Д-р Уил Коул: Червата са центърът на здравето ни!

Тяхната нервна система комуникира пряко с мозъка

https://zdrave.to/index.php/alternativna-meditsina/d-r-uil-koul-cervata-sa-centrt-na-zdraveto-ni Zdrave.to
Д-р Уил Коул: Червата са центърът на здравето ни!

Книгата на д-р Уил Коул “Чувствата на червата” (Издателство “Вдъхновения”) разкрива нов начин на мислене за червата като за втори мозък и отваря изцяло нови възможности всеки човек да поеме контрол върху здравето си и накрая да създаде трайно здраве както за тялото, така и за ума си. Книгата включва и 21-дневен план за възстановяване на връзката на човека с тялото и за излекуване на възпалението на червата, причинено от стрес, срам и травма. 

Д-р Коул е автор също на бестселърите на “Ню Йорк Таймс”: “Спектърът на възпалението”, “Интуитивен фастинг” и “Кетотарианство”. Ето откъси от книгата “Чувствата на червата”, предоставени на в. “Доктор” с любезното съдействие на Издателство “Вдъхновения”.

„В западния свят разделят психичното здраве от физическото. Но истината е, че мозъкът е част от тялото и няма нито едно заболяване, което да не изисква от нас да лекуваме и психика, и тяло. Червата са центърът на човешкото здраве. Те контролират не само храносмилането, но и имунната система, метаболизма и настроението. Червата и мозъкът са свързани чрез една част от периферната нервна система – така наречената ентерална нервна система (ЕНС).

Тя се намира в стените на стомашно-чревния тракт. От 200 до 600 милиона неврона на ентералната нервна система са вградени в лигавицата и мускулите, които изграждат червата. ЕНС взаимодейства директно с Централната нервна система (ЦНС), за да модулира храносмилането (преглъщане и освобождаване на храносмилателни ензими). 

ЕНС и ЦНС си комуникират директно, изпращат си съобщения помежду си, дори когато спите. Това означава, че всеки път, когато почувствате пристъп на безпокойство или срам, или щастие, или вълнение, мозъкът и червата комуникират помежду си и реагират по свой начин. Това обяснява не само защо дисбалансът на физическо ниво влияе на психиката и на емоциите, но и защо вътрешният свят на човека влияе върху всяка физиологична система и клетка в тялото“, пише авторът на бестселъра.

Как физическото състояние влияе на емоционалното?

Хроничното възпаление и дисбалансите на чревния микробиом могат да саботират емоционалното ни здраве незабележимо ден след ден. Тази връзка между физическото и емоционалното е коварна, защото често бива пренебрегвана от конвенционалната медицина, в която психичното и емоционалното здраве се третират така, сякаш мозъкът съществува напълно несвързан с останалата част от тялото.

И въпреки това проблемите с психичното здраве, като тревожност, депресия или посттравматично стресово разстройство, са свързани с начина на хранене, нивата на възпаление или състоянието на чревния микробиом, което доказва, че физическият и емоционалният свят винаги са били свързани. Ето само няколко примера:

• Все повече изследвания доказват, че депресията може да се причини от хронично системно възпаление в тялото и че противовъзпалителните храни намаляват симптомите й.

• Проблеми с червата, като свръхрастеж на дрожди или бактерии, често се проявяват чрез промени в настроението, тревожност и постоянни пристъпи на силно, почти непреодолимо желание за храна. Когато пациент дойде с някой от тези свързани с мозъка проблеми, състоянието на червата му е първото нещо, на което се обръща внимание.

• Учените предполагат, че неадекватният контрол на имунната система върху възпалението може да повиши риска от развитие на посттравматично стресово разстройство.

• Според някои изследвания дори лека дехидратация води до безпокойство, напрежение и разстройство на настроението, което показва, че толкова просто нещо като пиенето на повече вода може да подобри психичното здраве.

• Заседналият начин на живот е свързан с повишен риск от тревожност и депресия. Доказано е, че упражненията са също толкова ефективни (ако не и повече) за справяне с депресията от антидепресантите, отпускани с рецепта.

Как емоционалното състояние влияе на физическото?

„През годините, през които практикувам функционална медицина, съм виждал многократно тези неща:

• Как пациенти с хронични проблеми с храносмилането изключват почти всяка проблемна храна от диетата си, но храносмилателното им здраве продължава да се влошава поради хроничния стрес.

• Как пациенти опитват всички съществуващи упражнения и диети, но продължават да не отслабват, защото тялото им е в режим „бий се или бягай“ поради преживяно насилие или минала травма.

• Как пациенти пробват всяко конвенционално и природно лечение, за да потушат автоимунното си състояние, вместо да си вземат почивка от свръхинтензивните си работни ангажименти или тренировки.

• Как много пациенти не знаят кое е първо – храносмилателният проблем или депресията, автоимунното състояние или тревожността, мигрената или разстройството на настроението.

От друга страна, съм виждал пациенти да напускат токсичната си работа и напълно да възстановяват здравето си, което се е влошавало с години. Пациенти започват да медитират, да инвестират усилия, време и средства в намаляването на стреса и в крайна сметка се излекуват от хроничната умора, хормоналния дисбаланс, възпалителните и много други заболявания.

Виждал съм пациенти да започват терапия и да се излекуват не само от тревожност и депресия, но и от мигрена, алергии, синдром на раздразненото дебело черво, псориазис, акне – списъкът е безкраен. Пациент след пациент се разпадат по време на нашите онлайн консултации, признавайки, че се чувстват тъжни, отчаяни, пренебрегнати, ядосани или разочаровани, а след това изпитват физическо облекчение – почти веднага след като само са били изслушани и са дали възможност на потиснатите емоции да излязат навън.

Въпреки най-добрите ни усилия да контролираме определени аспекти на нашето здраве, като приемаме съответните добавки и лекарства, като ядем всички „правилни“ храни, никога не можем да се излекуваме истински, ако не обърнем внимание на емоционалния компонент на здравето си“, казва терапевтът.

Какво е възпаление на срама?

Хроничното възпаление е като тлеещ отвътре огън, който до голяма степен остава незабелязан, докато не се превърне в заболяване. Докато д-р Коул лекувал пациенти и им помагал да върнат тялото и ума си към здраве, видял как негативните мисли и емоции неусетно и систематично саботират здравето – почти по същия начин като възпалението. Наблюдавал е толкова често феноменът на емоционално страдание, причиняващо физическо страдание, че му е дал име – възпаление на срама.

Възпалението на срама може да стане причина да се чувстваме така сякаш непрекъснато плуваме срещу течението и сме във война с тялото си. Мислите и емоциите са като хранителни вещества за ума, сърцето и душата, а, за съжаление, много от нас се хранят с нездравословна мисловна и емоционална храна.

От всички негативни емоции д-р Коул използва именно срама за термин, който представя отрицателното въздействие на нашия емоционален свят върху физическия, защото срамът е най-силната и най-вредната негативна емоция. Срамът засяга всички нас и оформя в дълбочина начина, по който взаимодействаме със света.

След години консултиране на пациенти с всякакви здравословни проблеми той е установил, че в никоя друга област срамът не е толкова силен, колкото от нещата, свързани с тялото и здравето ни. Често това е огромна пречка пред изцелението. Когато нещо се обърка и увреди здравето ви, чувстваме смесица от гняв, страх и смущение. Това прилича много на срам. Изследванията показват, че като хора изпитваме много срам, свързан със здравето, и това може да попречи на способността ни да останем здрави, да се излекуваме от болести и да правим здравословни избори. 

Д-р Уил Коул

Срамът ни кара да се чувстваме недостойни за здраве, като ни подлага крак, докато се опитваме да го постигнем. Според експертите срамът съществува в спектър, вариращ от неловкост или смущение до дълбоко чувство на неадекватност и страх. Но всички тези чувства ни казват, че не заслужаваме изпълнен със здраве и щастие живот.

Що се отнася до другата част от термина „възпаление на срама“ – възпалението, то е животоспасяващ биологичен процес. Когато възпалителните механизми в организма действат нормално, тялото започва защитна възпалителна реакция при среща с патоген – грипен вирус или болестотворна бактерия, като изпраща възпалителни имунни клетки да убият вредителя и организмът да се върне в спокойно състояние. 

Когато счупите кост или изкълчите глезен, мястото става зачервено, подуто и болезнено. Това е възпалителна реакция в засегнатата област, за да предотврати разпространението на болката и да накара пострадалия да си почине, за да има време травмираният участък да заздравее. 

Но това са нормалните типове възпаление. Много от нас страдат от хронично възпаление, което се причинява от редица фактори като токсини в околната среда, твърде много захар в храната и заседнал начин на живот. Хроничното възпаление може да бъде предизвикано също от стрес, срам и затормозяващи емоционални преживявания. Накрая това хронично възпаление допринася да се разболеем.

Особено вреден протеин, който улеснява възпалението, е инерлевкин-6 (IL-6), който се увеличава в организма по време на умствено-емоционален стрес. Интересно изследване на тема „Мозък, поведение и имунитет“ разглежда връзката между психичния стрес, нашия мозък и възпалението. Учените накарали 41 здрави пълнолетни хора да решават трудни математически задачи, при това да го правят пред жури, а после да изнесат петминутна публична реч.

След всичко това на участниците са взети проби от кръв за изследване на IL-6. Оказало се, че колкото по-дълго участниците се занимавали с математика или говорели пред хора, толкова по-високи били нивата им на IL-6. Забележителното е, че нивата на възпаление не намалели, след като участниците спрат да решават задачи и да говорят пред публика. През втория ден нивата на стрес и IL-6 се повишили още повече. Само че хората с най-високи нива на приемане на себе си имали най-нисък IL-6 (възпаление) в отговор на стреса. 

Това показва, че самооценката ни и връзката ни със себе си допринася за това трудностите да не давят тялото ни в „море от възпаление“, а да бъдат посрещнати с успокояващ баланс. Съчувствието към себе си и усещането, че сте най-големия застъпник за своето благо, трябва да са в основата на всичко, което правите за своето здраве и благополучие. 

Не може да излекувате тяло, което мразите

„Наясно съм, че няма живот без стрес. Всички се сблъскваме със стресови фактори, независимо дали засягат нашите финанси, здраве, образование, взаимоотношения, семейство. Срамът винаги присъства в живота ни и има отношение към връзката ни със себе си и към нашето здраве. Възпалението на срама стои между пациентите и тяхното изцеление. 

Доц. Пламен Пенчев: Стресът и лошото хранене отключват възпаление на червата

Как възпалението на срама саботира здравето?

Признаците, че вашият емоционален свят уврежда здравето ви, са борбата ви с тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство или друго травматично разстройство. Ефектите от срама се простират и отвъд психичното здраве: физическа болка, която не може да бъде обяснена; хормонален дисбаланс, откъснатост от вашата интуиция по отношение на храната и здравето; замъгляване и световъртеж; автоимунни състояния; сърцебиене; хронична умора, която не може да се обясни; хронично схванат врат или гръб; запек или диария дори след промени в диетата; умора или летаргия при липса на отклонения в лабораторните изследвания; безсъние; понижено либидо или проблеми със сексуалната активност; промени в настроението, които изглеждат несвързани със събитията в живота ви; хронично подуване на корема или газове въпреки промените в диетата; хронично нездравословно състояние след травматично преживяване; напълняване или отслабване без ясно обяснение; промяна в апетита и гадене; липса на мотивация за промяна в начина на живот; усещане за обърканост от всички разнообразни съвети за здравословно хранене; усещане за безполезност или безнадежност, когато става въпрос за здраве и за хранене“, изброява дългия списък авторът.

План за потушаване на възпалението на срама

„Как да се справим с възпалението на срама? Овладяването му изисква от нас да възстановим синхрона във връзката между червата и чувствата. Можем да го направим, като се фокусираме не само върху храните, които са щадящи за червата ни, но и върху практиките, които действат благоприятно върху нашия ум. В много случаи решението е забавяне, спиране и повторно свързване със себе си. Започвате да гледате на здравето и на лечението като на инвестиция в тялото и в ума си и разбирате връзката между тях. 

Предлагам 21-дневен план за оздравяване на връзката между червата и чувствата, за да се успокои „шумът“ и да се възстанови връзката с безценните вътрешни усещания, връзката между физическото и емоционалното здраве, за да възстанови здравето на червата и да си върнем енергията.

В основата на 21-дневния план е разглеждането на връзката между червата и чувствата от холистична гледна точка. Целта на книгата е да научите, че изцелението и поддържането на добро здраве и благополучие са свещено изкуство и вие сте шедьовърът. 

Планът не е режим на детоксикация или прочистване, нито е елиминационна диета. Той може да бъде изпълняван по всяко време, навсякъде и през целия ви живот. Планът е гъвкав и забавен, като предлага нов начин на мислене за здравето и благополучието. Фокусира се както върху случващото се в главата и в сърцето ви, така и върху това в чинията. За всеки ден се предоставя по един съвет или елемент на действие за всеки от двата аспекта на здравето – черва и чувства, – които са еднакво важни. За червата това може да е от опитване на храна с лечебно действие върху червата, през проследяване на приема на вода или захар, до експериментиране с 14-часова пауза между вечерята и закуската на следващия ден. 

Свързаните с емоциите практики също са разнообразни – от изразяване на благодарност, през дихателни упражнения, до взимане на вана. 

Частта от плана, свързана с храненето, се основава на четири ключови принципа:

• Гъвкавост – да сте непредубедени към това кои храни обича вашето тяло и кои храни ви карат да се чувствате чудесно; да приемате с отворени обятия всичко ново и да се развивате.

• Лекота – да позволявате на вашите мисли и емоции относно храната и здравето да преминават през вас, вместо да зацикляте в тях, да се ръководите стриктно по тях и направо да се идентифицирате с тях. Ако нещо не работи за вас, просто го оставете. 

• Осъзнаване – да се храните по-осъзнато и да научите кои храни ви карат да се чувствате много добре и кои не. Избягвайте храни, които ви карат да се чувствате физически възпалени, подути, уморени, причиняват ви гадене или ви отвращават. Това е проява на самоуважение.

• Великодушие – ако си е струвало изяждането на храна, дори да ви е накарало да се чувствате не особено добре, спрете да се срамувате и дайте на себе си прошка, след което продължете напред. Срамът е по-лош от всяка нездравословна храна. Ако не си е струвало да ядете някаква храна, извлечете си поука и следващия път подходете по-осъзнато. Учете се да се чувствате добре и не потъвайте в мисли, които ви карат да се чувствате зле.

21-дневният план е предназначен за това да подхождаме към храненето и здравето от позицията на любов към себе си и на празнуване, а не от необходимост да поддържаме „перфектна“ диета или начин на живот, което в крайна сметка повече саботира връзката между червата и емоциите, отколкото да помага. Фокусирайте се преди всичко върху това да сте доволни и щастливи от избора, който сте направили“, съветва д-р Коул.

 Мара КАЛЧЕВА

 

 

 

 

 

 

Горещи

Коментирай