Той е от семейство Сенникоцветни, двегодишно, културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло. Кореноплодът е оранжев, с различна форма и големина, в зависимост от сорта. Цветовете са бели.
Цъфти юли - септември. Отглежда се като зеленчуково растение с различни сортове в цялата страна. Повсеместно разпространен у нас на по-сухи тревисти места е дивият морков, който е с тънък, белезникав корен.
Използват се плодовете и свежият кореноплод. Плодовете съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат апинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, р-цимол, азарон, бизаболен и др. Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли и др.
В кореноплода се съдържат каротеноиди: а-, в-, л-каротени, фитоен и ликопин; витамини: B1, В2, пантотенова и аскорбинова киселина; флавоноиди, антоцианидини, кумарини, захари, тлъсто масло, етерично масло и др.
Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).
Използва се при коронарна недостатъчност. Като източник на витамин А той е широко използван под формата на салата, сок, морковено брашно и др. Приложен локално под формата на каша, пресният морков действа благоприятно при слънчеви изгаряния.
