Проф. д-р Георги Томов: Български знахар спасява милиони хора от усложнения на енцефалит със свое лекарство

С изложбата в Музея на медицината в Пловдив искаме да съхраним паметта за Иван Раев и неговия забравен лек „Cura Bulgara”

https://zdrave.to/alternativna-meditsina/prof-d-r-georgi-tomov-blgarski-znaxar-spasyava-milioni-xora-ot-uslozneniya-na-encefalit-ss-svoe-lekarstvo Zdrave.to
Проф. д-р Георги Томов: Български знахар спасява милиони хора от усложнения на енцефалит със свое лекарство

През юни пловдивчани и гости на града се насладиха на интересно събитие – изложба, с представянето на „Забравеното лекарство – Cura Bulgara или магията на българските билки“, посветено на 85-ата годишнина от смъртта на народния лечител Иван Раев. Проектът е организиран и реализиран от Музея на медицината към Медицински университет – Пловдив, в партньорство с Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“. Това е поводът днес да разговаряме за необикновената съдба на лечителя с проф. д-р Георги Томов, един от лекторите на събитието, който в презентацията си „Cura Bulgara” – забравеното лекарство“ разказа вълнуващата история на Иван Раев и неговия чудодеен билков лек.

Визитка

Проф. д-р Георги Томов се дипломира през 2004 г. към Стоматологичния факултет на Медицински университет - Пловдив. Притежава специалност по „Оперативно зъболечение и ендодонтия“ (2008) и „Пародонтология и заболявания на оралната лигавица (2019).

През 2009 г. защитава докторска дисертация и придобива научна степен „Доктор“. През 2012 г. е избран за доцент, а през 2022 г. за професор към Катедра „Пародонтология и ЗОЛ“ на ФДМ – Пловдив.

От 2020 г. е ръководител на Катедрата, а от 2022 г. е зам.-декан по научно-изследователската дейност на ФДМ. Директор е на създадения от него през 2012 г. Център по лазерна дентална медицина.

Научните и клинични интереси на проф. д-р Томов са в областта на ендодонтията, оралната патология и пародонтологията.

Автор е на над 40 пълнотекстови публикации, цитиран е многократно в български и международни научни издания. Научен ръководител е на 7 успешно защитили докторанта, ръководител е на четири научноизследователски проекта, автор е на 2 монографии и съавтор на три учебника.

Гост-лектор е в редица чужди университети: Rey Juan Carlos (Испания), Hadassah (Израел), Sapienza (Италия), Showa (Япония) и др. Член е на изпълнителния борд на ISLD (https://isldlaser.com/about/). От 2015 г. е председател на Българското дентално лазерно общество.

Притежава също магистърска степен по археология и е сред създателите на Музея на медицината към Медицински университет – Пловдив, а понастоящем и негов директор.

- Проф. Томов, защо определяте съдбата на Иван Раев като необикновена? Какво трябва да съхраним в паметта си за него?

- История на Иван Раев може да се оприличи на сценарий на филм, който би имал колосален успех, защото всичко в него е толкова невероятно! Там има един знахар – народен лечител без медицинско образование, има неизвестен ходжа в Истанбул, при който той учи, един грък, роден в Браила, който открива опасната болест, за която по-късно ще разкажа. Там има и една Черногорска принцеса, която, заемайки изключителни позиции в тогавашното общество, спомага за разпространението на това лечение, създадено от Иван Раев. Съдбата му е необикновена, защото той, като народен лечител, човек без медицинско образование, без официална диплома, създава лекарство за заболяване, което в рамките на няколко години след Първата световна война засяга повече от 5 милиона души по цялата земя, а най-много болна има в Европа. Отнема живота близо на милион и половина хора.

Става въпрос за енцефалит, по-конкретно – летаргичен енцефалит, чийто причинител и до днес не е известен на науката. Има съмнения, че е било вирусна инфекция. Но, още по-лоши са последствията. И, на практика, оцелелите имат нерадостната съдба да бъдат трайно инвалидизирани. Като едно от проявленията на летаргичния енцефалит е постенцефалитния паркинсонизъм. Тъй като към онова време не е имало никакъв лек за заболяването, тези пациенти са били обречени. И, всъщност, чудото и изцелението идва именно от един никому неизвестен народен лечител от България и неговото лекарство. Иван Раев създава билкова смес, която съдържа много активни съставки, като най-важната от тях е лудото биле или атропа беладона. С тази билкова смес той успява да постигне голям напредък в лечението на усложнението от летаргичния енцефалит, което е признато от официалната медицина. Това лечение влиза в световната фармакопея под названието „Cura Bulgara”, т.е. „българско лечение”. Самият Иван Раев получава признание, като лично италианската кралица Елена Савойска го кани в Рим, където получава и орден за граждански заслуги – „Кавалер на короната”. Така че това ни дава основание да кажем, че неговата съдба е абсолютно необикновена.

- Разполагате с уникални артефакти на лечителя в Музея на медицината. Бихте ли споменали най-интересните от тях?

- В нашата експозиция представихме няколко неща, които са много интересни. Едното е възстановка на оригиналната рецепта на Иван Раев – как точно се приготвя, как се приемат съставките. Съдържа 4 компонента: корени от атропа беладона, корени от блатен аир, активен въглен и пилюли, изработвани лично от лечителя. Пилюлите съдържат като активна съставка вещества, действащи против гадене и повръщане, защото атропинът и другите алкалоиди на лудото биле имат доста странични ефекти.

И другото нещо, което видяха посетителите на нашата изложба, бяха оригинални италиански монографии от 30-те години на миналия век, които изследват ефектите от приложението на тази билкова смес върху пациенти в Италия, защото основно там са използвали неговото лечение, както и в Германия. Това са оригинални документи, научни изследвания и монографии, дарени на Музея на медицината в Пловдив от Италия. Макар акцентът в изложбата да е животът и делото на Иван Раев, в нея включихме и някои други интересни артефакти. Тя започва с представяне на лечебните билки в българската народна медицина и билколечението, с право считано за една от най-старите практики по нашите земи, което се обогатява без прекъсване от всички народи и етноси, живели на територията на България.

А, това, което беше особено интересно, е една книга на Неофит Калчев, който, заедно с поп Матей Миткалото, са лекували Апостола на свободата – Васил Левски. Знае се, че Левски участва във Втората българска легия и по време на престоя си в Белград претърпява коремна операция. Оказва се неуспешна – развива не зарастваща рана на корема, която непрекъснато се е възпалявала, гнояла... Всъщност, Матей Преображенски и Неофит Калчев го лекуват в продължение на 6 месеца и успяват да го излекуват с помощта на билки. По този повод Апостолът пише писмо на Неофит Калчев, в което казва: „Брате, вече раната се загуби, аз оздравях”. В изложбата показахме оригинала, който притежава Музея на медицината в Пловдив, на най-доброто второ издание на „Народен домашен лекар” от Йеромонах Неофит Калчев от 1913 година. Книгата е представена на първото Българско земеделческо промишлено изложение в Пловдив още през 1892, където е отличена с награда. Съдържа 313 рецепти от български лечебни растения, които са прилагани от автора. Така, че посетителите на изложбата имаха възможност да се запознаят и с такива интересни факти, свързани с билколечението.

- Има ли сведения с какво точно са лекували раната на Апостола?

- Няма конкретни сведения, защото в това писмо, за което се знае и в което той благодари за това, че е бил излекуван, няма подробности с какво точно са го лекували. Но, ако се съди по тези рецепти, които са включени в това издание на „Народен домашен лекар”, става въпрос за използването само на билкови отвари.

Проф. д-р Георги Томов

- Проектът ви има за цел още и да популяризира народната медицина, като част от нематериалното културно наследство на Пловдив. Познаваме ли и уважаваме ли тези традиции? Какво е вашето впечатление?

- В третата част на изложбата посетителите можеха да видят съвременни изследвания на известни български фармаколози, които стъпват върху точно такива народни рецепти. И, например, лечението, прилагано от Иван Раев, тази „Cura Bulgara”, за която стана въпрос, е било подробно изследвано от проф. Петър Николов, който, всъщност, е и първият декан на новосформирания Медицински факултет в Пловдив през 1945 г. Той издава една много интересна книга – нарича се „Лечебни растения”, в която изследва точно такива рецепти от народни лечители, включително и тази на Иван Раев. А, по-късно, на базата на тези народни рецепти, които са били подробно проучени вече от учени фармацевти и медици, се създават известни препарати, които навлизат в масова употреба.

Петър Николов, на базата на рецептите на Иван Раев, създава три препарата – Белапон, Курабулгарин и Неуротонин, които, на практика, съдържат алкалоиди на атропа беладона. Така че тази традиция търпи положително развитие в България, включително и по отношение на някои лекарства. Например, това, за което в момента се сещам, е един декокт /отвари/ от лечебни билки по рецепта на народната лечителка Мара Славова. Това лечебно средство се нарича Мараславин – носи нейното име. Било е произвеждано дълги години от Фармахим София и в миналото беше основно средство при лечение на пародонтит, прилагано под формата на дренчета.

Сега, в днешно време вече не е популярно, но голяма част от тези рецепти и лечебни растения, използвани в българската народна медицина, са били щателно проучени. И там, където е открито някакво рационално зрънце и нещо, което ще е от полза, са били създадени съответните лекарства, базирани на тези лечебни растения. Така че има смисъл и в днешно време да ги познаваме, да продължим да ги изучаваме и прилагаме, защото българската природа е богата на лечебни билки и в много случаи те имат много по-добро действие, в сравнение с химичните, изкуствени аналози.

- Има ли лечебни билки, характерни за Пловдивско или които са използвани най-често в билколечението в този край?

- Нещо, което е изключително и характерно само за нашия регион, не бих казал, че има. Няма някакви растения, които се срещат само тук, а да ги няма в други части на България. Това, което знаем от древните автори, например, за траките, които са населявали нашите земи, е че са употребявали в медицината си лечебни билки. Има антични автори, като, например, Диоскурид в своята книга „Де материя медика”, дава тракийските имена на повече от 40 лечебни растения, А, миналата година Музеят на медицината в Пловдив издаде специален календар с ботанически рисунки на част от тези лечебни растения, някои от които се използват и днес, като, например, мащерката.

- Сега са много модерни и препоръчвани билки и добавки, например, китайски, за които се твърди, че имат изключителни лечебни свойства. Имаме ли си достатъчно такива билки в България или трябва да разчитаме на чуждите?

- Най-важното, което може да потвърди и всеки един фитотерапевт е, че тъй като ние хилядолетия наред живеем по тази земя и се лекуваме с тези лечебни растения, техните ефекти са добре познати и благотворното им действие върху нас е много по-силно изразено. Получило се е един вид приспособяване, така да го нарека, на популационно ниво на организма ни, на нашия генотип спрямо заобикалящата среда, което включва и лечебните растения. Но, това не може да се каже за билките, привнесени от далечни краища.

Понякога техните лечебни ефекти, които се проявяват на място към населението, обитаващо дадения географски ареал, нямат същото благотворно действие върху други популации. Което е напълно нормално, защото с течение на времето, еволюционно възникват най-различни мутации. Също така, има разлика и в активността на различните ензими. Получава се така, че дадените лечебни растения в конкретен географски ареал са много по-полезни и ние сме много по-адаптирани към тяхното действие, в сравнение с тези, които идват от други географски области. Така че логично е и правилно ние да използваме лечебните билки, които са с произход България, от нашия географски регион, отколкото да се предоверяваме на лечебни растения, които идват от други краища на света – те може да бъдат полезни, но може и да не бъдат съвсем удачни за нашата популация.

- Вие, като съвременен човек и учен, имате ли любима рецепта от цялото това богатство, което сте опознавали, изследвали и съхранявали през годините?

- Да, в различни периоди на годината и в зависимост от здравословните проблеми, които имам, мога да кажа, че имам предпочитания към определени билки. Специално за мен, тъй като слабото ми място е стомахът и страдам понякога от повишена киселинност, от раздразване на стомашната лигавица, перфектен билков чай, който ме успокоява и ползвам често при такива неразположения, например, е чаят от билката бял равнец. А, когато ме боли гърлото или имам някакъв бронхит, предпочитам мурсалския чай, който също е прекрасен.

Както се казва в една стара народна мъдрост: ”За всяка болка си има билка”. Но, трябва да ги познаваме, да ги прилагаме под лекарски контрол, да се доверяваме само на лекари-фитотерапевти и да не прилагаме самолечение. Това е изключително важно да се каже, защото част от тези билки имат силно действащи активни вещества, някои от които са отровни. Затова трябва да бъдат внимателно дозирани. Прилагани от компетентни лечители или фитотерапевти, те имат много повече качества и достойнства, в сравнение със синтетичните медикаменти.

Необикновената съдба на българина Иван Раев

Иван Раев е роден в гр. Сопот през 1876 г. Баща му е бил тъкач, занимавал се е и с билкарство. След смъртта на съпругата си, се жени втори път.

Иван Раев е роден в гр. Сопот през 1876 г. Баща му е бил тъкач, занимавал се е и с билкарство. След смъртта на съпругата си се жени втори път. Това прокужда Иван и той започва да работи като овчар. След време решава да направи необичайно пътуване до Истанбул, където става чирак на неизвестен ходжа с медицински познания.

Благодарение на това, че османската медицина в този период е отворена за опита на арабската, арменската, Иван успява да натрупа опит в тази сфера през 20-годишния си престой в Истанбул. След завръщането си в България се заселва в с. Шипка, където създава семейство, раждат му се деца и се занимава с билколечение.

В разгара на епидемията от летаргичен енцефалит лекува пациентка с екстракт от лудо биле. Жената едва не умира, тъй като билката е много отровна, но лечението в крайна сметка й помага и симптомите изчезват. Така Иван Раев стига до заключението, че трябва да включи и други съставки, които да неутрализират тежките нежелани ефекти на билката. Малко известен факт е, че през 1923 г. влиза в затвора, заради практикуване на неразрешена лечебна дейност. Но, това не го спира и той разработва оригиналното си лечебно средство.

Иван Раев става известен, след като полковник от италианската легация в София се разболява от летаргичен енцефалит, развива и тежки усложнения. След като се лекува безуспешно с всички налични терапии, с недоверие прибягва до лечението на Иван Раев. Подобрението му е драстично, а информацията за това достига и до италианското кралско семейство. Кралица Елена Савойска, дъщеря на черногорския крал, известна с благотворителността си, проявява интерес към лекарството. Така се създава отделение „Кралица Елена” в болницата „Умберто Първи” в Рим, където поръчват огромни количества от лекарството на Раев. По този повод през 1934 г. кралицата кани лечителя в Италия, където е посрещнат с много почести, заради спасените животи на хиляди хора. Започва и научното проучване на лекарството.

След две години в с. Шипка пристига Артуро Наници, за да посети районите, в които се добива билката лудо биле. В Сиена семената, взети от България, се култивират и започва промишленото им отглеждане. Със средства на италианската държава се създава и специален институт, в чиято болница се лекуват едновременно до 200 пациенти. През 1940 г проф. Джузепе Панегроси, водещ невролог, представя на голяма конференция резултатите от лечението на Иван Раев и то започва да се прилага и в други европейски държави, най-вече – в Германия.

По това време в страната е стартиран план за евтаназия на безнадеждно болни хора, включително и такива, страдащи от усложненията на летаргичния енцефалит. Така лекарството на българския лечител спасява хиляди хора от смърт. За този факт разказва в показанията си пред Нюрнбергския процес Леонардо Конти, райхсминистър на здравеопазването по това време в Германия.

Българинът, спасил милиони човешки животи с лекарството си, умира скромно в Пловдив. Наследството му продължава Панчо Накашев – управител на аптеката на Александровска болница. След 9 септември 1944 г той емигрира в САЩ и патентова лекарството за постенцефалитен паркинсонизъм, а името на българския лечител дълги години тъне в забрава в родината му, както и неговото лекарство „Cura Bulgara”, с което прославя България.

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай