Проф. д-р Лъчезар Гроздински: COVID-19 ускорява атеросклеротичните процеси

Проф. д-р Лъчезар Гроздински е председател на Националното дружество по ангиология и флебология, както и на Комисията по ултразвукова съдова диагностика, член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. В момента работи като началник на Клиниката по ангиология и флебология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ в София. Разговаряме с проф. Гроздински за съдовата патология след прекаран COVID-19.

- Проф. Гроздински, каква съдова патология се установява при пациенти, преболедували COVID-19?

- COVID засяга най-тежко белия дроб. Но се оказа, че в значителна степен засяга и кръвоносните съдове - артерии и вени. Най-сериозни са пораженията в микроциркулацията - в малките съдове както на белия дроб, така и на бъбреците, на мозъка и сърцето. Наблюдават се възпалителни промени в съдовия ендотел и поява на микротромби. Тези в белия дроб блокират перфузията на кръвта и окислителния процес. Неслучайно, в реанимациите интубираните болни, на които се подава кислород, невинаги се подобряват, а понякога се влошават. 

Може да подаваме голямо количество кислород, но поради микротромбозите на съдовете в белия дроб да настъпи кислороден глад. Това е труднолечим феномен. Той не се лекува с антибиотици, а донякъде със средства, които намаляват съсирваемостта на кръвта и подпомагат разграждането на образуваните малки тромби. Ангиитът, причинен от коронавирус, засяга в различна степен съдовата система на цялото тяло.

Васкулитът и микротромбозите в бъбреците причиняват бъбречни инфаркти, водещи до бъбречна недостатъчност. Вероятно това се случва и в мозъка, защото след боледуване на COVID-19 се установява частична или по-тежка мозъчна инсуфициенция и смущение на менталните функции. Коронавирусът засяга и микроциркулацията на сърцето с развитие на миокардит.

- Как е засегната макроциркулацията на кръвта в големите съдове?

- Диагностицирах и лекувах няколко случая на пациенти с венозни тромбози след COVID-19. Засягат се вените, съдовият ендотел и съсирваемостта на кръвта, което води до венозни тромбози. В над 30% от по-тежките случаи на COVID-19, с изследване с Ехо-Доплер (ултразвук), се установяват дълбоки венозни тромбози. Точно те са причината за белодробни емболии, които в част от случаите са смъртоносни. 

При част от починали болни след COVID-19 се установява, че не умират от вируса, а от усложненията му - от венозните тромбози, причинили смъртоносни белодробни емболии. В една трета от завършилите фатално случаи са установени белодробни емболии. 

Коронавирусът засяга и артериите, при което може да настъпят периферни, мозъчни и коронарни тромбози. При част от болните тромбозите не се причиняват директно от COVID-19, а от атеросклероза. Коронавирусната инфекция само ускорява атеросклеротичния процес с развитие на тромбози. Това трябва да се има предвид от всички ангиолози, кардиолози и невролози, които лекуват атеросклерозата. 

- Само в острата фаза на COVID-19 ли се наблюдават тромбози? Има ли риск от тях в постинфекциозната фаза?

- Тромбози настъпват и в постинфекциозната фаза на COVID-19. Научни проучвания установяват изненадващо, че късни поражения на сърдечносъдовата система след COVID-19 настъпват и при пациенти, прекарали леко коронавирусната инфекция. Това, че са я изкарали само с хрема, лека кашлица и отпадналост, не значи, че не са нанесени поражения на съдовете и на други структури, които по-късно ще им създадат проблеми. Освен поражения на белодробната и сърдечна функция, се установяват поражения и в мозъчната функция - влошена концентрация, паметови разстройства. Ако пациентът изходно е имал проблеми с мозъчната функция, сега те се влошават. 

Проф. д-р Лъчезар Гроздински

Освен неврологичен дефицит, може да се развие бъбречна инсуфициенция и да се увреди миокардът (сърдечният мускул). Прекараните миокардити впоследствие намаляват капацитета на миокарда и може да доведат до сърдечна недостатъчност и ритъмни разстройства. Съдовите микро- и макротромбози са специфични за короновирусната инфекция. Ето защо, пациентите с COVID-19 трябва да бъдат лекувани с антитромбозни или разграждащи тромбите средства (фибринолитици) не само в острата фаза, но и в подострата и хронична фаза на заболяването. Вече се знае, че трябва да се провежда антитромбозна профилактика с нискомулекулни хепарини и в постинфекциозния период. По този начин ще предпазим пациентите както от развитие на микротромбози, така и от белодробни емболии. 

- Към какви специалисти да се обърнат преболедувалите COVID-19?

- В късната фаза след прекаран COVID-19 (и леко, и тежко) всички пациенти би трябвало да се изследват не само при пулмолог, но и при ангиолог, кардиолог и невролог. При минимални проблеми със сърдечносъдовата система да потърсят преглед. В нашата болница - Аджибадем Сити Клиник въведохме пакет за едновременна консултация с различни специалисти, за да се скринират и открият възможните поражения от инфекцията. Това включва изследване с Ехо-Доплер на артерии и вени на глава, крака, корем; изследване на миокардната функция с ехокардиография; изследване на мозъчната функция и, разбира се, функционално изследване на дишането и образно изследване на белия дроб с рентген или със скенер. Само така пациентите може да са спокойни, че нямат трайни увреждания, които да се изявят след време. 

Д-р Владислав Пакеров: Перикардният излив е най-честото усложнение след COVID-19

- Извън пандемията какво обикновено уврежда съдовете?

- Най-честото увреждане на съдовете се причинява от атеросклероза. Тя е водеща причина за развитие на сърдечносъдови заболявания - инфаркти, инсулти и периферни гангрени. За появата на самата атеросклероза има доста теории, но точните й механизми не са установени. Известни са рисковите фактори - генетична предразположеност, артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия (повишен холестерол), тютюнопушене и хроничен стрес. За съжаление хроничният стрес се подценява, защото нито се диагностицира, нито се лекува. Когато вече сте заболял от атеросклероза и отидете на лекар, ще ви изпишат хапчета за понижаване на холестерола, за кръвното, за захарния диабет. Но само ще ви се каже, че трябва да се преборите със стреса, без да се обясни как точно да го направите. Борбата със стреса не става с хапчета и няма квалифицирани специалисти, които да ви помогнат как да се адаптирате към стресиращите фактори. 

Хубавото е, че има методи, с които да се скринират ранните форми на атеросклероза. Например, с Ехо-Доплер можем да открием съвсем начални фази на атеросклероза - задебеляване на съдовата стена до милиметри. Това означава откриване на ранни плаки в мозъчните съдове, в коремните артерии и в артериите на долни и горни крайници. Когато хванем атеросклерозата в ранна фаза и лекуваме рисковите фактори, имаме по-добри възможности да забавим и дори да спрем процеса. Ако открием критично стеснение на мозъчни или на периферни съдове, вече разполагаме не само с хирургически методи за лечение, но също с инвазивни ендоваскуларни процедури. При тях артериите се разширяват с помощта на катетри и се премахват артериалните стеснения, като се поставя стент. Съвременните методи позволяват да се избегнат тежките усложнения на атеросклерозата, каквито са инфарктите, инсултите и гангрените.

Освен атеросклерозата, много опасна е венозната патология и специално венозната тромбоза. Тя е основната причина за смъртоносни белодробни емболии, нерядко при млади хора. Ето защо, диагностиката на венозните тромбози и адекватното им и своевременно лечение с противосъсирващи лекарства може да спаси живота на много хора. 

От 3 до 5% от хората имат генетична тромбофилия - склонност към повишена съсирваемост на кръвта. Тези хора понякога безпричинно развиват венозна тромбоза, която може да прерасне в белодробна емболия. Този феномен трябва да се познава и при бързо възникнал оток с болка на долните крайници, пациентът веднага трябва да се насочи към ангиолог за ехографска диагностика и навременно лечение. 

Мара КАЛЧЕВА