Тя е от семейство Кремови. Многогодишно луковично растение, с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Стъблото е 15-40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени, в 5-20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник.
Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април-юни. Расте из сенчестите широколистни гори, докъм 1200 м надморска височина из цялата страна. Използват се стръковете и луковиците.
Лечебните свойства на обикновения глог
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др.
Освен това, се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди, със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна. Притежава близки до чесъна състав и лечебно действие.
