Според него общата схема изглежда така. Съществуват два фактора: физиологичен (отслабен от генетиката или от условията на развитие орган) и психологичен (личностни характеристики, вътрешни конфликти и обичайните емоции). След това идва социалният фактор (неблагоприятна ситуация) и предизвиква реакция. Най-интересното тук е, че психологичният фактор - типът на изходния психоемоционален конфликт - може да бъде встрани от самата болест във времето. Тоест, “в началото беше словото”, а човек дори не подозира за него, докато не се появи някакъв шок. В известен смисъл се получава така, че вътре във всеки от нас цъка по една бомба със закъснител под формата на два фактора - отслабен орган и “ядрен конфликт” (от думата “ядро, център”).Ядреният конфликт възниква, като правило, в детска възраст, в резултат на противопоставянето на желанията и чувствата на детето и на изискванията на семейството. То получава от родителите си определено отношение, което дреме спокойно в подсъзнанието му. След време продължителният стрес се наслагва върху по-рано полученото отношение, поради което се потискат истинските чувства, и болестта се появява.
Кожни заболявания
Кожата е както границата на тялото, така и орган на сетивата. Тя е и това, което ни защитава, и с което влизаме в контакт. Чрез допир можем да предадем любов и нежност. Но те могат да се превърнат също и в източник на болка. Кожата се зачервява от срам, бледнее и се изпотява от страх...Болестите на кожата винаги са проблеми с контактите и границите. Това е конфликтно съобщение: “Докосни ме - не ме докосвай”. Някъде в дълбините може да лежи потиснат и обърнат към себе си и към най-близките ни гняв. Към тези, които, проявявайки любовта си, твърде много са нарушили границите ни или обратно, жестоко са ни отхвърлили при опитите ни да се приближим до тях.
Например, хиперопекунстващата майка, която не само постоянно е галила и обсипвала с ласки детето си, но и най-безцеремонно се е разпореждала с вещите и личното му пространство, дори и когато то вече е пораснало. Но тъй като майката винаги е била привързана и уязвима жена, не е било възможно да й се ядосаш, защото “тя е твоя майка и е правила всичко само за твое добро”. В моменти на поредното нарушение на границите тийнейджърът се чувства ядосан и виновен за този гняв в същото време. Да осъзнае и изрази тези чувства, не е било възможно. Но в такива моменти от живота невродермитът се е проявявал особено силно.
Друг полярен вариант е много заетата майка. Винаги излиза рано от къщи и се прибира, когато детето вече е заспало. Но ако детето се покрие с петна и пъпки, тя си остава вкъщи и го маже с мехлем, докосвайки го ласкаво с топлите си ръце...
Гастроентерологични и хранителни заболявания
Детето по време на хранене получава не само майчиното мляко, но и топлината, вниманието, грижата, привързаността, удоволствието и комфорта.Ако майката го нахрани навреме, детето се чувства обичано, защитено и животът му харесва. Продължителното чувство на глад ви кара да се ядосвате и после с алчност да поемете повече от необходимото. Застояла, ненавременна, не любима храна или твърде много от нея ви кара да чувствате отвращение, гадене.
Язва на стомаха и на дванадесетопръстника
Това са болести на “хората от западната цивилизация, живеещи с амбиции и стремежи”, бизнесмени и хипертензивни трудохолици. На повърхността - амбиция, честолюбие, активност, независимост, а в дълбините - потиснато желание за любов и голяма обида. Този симптом казва следното: “Някога, много пъти исках любовта и грижата ви, но вие ме отхвърляхте в моята слабост и ме забелязвахте само, когато бях независим. Никога повече няма да бъда слаб! Мога да се справя с всичко сам.”Респираторни заболявания
Нужно ли е да говорим колко е важно дишането? Равно и дълбоко, то се асоциира със свободата, лекотата и задоволството. Тежкото - с товара на преживяното, забраните, страха. Спиращото - с гняв и възмущение. Вдишването е запълване. Издишването - опустошение, отпускане. Естествено продължение на дишането е речта.Хората, лишени от “правото на глас”, често имат настинки с различни усложнения. А в основата на бронхиалната астма се крие конфликтът между нуждата от любов и страхът от отхвърляне: “Не се приближавай толкова близо до мен, отнемаш ми въздуха и не мога да дишам. Но и не се отдалечавай прекалено, не мога без теб” - казва детето на твърде тревожещата се, опекунстваща и строга майка, която не му разрешава да изразява себе си по естествен път, да плаче, когато го боли или е наранено, да проявява интерес там, където има нещо ново.
Необходимостта от любов и подкрепа е силна, но потискана, защото заплашва със “задушаване”, гневът също е невъзможен, тъй като той заплашва с отхвърляне. Така че астматикът остава някъде по средата между вдишването и издишването, поради повишени изисквания и очаквания, неспособен да се отпусне, получавайки пристъпи на задух.
Сърдечносъдови заболявания
“Отне на сърцето ми покоя...” - пеем, когато се влюбим. “Сърдечен човек” - говорим за добрите и мили хора. Харесваме тези искрени, винаги усмихнати личности. И още казваме, че “очите му са пълни с кръв от гняв” и избягваме онези, които проявяват недоволството си и открито изразяват гнева си.Но какво да правим с яда и възмущението? Ако детето не е научено да ги изразява конструктивно и цивилизовано, да защитава своите граници и да уважава ценностите си, то ще се учи да потиска гнева си, да бъде добър, почтен човек. И колкото по-силна е пресата на средата, толкова повече ще скача кръвното налягане: “Искам да съм главният тук, да контролирам всичко и да поставя всеки на мястото му. Аз съм много, много ядосан, но не е прилично да го издавам. Трябва да съхраня доброто си лице. Ето защо сега ще ви се усмихна”, казва хипертоникът. Не с думи, а с тонометъра.
Метаболитни и ендокринни заболявания
Обменните процеси протичат вътре в организма тихо и неусетно, показвайки ни само резултата: промяна в настроението и състоянието, сънливост или бодрост, активност или летаргия.
Откриването на патологията на метаболитните процеси е една от най-трудните задачи, защото “самият процес на обмяна” не боли. Понякога човек не го боли нищо и само чрез непреки признаци може да определи, че нещо се е объркало. Най-често срещаните заболявания в този спектър са захарен диабет и хипо- и хиперфункция на щитовидната жлеза. Психологическите фактори, които причиняват появата им, са много различни един от друг.
Хипотиреоидизъм
Щитовидната жлеза е орган, който е пряко свързан с развитието. Хипотериозата се проявява външно като умора, летаргия, влошаване на вниманието и паметта. Просто казано, човек внезапно престава да бъде активен. Той буквално “отпуска ръце”. Причината за това може да бъде банално разочарование, отказ да продължи да се опитва да постига мечтата си.
Хипертиреоидоза
Щитовидната жлеза прилича на щит. Ето защо се нарича така. Желанието да бъдете защитени се появява в ситуация на заплаха. Когато човек се уплаши, сърцето му бие бързо, дланите му се изпотяват, появява се двигателна превъзбуда и метаболизмът се ускорява. Точно същият ефект върху тялото оказва отделянето на тиреоидния стимулиращ хормон, който произвежда тироидната жлеза. Според психодинамичния подход, хипертиреоидозата може да бъде предизвикана от липсата на сигурност, усещане за безопасност в детството и психична травма.
Захарен диабет
Буквално преведено означава “изтичане на захарта”. Радостта и удоволствието напускат тялото, не се задържат в него. Невъзможно е да ги приемаш и отвън във вид на сладкиши. Какво може да доведе до такава тъжна картина? Тъгата може! А също така и хронични стресове и конфликти, пребиваването в постоянно напрежение и преживяването на съмнения, че човек може да бъде обичан и нужен.
Глад, страх и чувство за емоционално изоставяне. Това са чувствата, които винаги присъстват в живота на диабетика.
Милена ВАСИЛЕВА
