Д-р Светла Стоева завършва Медицинския университет във Варна през 1984 г., а през 1991 г. взима специалност по психиатрия. От 1987 до 2001 г. работи в Психиатричната болница с диспансер в Шумен, а от 2002 г. е на свободна практика като холистичен лекар. За опита си в лечението на психични заболявания с хомеопатични средства д-р Стоева разказва специално за в. ”Доктор”.- Д-р Стоева, защо се обърнахте към лечение с хомеопатия?
- Работех в психиатрично заведение повече от 20 години, с възрастни и с деца. Прилагаше се и електрошокова терапия върху психично болни, медикаментите тогава бяха с много странични ефекти и причиняваха допълнително страдание на пациентите. През 1994 г. се разреши хомеопатичният лечебен метод в България. Чух за първите обучителни курсове в София от моята сестра, която е фармацевт. Тя се включи в първия курс по хомеопатия и ми разказа за възможностите й. Опитах някои от средствата по нейна препоръка и се оказа, че имат непосредствен ефект върху състоянията, за които ги използвах. Бях много впечатлена и видях големите им възможности в психиатрията. Така тръгнах с ентусиазъм и много надежда към хомеопатията. Когато преминах основния курс по хомеопатия през 1998 - 1999 г., започнах да я прилагам в психиатричното заведение, в което работех. Наистина имаше резултати, но видях също, че трябва да се работи по коренно различен начин. Изисква се много време за подробното интервю с пациента, за навлизане в начина му на живот, в детските му травми. В държавното лечебно заведение не беше възможно да се работи по този начин. Имаше ограничено време за преглед на всеки пациент, а ми бяха нужни часове за първо интервю. Хомеопатията изискваше по-задълбочена работа и с цялото семейство, с чести проследявания, защото причините за психичните разстройства са многофакторни.
През 2001 г. напуснах държавната болница, за да лекувам с хомеопатия, която действа фино, нежно, без вреди за болния.
- Дайте пример с конкретни диагнози как е повлияло хомеопатичното лечение на ваши пациенти.
- В психиатрията психичните разстройства в тесния смисъл на думата са дълбоките шизофренни, афективни разстройства, периодичната депресия, редуваща се с мания депресия. Това са ендогенните психози и в официалната медицина се лекуват цял живот. Хората с тези диагнози имат нужда от периодични хоспитализации и непрекъснато са на поддържащо лечение.
Други психични заболявания са причинени от външни фактори, от житейски стрес, травматични преживявания. Това са граничните разстройства - невротични, реактивни депресивни, тревожно-депресивни, панически и др., които изискват временно третиране, след което хората се връщат към нормалното си състояние.
При дълбоките разстройства, когато пациентите се обърнат за помощ към хомеопат в началото на заболяването, има голяма вероятност то да протича по-леко и хората да се социализират по-добре. Разбира се, ходът на болестта, която е генетично обусловена, с дълбоки причини и сложни механизми, не може да бъде спрян. Но може да протече по коренно различен начин. Ако тези мои пациенти бяха останали в системата на традиционното психиатрично лечение, щяха да получат диагноза и с години да имат нужда от психиатрична помощ. Докато хора, които съм лекувала с хомеопатия,
вече десет години са напълно здрави,
не се нуждаят от лекарства, не правят кризи. Имам и случаи на шизоафективна или друг вид психоза, отключени от остри стресови фактори, които са се повлияли изключително добре от хомеопатичните средства. След като преминаха стресовите въздействия, тези млади хора, чиято нервна система има големи възможности за възстановяване, напълно се излекуваха. Твърденията ми се посрещат скептично и с отрицание от повечето мои колеги психиатри, защото не познават възможностите на хомеопатията като научен лечебен метод.
- Къде могат да се запознаят с тях?
- Имам всички подробно описани и систематизирани случаи по диагнози. От няколко години преподавам хомеопатия на студенти към Асоциацията на лекарите хомеопати и в курсовете си описвам и представям мои случаи на повлияни от хомеопатията пациенти. Имам възможност да споделя опита си и пред колеги на конференции и на конгреси.
- Как действат медикаментите и как хомеопатичните продукти?
- Никога от самото начало на моята практика не съм отричала фармакологичните средства в психиатрията, защото много години съм ги ползвала, и то с добри ефекти в значителна част от случаите. Нямам само отрицателен опит с тези медикаменти. А се шири разбирането, че хомеопатите отричат фармакологичното лечение. То обаче си има своето място. Проблемът е, че с фармакологичните лекарства се повлияват само симптомите
.
Докато хомеопатията лекува корена на заболяването
и хармонизира целия организъм. Това, че аз прилагам хомеопатия и в много редки случаи изписвам лекарства, не е защото отричам тяхното място и приложение. Повечето психиатри лекуват фармакологично. Аз обаче се срещнах с хомеопатията сравнително рано в професионалния си път и моят принос е да споделя опита си с природните, хомеопатични лечебни средства. За отричане в никакъв случай не става дума. Понякога аз самата използвам фармакологични средства, когато не срещам съдействие от страна на пациента, невярващ в хомеопатия, но избрал мен като специалист психиатър. Правото на избор и възгледите за начина, по който да се лекуват хората, са свещени и следва да се уважават.
- За какво съдействие става дума?
- Хомеопатията изисква коректно прилагане, редовно идване за проследяване, съдействие и много голяма съзнателност от страна на пациентите и техните семейства. Когато това не стане, няма добри резултати. В такива случаи прилагам фармакологични средства, като в удобен момент включвам паралелно и хомеопатични лекарства, и стремежът ми е накрая да останат само на тях.
- Какви пациенти се обръщат за помощ при вас?
- При мен идват хора, които години наред са опитвали да се лекуват с фармакологични средства, но заради страничните им ефекти не се е получавал желаният резултат. Установих след толкова години, че има хора, които са чувствителни към лекарства и склонни към алергии от всякакъв тип. Именно такива хора в Шумен се обръщат към мен. Зачестиха тези случаи. Пациентите идват, плачейки в своята безпомощност, след като са опитвали и не са понесли най-различни лекарства. Казват, че не са запознати с хомеопатията, не знаят дали да й вярват, но идват при мен като психиатър, който прилага тези средства.
Пациенти за консултация ми изпращат също и колеги - зъболекари, лекари и фармацевти, на които съм преподавала в хомеопатичните курсове в София, Варна, Пловдив, Плевен. На тези пациенти обикновено фармакологичното лечение не е повлияло или са с чувствителност към медикаменти и не могат да ги ползват. На такива хора
правя схема за постепенно спиране на лекарствата
и включвам хомеопатични средства и природни средства, които повлияват на имунната система и хармонизират емоциите. Понякога оставям и минимални дози лекарства, които не дават тежки странични увреждания, и паралелно прилагам хомеопатия.
- Беше голяма драма, когато от пазара изчезна ривотрилът. Може ли успокоителните лекарства да се заменят с хомеопатични?
- Може, но това изисква пълна ангажираност от пациента. Защото той е свикнал много лесно да се успокоява с такива медикаменти, в един момент се е пристрастил и не може без тях. Необходима е здрава мотивация за промяна и съзнателни усилия в тази посока.
С хомеопатични средства можем да чистим кръвта и черния дроб, да направим детоксикация на тялото и това има много благоприятен ефект при всякакви заболявания.
Мара КАЛЧЕВА
