носи на практикуващите го, категорично допринася за значителното подобряване на здравето и визията им. А той стои и в основата на методиките на силовата подготовка и успехите в много други спортове.
- Помага ли образованието „Машинен инженер“ във фитнеса, нали казват, че тялото е една добре смазана машина?
- Определено да, тъй като за упражненията, които се изпълняват във фитнеса, се използват знанията от техническата механика – статика, кинематика и динамика. И най-вече, когато трябва да се изготви програма за двигателния режим, в случая за изпълнение на упражненията при провеждане на тренировките.
- Кое бе най-трудното нещо?
За мен, не бих казал, че е било трудно. А според мен не би било никак трудно, за който и да е бивш спортист, независимо от това какъв спорт е практикувал. Но не може да бъде трудно и за начинаещ, ако методически започне правилно да изпълнява програма за хранителния режим, тренировките и възстановяването.
- Как се е променил фитнесът през годините?
- Ако говорим за промяна, тя може би се състои в това, че в ранните и малко по-късните години (особено за България), се говореше за културизма (за фитнеса) като спорт, от който се правят само големи мускули.
Но вече е добре известно, че фитнесът е спорт, който помага най-вече за „моделиране на телата”, за укрепване на здравето. Защото практикувайки го правилно, натоварването при него води до:
1. Адаптацията на нервната система
2. Адаптиране на мускулите
3. Адаптиране на мускулният метаболизъм
4. Адаптиране на ендокринната система
5. Адаптиране на сърдечносъдовата и дихателната система
6. Адаптира се опорно-двигателния апарат – увеличаване на костните размери и здравина, особено в детството и юношеската възраст и спомага за запазването им с напредването на възрастта. Сред възрастните хора, ежедневните физически упражнения, също са изключително полезни.
- Вярно ли е твърдението, че не ни е нужен фитнес, ако имаме вила и мотика, ако сме на село? Какви са плюсовете и минусите?
- Е, вилата, мотиката, селото, това са си плюсове, но не могат да заменят фитнеса, тъй като при него има възможност да се тренират и развиват и локално почти всички органи и системи на човешкото тяло, което и техният минус.
- До колко от значение е възрастта? Има ли упражнения, които са строго забранени след определени години и кои са те?
- Що се отнася до възрастта, няма значение кога може да се започне и да продължи да се практикува. Може да се практикува без ограничение от всички хора, независимо от техния пол и възраст, може да го практикуват както в различни периоди от живота им, така и за цял живот”.
Така например Ернестин Шепърд (към 26.03.2018 г. е била на 81 години) започва да тренира на 56 години и днес е най-възрастната жена културист в света.
Чарлз Егстър, роден на 26 юли 1919 г. в Лондон и при раждането не е надарен със здраво здраве. Към 09.07.2015 г., той е 95-годишен, най-старият културист в света. Той започва бодибилдинг на възраст от 87 години и тренира 3 до 4 пъти седмично. Само че преди това той е практикувал и други спортове - бокс, гребане и ръгби...!
- Ако някои влезе за първи път във фитнес зала, кое е първото нещо, което трябва да направи?
- В зависимост от целта, която си е поставил, да разбере на кои уреди какви упражнения могат да се правят. И след това, ако не е запознат с начина, с правилното изпълнение на упражненията, да се обърне за консултация от фитнес инструктора.
- Кои са плюсовете и минусите на фитнес инструкторите? Кога помагат и има ли случаи, когато вредят?
Наблюдавал съм много фитнес инструктори. От упражненията, които правят техните трениращи, от начина, по който ги изпълняват и указанията, които им дават, много лесно си правя оценката за тяхната компетентност.
Плюсовете са, че (би следвало) са по-опитни и информирани от начинаещите и могат да ги въведат в тренировките без проблемно. Минусите са, че не малка част от тях, не са наясно от анатомията и физиологията на органите на човешкото тяло и в частност на мускулите (най-вече на скелетните).
По тази причина, начинът на изпълнението на упражненията по някога се свеждат до... указания, посочени на схемите на някои уреди, което далеч не е достатъчно. А тук от много голямо значение е начинът на дишане по време и след изпълнението на упражнението, времето за почивка между отделните упражнения, самият начин на изпълнение на упражнението и други детайли.
- Разликата между мъжете и жените? Кое е основното, за което трябва да се внимава, забранени упражнения?
Анатомо-физиологичните особености на женския организъм са различни от тези при мъжете. Разлика в упражненията няма, освен при жените по време на бременност и когато са в цикъл.
По време на бременността в първите три – четири месеца, занимания с физически упражнения не се водят в дните, които съвпадат с месечния цикъл, поради опасност от създаване на условия от спонтанен аборт. Когато са в цикъл, е по-добре да се тренира без тежести – правят се леки упражнения (с тяло);
Около 2-4 дена преди цикъла, мускулната сила намалява, по време на цикъла е най-ниска и към края започва да се увеличава;
В най-добра форма сте през първите две седмици след цикъла;
- Пукането на ставите – на какво се дължи и може ли да се избавим от него, по какъв начин?
- Тези стави и по-точнo елементите, които ги изграждат, са обгърнати с нещо, което се нарича „синовиална мембрана“. Тя образува капсула (ставна капсула) в краищата на костите, които се съединяват, за да образуват ставата.
В самата вътрешност на тази мембрана се разполага „синовиална течност“, чиито две основни функции са на лубрикант и на шок-абсорбатор. Като лубрикант, тя спомага за по-плавното движение на ставата, а като шок-абсорбатор пречи на костите да се сблъскват една с друга по време на работа.
Раздвижване с известно натоварване на опън или усукване, може да създаде условия, в които пространството между костите ви в дадена става се е увеличило, което на свой ред е довело до разтягане (или „стречинг“, както често се нарича) на ставната капсула. Разтягането довежда до увеличаването на обема в капсулата, което автоматично предизвиква понижаване на цялостното вътрекапсулно налягане.
Увеличаваме обема и завършваме с понижено налягане. Така стигаме до наблюдаването на един процес, който в техниката се нарича „кавитация“– образуване на кухини, празни пространства в течности. В случая става дума за образуване на газови „балончета“ (съставени главно от азот), поради намаляването на налягането във вътрешността на ставната капсула.
„Щракането“, „Чаткането“ се случва в момента, когато въпросното налягане падне достатъчно, че да позволи на тези газови „балончета“ буквално да експлодират. Обясненото дотук е една от теориите защо ставите пукат и тя е валидна за кокалчетата на пръстите ви, но може да не е за глезените и коленето ви. Защото когато си изпукате преднамерено кокалчетата веднъж ще отнеме време да го направите втори път.
Между две „пук“, „щрак“, „чат“ или както там си го наричате ще са необходими 20-тина – 30 минути. Друга теория обяснява пукането чрез движението на сухожилия и лигаменти. Ролята на сухожилията е да съединяват тъкани. Такива тъкани, например, са мускулите, които са закрепени към костите посредством сухожилията. За разлика от мускулите, сухожилията нямат съкратителна способност, но притежават съответна разтегливост и еластичност, което се определя от съставящите ги видове влакна.
Лигаментите също изпълняват съединителна функция. В случая с костите, тя се изразява в това да ги прикрепят към ставите. По този начин още съдействат за по-голямата им стабилност и устойчивост при изпълнение на поставените им задачи. Когато дадена става се движи, позицията на сухожилията се променя. Връщането в нормално положение, може да породи издаването на звук.
Разбира се, този звук е различен от описаните по-рано (наподобява повече на плющене, отколкото на пукане), но различните хора интерпретират различните звукове различно. Що се отнася към лигаментите, движението в ставата може да доведе до подобно развитие на нещата. Когато се раздвижим, кръстостваващи ставата лигаментите биват отклонени от нормалната им позиция, връщането към която може да предизвика плющящ звук.
- Опасно ли е за здравето?
- Научното съсловие, хората, които провеждат експерименти с цел да обяснят нещата на базата на доказателства, са обединени около мнението, че пукането на ставите, когато не е съпроводено от болка, няма вредни последици за здравето на човек. Всъщност, това е общоприето. В частност вече нещата стоят много по-различно. „Щом не боли, проблем няма“, а дали е така? Така е, ама не съвсем..
Защо? Имаме право да го мислим. Би следвало да е така. Но има редица случаи, в които няма болка, но ние не сме здрави. Това, че няма болка, не означава, че няма други симптоми, по които да се ориентираме, че нещо не е както трябва.
В случая със ставите – подуване, зачервяване, загуба на стабилност и чувствителност, това са отлични признаци за нещо, което е на път или вече се е случило. В заключение ще кажем, че ако следвате тези четири препоръки, пукането в ставите ви няма да спре, но ще сведете до минимум риска да изпуснете нещата от ръце:
Физическо движение – адекватно за моментното ви състояние;
Пълноценно хранене – адекватно на телесните ви нужди
Осъзнатост – адекватно, съзнателно възприемане и отговор на това, което тялото ви казва и показва.
Загряването е много съществена част от изпълнението на тренировката. Тя осигурява приспособяването на организма от покой към активното му натоварване. Правилната загрявка намалява риска от травми и повишава ефекта от тренировката. То отпуска и «смазва» всички стави, оросява с кръв и загрява мускулите, и подготвя сърцето и белите дробове за предстоящото натоварване.
- Ph – какво трябва да знаем за него, какви са нормалните стойности и как да ги поддържаме?
- Киселинно-основният състав на кръвната течност трябва да бъде прецизно регулиран, тъй като обмяната на веществата много силно се влияе от концентрация на Н+ (pH). В кръвта обикновено се регулира като се получава неутрализиране с леко превишено алкално ниво при ниво на Ph - 7.4 / основа/.
Това означава, че броят на отрицателните хидроксилни йони (ОН-) леко надвишава Н+. Повишаването на pH над нормалното средно ниво от 7.4 е пряк резултат от намаляването на концентрацията на Н+ и се нарича алкалоза. И обратно, повишената концентрация на Н+ (намаляване на pH) се нарича ацидоза. Алкалните разтвори, като амоняка например, могат да предизвикат разрушаване на системата.
Освен това, натрупаната млечна киселина може да причини болки в цялото тяло. А в мозъчните клетки да предизвика редица тежки странични ефекти придружени отново с болка, гадене, повдигане и дезориентация.
Регулацията на киселини-основи е ключов фактор за пропускливостта на мембраната:
Един от най-натрапващите се проблеми, свързани с киселинно основния баланс, е фактът, че всяко отклонение – независимо колко малко е то – може да засегне пропускливостта на клетката. Ако клетъчната мембрана няма нужната пропускливост, необходимите хранителни вещества не могат да преминават навътре и извън нея!
Освен това, катализиращият ензим не може да функционира на нормално ниво, когато стойностите на pH са извън нормата.
В различните системи в организма pH ("пе-ха") варира: в стомаха pH (киселинността) е от 1,5 до 3,5;
панкреаса pH (киселинността) е ~ 9,0 жлъчката pH (киселинността) е от 7,6 до 8,8; на кожата на тялото pH (киселинността) е от 4,0 до 6.5; на урината pH (киселинността) е от 4,6 до 8,0; Неутралното pH за целия организъм, измерено чрез урината, е от 6,0 до 7,5;.
е, че редица физиологични процеси в тези органи и системи биха могли да протичат само при горепосочените стойности на pH. Например в стомаха само при стойност на pH = (1,5 до 3,5), ензимът пептаза изпълнява своята роля в разграждането на някои протеини в стомаха. В някои случаи отклоненията от подобни специфични стойности биха били и животозастрашаващи. Така например нормално pH на кръвта е 7,35 ÷ 7,45 (леко алкална), докато при стойности pH = 7,1 настъпва кома, а при pH = 6,8 настъпва смърт.
Фактори, които разстройват нормалната рН-стойност на телесните течности. Организмът на човека в своята жизнена дейност непрекъснато произвежда кисели съединения: въглена, сярна, фосфорна, млечна и понякога в големи количества ацетоцетна и бета хидроксимаслена киселина.
Фактори, поддържащи нормалната рН-стойност: буферни системи на кръвта. Най-важните от тях са:
1. Бикарбонатен буфер (сода за хляб);
2. Фосфатен буфер.
3. Хемоглобинов буфер
в нашия организъм произвеждат киселини, като вторичен продукт. Киселинните отпадни продукти се комбинират с алкални минерали и съединения в тялото ни и се отстраняват.
Ако обаче средата ни е прекалено киселинна и нямаме достатъчен запас от запас алкални минерали, тялото започва да си набавя тези минерали от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. Какво се случва, ако средата в организма ни е леко киселинна?
Когато Ph спадне до киселинната зона, започва разграждане на мускулите Така че, поддържането на алкалния баланс е добро както за здравето, така и за мускулите. Има научни доказателства, че високо алкалната вода увеличава производителността на мускулите, тъй като ги хидратира по-добре.
ри еднакъв хранителен режим и прием на на минерална вода с по-високо рН, се повишава алкалността на кръвта и се създава по-добра хидратация на мускулите, т. е. на по-голяма мускулна производителност и на по-добра анаболна среда за мускулен растеж.
С оглед на огромните количества протеин и киселиннообразуващи медикаменти, приемани от бодибилдърите, пиенето на по-алкална минерална вода е един от начините за неутрализирането на вредните странични ефекти върху киселинността на кръвта от високопротеиновата диета, за увеличаване на хидратацията на клетките и подобряване на общото здраве.
Консумирането на алкални храни носи същите плюсове за здравето.
Изразходване на минералите от организма може да доведе до ацидоза (повишена киселинност на телесните течности), чиито симптоми са лесна умора, вялост, отслабване на имунната и мускулната системи, болки в ставите, в мускулите, получаване на чести мускулни схващания, преждевременно стареене, затлъстяване, диабет, недостиг на енергия.
Когато средата ни е киселинна, тялото ни не получава достатъчно кислород, което забавя много процеси, включително и метаболизмът ни. Тази среда обуславя развитието на отчасти анаеробни клетки тип ракови. Киселинната среда намалява кислорода в кръвта, отразява се на мускулните тъкани, артериите и вените, води до проблеми с кръвното налягане, възпрепятства метаболизма, уврежда клетките, намалява енергията, води до проблеми с холестерола и създава среда пълна с токсини.
Има няколко начина, по които тялото поддържа киселинния си баланс в нормални граници. Киселините се изхвърлят от организма през бъбреците, както и когато издишваме, посредством въглеродния диоксид. И другият, особено важен за здравето на костите механизъм, е неутрализирането на киселините в кръвта посредством т. нар. буфериране на кръвта, т. е. освобождаването в нея на калциеви съединения, които са алкални.
Повечето практикуващи фитнес са именно на високо-киселинен хранителен режим, тъй като консумират по-големи количества протеини, което означава, че pH-средата в организма им най-вероятно е леко киселинна. Приемът на сода за хляб (сода бикарбонат) през устата увеличава pH на кръвта и я прави по-алкална правопропорционално на дозата, както по време на тренировка, така и в състояние на покой.
Твърде големите дози сода за хляб обаче ще ви накарат да притичате до тоалетната, а освен това дразнят сериозно стомаха, така че не са препоръчителни. Естествено можем да променяме нашето рН и поддържаме добър алкално киселинен баланс с консумацията на храни, които имат както ниско, така и високо рН. .
- Мускулната треска – Как да не си я причиним и как най-бързо да се възстановим?
- Треска не трябва да ни тревожи. Появата на мускулна треска е добър критерий за това било ли е качествено последното ни занимание във фитнеса. Ако я чувстваме в мускулите, които сме тренирали, значи сме свършили добра работа в залата.
Обикновено се получава при мускулите, които не сме тренирали преди, и сега вече последством болката "ги разпознаваме". За бързото отшумяване на мускулната треска спомагат аеробните тренировки с ниска и средна интензивност, разтягащите упражнения, релаксиращите масажи, пълноценната храна и ползотворната почивка.
- Хората със заседнал начин на живот, които нямат време за тренировки, какво могат да правят, за да започнат да се поддържат във форма – първо е храната, спортът или и двете?
- Първото е храната, ако не могат да спортуват. Около 70% от разхода на енергия е за поддържане на жизнените функции на нашия организъм. За „бездействието” на организма, (с други думи, за състоянието му в пълен физически покой – за метаболизма по време на дълбок сън) също е необходима енергия. Сърцето, бъбреците, мозъкът, черният дроб, белите дробове и другите органи на човешкото тяло през целия живот никога не са в покой и са постоянни консуматори на енергия.
За тях трябва на 100% да осигуряваме чрез храната необходимите калории. Един простичък пример: Да допуснем, че за поддържането на сегашното ни състояние – визия, тегло, здравословно състояние – са ни необходими 2 000 килокалории за 24 часа. Но чрез храната вкараме 2 500 килокалории.
В повечето 500 калории, можем да ги изразходваме чрез двигателна-физическа дейност (спорт, физическа работа и др). Тогава запазваме състоянието си. Ако не ги изразходваме, те се обръщат на мазнини и се трупат по тялото, там където имаме най-малко движение.
А ако искаме да отслабнем, и тогава чрез двигателните, физически дейности за 24 часа изразходваме 3 000 килокалории, енергията от този калориен недостиг от 500 килокалории ще дойде от мазнините. Т.е., отслабваме за сметка на изгорени мазнини.
Разбира се, тук е важно да се спазва определено съотношение на енергиите (калориите), които идват от белтъци, мазнини и въглехидрати, в зависимост от целта, която искаме да постигнем.
- Как да разпознаем контузиите и какво да правим?
- Накратко, последиците от контузията веднага ги усещаме, а травмите могат да се усетят и по-късно. При трениращите състезателен и кондиционен фитнес (културизъм) повечето травми се получават в резултат на повтарящи се надпрагови физически пренатоварвания.
Повтарящите се мощни мускулни контракции, подлагане на опън и меки тъкани или интензивно триене между тъкани предизвикват нарушения на вътрешно клетъчните процеси.
Постепенно започва развитие на болестни процеси в клетката и междуклетъчните пространства от тип дистрофия (разстройство в метаболизма на веществата, при което настъпват количествени и качествени промени в засегнатите клетки, в основното вещество и съединителната тъкан с натрупване на продукти от собствената обмяна или на чужди на тях субстанции) или дегенерация - умиране на клетките.
Следва да обърнем внимание на това, че тук симптомите настъпват постепенно. Отначало се появява болка само при или след изпълнение на определени физически натоварвания, която отшумява или намалява след часове. Получава се в малък участък, в който са съсредочени физическите натоварвания.
Постепенно, с продължаване на интензивните натоварвания в същия участък, болката се усилва и става по-продължителна. Даже не отшумява и след добрата загрявка на опорно-двигателния апарат.
При по-високото физическо натоварване (без възстановяване), увредените клетки постепенно умират. Така в тъканта се оформя дефект, който намалява функционалните ѝ възможности и води до по-лесното ѝ разкъсване. При тази фаза на травмата, настъпилите промени са невъзвратими.
Във фитнеса причините за уврежданията се коренят повече от над праговите натоварвания. Травмите може да се получат в различните части на опорно-двигателния апарат:
- в мускулно-сухожилния апарат – дистрофия или разкъсване в мускула,
- в залавното място на сухожилието, в самото сухожилие или в обвивката на сухожилието;
- на костите;
- на ставите – на китките, на лактите,
- на рамото - която е една от най-уязвимите за контузии и която е най-подвижната става на тялото ротираща във всички посоки, на пръстите;
- на периферните нерви излизащи от гръбначния стълб където преобладават уврежданията на коренчетата им.
Лечението тук започва преди всичко с отстраняване на причините, които са предизвикали тези промени в клетките и междуклетъчното пространство.
Това са преди всичко физическите натоварвания, изпълнявани с такива интензитет и продължителност, на които процесите протичащи в съответните клетки не могат да отговорят адекватно.
Пренатоварването води до ставно-мускулни травми и контузии
- Написали сте книга, съвместно със сина ви. Кога и как се роди идеята?
- 15 години, когато вече имах много практически опит във спорта и по-специално във фитнеса и теоретически знания. Лично аз, никога не съм прекъсвал моите тренировки (и ги продължавам разбира се), освен принудително при получаване на някои травми.
Не е имало случаи когато вляза в зала да тренирам, при които да не ми се задават въпроси от най-различен характер, свързани с фитнеса. Идеята ми беше подсказана точно от такива трениращи. И така, заедно с провеждане тренировките на лица понякога със здравословни и други проблеми започнах написването ѝ.
Като през това време съм изучавал чуждия и нашия опит, съм проучвал и наблюдавал (бих казал и изследвал) приложението на теорията и резултатите в практиката.
- Колко време отне написването?
Не може да се каже, че книгата е писана в продължение изцяло през тези 15 години, тъй като е било необходимо време за изчакване на резултатите и анализа им с оглед дефинирането на някои като правила.
- Има ли теми, които не са засегнати и материал за част 2?
- На този етап, не виждам какво е необходимо още да добавя. За изготвянето на фитнес-профила на потенциалния (а и на реалния) трениращ фитнес, предлагаме пресмятането да се извършва по посочените от нас и избрани от него показатели, повечето, от които са лесно измерими при домашни условия (или във фитнес – залата) и достатъчни за оценка на моментната физическа кондиция и визия.
В същото време съпоставими и достатъчно надеждни и достатъчни за оценка и анализ на настъпилите промени в резултат от прилагането на избраната от него програма.
- Трудно ли е да се издаде книга в България, има ли търсене на такава тематика?
- Има трудност, тя е повече финансова. Вярно, сега е намален ДДС макар и до края на годината, но все пак този проблем си остава. Интересуващите се от фитнеса може да са доволни от наличието на много информация за този спорт.
В тази област вече и в специализирана литература, и в интернет-пространството може да намерят И З О Б И Л И Е от материали, даващи информация и препоръки за провеждане на фитнес-тренировките (макар и понякога доста често противоречащи си, даже от едни и същи източници), за възстановяването след тях и за балансираното хранене.
Има и много въпроси, отговорите, на които ние, авторите не споделяме, или друга част от тях приемаме, но от различна гледна точка и с различен начин на тълкуване и анализ.
В тази книга, потенциалните или вече практикуващи фитнеса, ще намерят отговорите на много въпроси касаещи го, СЪБРАНИ НА ЕДНО МЯСТО. В това число и отговора на такива, които вероятно не са си задавали (а би трябвало да си ги задават, ако искат усилията във фитнеса да се оползотворяват най-пълноценно). А на някои въпроси въобще няма да намерят отговорите и никъде другаде, освен в тази книга.
- Има ли спонсори?
- Тук отговорът е двузначен, и имащи желание да спонсорират, и липса на такива. Тези, които се интересуват от този спорт и имат желание да помогнат, нямат финансовата възможност да спонсорират издаването ѝ. А тези, които имат финансовата възможност, нямат интерес от издаването на книги на такава тематика.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Любопитна подробност е, че Атанас Грозев успява да впечатли и Николай Първанов, по-известен като Ники Китаеца, който преди години изгря в светските среди като гадже на Азис. Двамата бяха няколко години заедно и дори вдигнаха сватба, а връзката им бе най-коментираното нещо в страната.
В момента Китаеца се занимава със спорт и изготвя специални хранителни режими. Не е изненада, че той среща Атанас Грозев и той привлича вниманието му именно във фитнеса. Как се развива срещата между тях гледайте във въдеото:
Цанка ДОНКОВА
