Д-р Петко Загорчев е лекар и хомеопат. Той е председател на Българската медицинска хомеопатична асоциация. Член е на Централната комисия по професионална етика към БЛС. Д-р Загорчев е анестезиолог, клиничен токсиколог и ръководи едно от най-тежките спешни отделения в страната - в гр. Шумен.
Каква е историческата истина за възникването на хомеопатията? Защо тя задължително трябва да се прилага единствено и само от лекари? Защо е абсурдно т.нар. класическа хомеопатия да се противопоставя на съвременната конвенционална медицина и какви са причините за това? Отговор на тези и още въпроси, вижте в интервюто с д-р Петко Загорчев.
- Д-р Загорчев, моля ви да коментирате историческата истина за хомеопатията, защото съществуват немалко спекулации и самозвани хомеопати?
- Хомеопатията като лечебен метод и като друг тип подход към здравето и болестта на човека има изключително голяма историческа стойност. Тя е основана на опит, който се е трупал две столетия, след като Ханеман публикува своя великолепен труд, който все още звучи актуално - “Органон на лечебното изкуство”.
Този труд, фундаментален и за времето си, и сега, полага основите на подхода на лекаря към здравето на пациента, от една страна, и към новата доктрина, която внася хомеопатията. Защото става въпрос за време, в което лечебните възможности на медицината се свеждат основно до кръвопускане, пиявици, очистителни средства, тинктури и екстракти от много силно действащи химични съединения на арсеник, на беладона, на опиум.
Време, в което не можем да говорим нито за антипиретици, нито за антибиотици, нито за обезболяване и някакъв съвременен тип хирургия. Това е времето, през което д-р Самуел Ханеман, лекар (нека акцентираме на това) създава нова лечебна доктрина. Хомеопатията е терапевтичен метод, създаден от лекар. Той е имал достойнството да се обърне към колегите си в Европа с думите, че трябва да лекуваме максимално безвредно.
Ненапразно в параграф първи на своя уникален труд Ханеман определя основното задължение на лекаря: най-великото призвание на лекаря е да прави болния човек здрав по бърз и безопасен начин. Тези думи звучат актуално и днес.
- Това означава ли, че той създава хомеопатията на изцяло научна основа?
- На базата на огромния си клиничен опит като лекар и на познанията си по вътрешна медицина, по терапия, по фармация, по химия; с възможностите, които има като полиглот, владеещ няколко езика и превеждащ медицински статии по онова далечно време, той се добира до материали, които показват, че се появяват нови и нови продукти.
И как тези продукти, приложени в по-висока доза, могат да окажат странични ефекти в хода на болест и на база експерименти с екстракти от различни растения, разтвори на химични съединения и прочее. Това провокира д-р Ханеман да се заеме с експериментално проучване.
На база експерименти с растителни продукти и химични съединения върху здрави пациенти, Ханеман доказва техния ефект и определя основното правило, първия постулат в хомеопатията: че всяко вещество в токсична доза предизвиква определена болестна картина в здрав пациент, докато в малка и безкрайно малка доза би могло да лекува подобни симптоми при болен пациент.
Ето това е простичкият пример за подобието
Нека припомним, че този постулат е формулиран още от Хипократ, който казва, че нещата, които предизвикват дадена болест, биха могли да я лекуват.
Никой няма да отрече, че през тези периоди конвенционалната медицина с отровните соли на живака, на арсеника, с инвазивните за времето си методи на кръвопускане, опериране без анестезия и прочее, често е нанасяла твърде големи травми на пациентите. Затова неговият метод намира широк за времето си отзвук сред медицинската общност в Европа (Франция, Англия), както и в Америка.
Логично е да има стотици последователи и ученици, но интересното е, че сред тях има дори и такива, които са тръгнали да изучават неговия метод, само за да го оборят.
Всъщност, всеки лекар, решил да изучи хомеопатията, за да я обори, се превръща в неин най-голям привърженик. Защото осъзнава нещо велико: че това не е нов лечебен метод, който отрича старото, а е един нов революционен подход за времето си, който надгражда медицината и донадгражда дори съвременната медицинска практика в конвенционалната медицина.
Стотици хиляди привърженици на хомеопатията, забележете - лекари, до 1915 г. правят хиляди експерименти, за да доказват нови и нови лекарства, водени от безкрайното си желание да помогнат на пациента по безвреден начин.
Д-р Петко Загорчев
- Предполагам, че се появяват и противници?
- За съжаление, да, този подход има немалко противници, особено от областта на конвенционалната медицина. В САЩ срещу организацията на лекарите хомеопати застава организацията на конвенционалните лекари.
Защото около 1915-1920 г. започва бързо развитие на фармацевтичната промишленост: откриват се първите противотемпературни средства, първите сулфониламиди и химиотерапевтици. А хората, които движат парите, разбират много добре къде ще бъде печалбата.
Вследствие на това бива спряно финансирането за изучаване на хомеопатията в медицинските университети и за прилагането й в болниците, които я използват. А дотогава се е изучавала.
Това е за съжаление времето, в което хомеопатията, прилагана от лекари, преминава в ръцете на нелекари или на хора с недостатъчно медицинско образование. В последващите почти 100 години те се определят като класици в хомеопатията и оформят течението на класическата хомеопатия.
Тя, за съжаление, се приема за основна в целия свят и се практикува и досега от нелекари. Но абсурдното е, че тя се противопоставя на конвенционалната медицина и за времето си, и до ден-днешен, когато същата тази конвенционална медицина лекува туберкулоза, победила е голяма част от инфекциозните болести.
За съжаление, и в България има лекари, които публично, в медийното пространство и днес се опълчват срещу ваксините и то точно в периода, в който имаме неовладяна епидемия от едно смъртоносно за децата заболяване - морбили. Това е недопустимо за всеки лекар.
В този смисъл, искам да изтъкна и дълбоко да подчертая, че за нас, клиничните хомеопати-лекари, имунизационният календар е въпрос на професионализъм и морал. Защото той е доказал своята ефективност. Тук искам да спомена нещо, което много ме възмути.
- За какво точно става въпрос?
- Преди по-малко от 2 месеца в някои медии, в т.ч. БНР, се повдигна въпросът от нелекари и пациенти, лекуващи се с хомеопатия, да се създадат, видите ли, университети, подобно на Индия, където да се обучават хомеопати, които да бъдат приравнени на лекарите-конвенционалисти. Жалко е, че това се пропагандира в медиите. Не може така.
Затова държа да бъде написано ясно: хомеопатията е създадена от лекар за лекари и почти 100 години е прилагана от медици, преподавана в университети, използвана в болници. Всякакъв род отклонения, които я противопоставят на съвременната медицина, не могат да бъдат реални, те са заплаха за пациентите.
Нейните принципи са точни: принцип на подобието, принцип на минималната доза, принцип на индивидуалния подход. Хомеопатията няма универсални лекарства и панацея. За всеки пациент имаме индивидуален тип боледуване, което означава, че имаме персонализирано лечение.
Хомеопатията надгражда типа мислене на лекарите от университетските бази. Донадгражда го с подход не към болестта, а към страдащия човек. И това е основното. И най-важното, няма опасност пациентът да пострада. Много често нашите обвинители казват, че пациентът, решил да се лекува с хомеопатия, се лишава от адекватни лекарства
Това не е вярно, когато касае същинския лекар-хомеопат, защото при него пациентът се подлага на преглед от медик, който владее и стандартната семиология на прегледа и допълнителния хомеопатичен семиологичен подход.
Т.е., лекарят е този, който преценява дали този пациент е подходящ за хомеопатия, дали не трябва в началото да се лекува с конвенционални средства, кога ще се допълват двата подхода, кога ще се заместят един друг и как ще продължи лечението във времето. Това е основният принцип, който ясно и точно определя - хомеопатия се практикува само от лекари.
Аз искам да разширя този призив - не само хомеопатията, а всеки лечебен метод, какъвто и да е той, трябва да бъде в ръцете на лекар - иглотерапия, диететика, хранене, лечебно гладуване, мезотерапия и прочее...
Яна БОЯДЖИЕВА
