Това се отнася както за работата на вътрешните органи, така и за състоянието на мускулите, на жлезите, кръвта и прочее. Психиката е постоянен регулатор на дейността ни, на всичко онова, което вършим и искаме да свършим. Т.е. на цялото ни емоционално и физическо съществуване. Ако държим да получим точно определение за това що е психика, то би трябвало да гласи: Психиката е вътрешното отражение на всичко, което ни заобикаля, оцветено от нашите мисли, чувства, емоции, усещания, памет и т.н. Сега обърнете внимание на следващото изречение, взето дословно от речника по психология: Вътрешните особености и състояния на хората зависят от техния характер, темперамент, интереси, мироглед, подготовка и опит, но най-вече от възрастта им. Т.е. възрастта има пряко отношение към състоянието на психичните процеси или казано с други думи - към работата на целия организъм.
Но - пак внимание!
Защо никой не може да се спаси от остаряването?
Не могат да го постигнат нито глупавият, нито умният, нито мързеливият, нито богатият, нито бедният? Тук не говорим за болести, а за биологичния процес на стареене, рефлектиращ върху психиката с промяна в ценностната система на човека, върху неговите рефлекси и върху неговия морал. С други думи - промяна в отношението към всичко, което ни заобикаля. Защо с възрастта зрението и слухът отслабват, кожата променя тургура си, мускулите се отпускат, вътрешните органи не работят на пълни обороти, кръвта се изпълва с токсини, появяват се болки по ставите и прочее, и прочее - всички много добре сме наясно с белезите на старостта. Защо?
Отговорът е:
- Защото вътрешните системи, вътрешните органи, движението на течностите, биохимичните процеси в организма от един момент нататък вече не са така добре управлявани.
- Управлението, както знаем, се осъществява от мозъка посредством нервни клетки.
- А това, което амортизира нервните клетки, е психичната дейност на човека - емоции, чувства, памет и т. н.
Мисловният процес тръгва с пълна сила веднага след събуждането
Но безспорно най-голям дял в амортизацията се пада на мисловния процес. Затова всички остаряват едновременно - и милионерът, и беднякът, и умният, и глупакът. Всеки ден човешкия мозък обработва 55 000 мисли. При глупака те са глупави мисли, при умния са умни, но и при единия и при другия са си 55 000. Така че разлика в степента на амортизация няма. Т.нар. ретикуларна формация, мрежесто образувание, се състои от милиарди нервни клетки, простира се по цялото протежение на мозъчния ствол и продължава в гръбначния мозък. Цялата информация от и към всички клетки на тялото минава оттук - информацията от вестибуларния апарат, от сетивните и вътрешните органи, от жлезите. За всички процеси в тялото информацията се разпределя от тази фина мрежа към различните структури в мозъка за преработка и формиране на съответните двигателни команди. Още в първата секунда след събуждането се задействат, казано на медицински език:
- вегетативно-висцералните;
- инстинктивно-нагонните;
- мотивационно-поведенческите;
- емоционално-афективните и паметовите функции.
Т.е. мисловният процес тръгва с пълна сила. Тази сила отслабва в края на деня, когато мозъкът се изтощи. Ако можем да видим как изглеждат клетките на ретикуларната формация в такъв момент, увеличени на кирлианова фотография, ще установим, че на едни цветът е зелен, на други жълт, на трети син.
И по-конкретно:
- Клетките със син цвят са загинали клетки - в резултат на “прегряване“ или стрес на медицински език, на интоксикация чрез лекарства, алкохол, никотин и пр.
- Зелените клетки са все още опазени и поемат работата и на излезлите от строя.
- Жълтите клетки са в междинно положение - това са уморени клетки, които “чакат“ промяната на цвета си.
Интересно е, че когато клетките умират, те умират на групи. Т.е. на петна. Колкото повече сини петна има човек по кората на своя мозък, толкова по-лоша е проводимостта на сигналите навътре - към лимбичната система и навън - от различните структури на мозъка към вътрешните органи и жлезите. Процесът изглежда неминуем - с всеки изминал ден жълтите клетки стават все повече, което респективно води и до увеличаване броя на сините. Но това не е така. Още преди хиляди години в индийската практическа йога е установено, че спирането на мисловния процес променя жълтия цвят на нервните клетки в зелен, т.е. възвръща нормалното им състояние.
Това се постига с медитация. Но съвременният човек няма нито време, нито желание да медитира. Сигурно още тогава медитацията по едни или други причини не е била достъпна за всички, затова мъдрите хора от онова време са намерили алтернативен метод за въздействие върху уморените клетки и възстановяване на тяхното състояние. Извеждането на нервните клетки от тяхната умора се осъществява посредством цейлонското цирконово вързопче. То съдържа над хиляда естествени цирконови кристали, повечето от които хиацинти. Действието на циркона е подсилено от присъствието на чист планински кристал. Активното магнитно поле на вързопчето подобрява функциите на нервните клетки на всички мозъчни структури. А оттам - умствената дейност, паметта, емоционалните реакции и двигателната активност. Възпрепятства отмирането на нервните клетки поради различни причини - стрес, болести, токсини в кръвта.
Апропо!
За тази цел индийци, китайци и тибетци поставят вързопчето върху теменния енергиен център. С него те постигат още душевна увереност, вътрешна сигурност, елиминиране на всякакви съмнения и страхове, освобождаване от влияния и зависимости - от чужди мисли, алкохол, вещи, идеи и т.н. Според тях то помага за преодоляване на житейски проблеми, на всякакви фобии, на болки на различни места по тялото, успокоява, вдъхновява, обединява душа, дух и тяло, стимулира мисловната дейност и поставя началото на всякакви оздравителни процеси.
Чудно ли е тогава защо източните народи твърдят, че дълголетието започва от цирконовото вързопче?
Иван МИТЕВ, писател, журналист и минералотерапевт
Горещи
Коментирай