Атанас Голомеев: Днешните доктори те виждат като столевка!

 Легендарният баскетболист Атанас Голомеев е роден на 5 юли 1947 г. в София. Играе в ЦСКА като войник, в канадския университет “Макгийл”, “Академик” София (1969-1974), “Левски” (1974-1981), в турския “Адана” (1981-1983). Осем пъти е ставал шампион на страната (по четири титли с “Академик” и “Левски”) и четири пъти е вдигал Купата на България с “Левски”. Започва кариерата си в националния отбор едва 17-годишен. Участвал е на 5 европейски първенства, като два пъти е реализатор №1 - през 1973 и 1975 г. Четири пъти е избиран в символичната петица на Европа. През 1991 г. е избран в Топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена. Като треньор става шампион с “Левски” през 1986 г. Три години Голомеев е начело на Българската федерация по баскетбол. Занимавал се е и с частен бизнес. Сега е пенсионер.

- Г-н Голомеев, как протича сега вашето ежедневие?
- Лежерно. Вече съм се оттеглил от ангажименти.

- Останаха ли ви някакви контузии от времето, когато играехте баскетбол?
- Сериозни контузии не получих, но ми останаха така наречените коксартроза, гонартроза на колената. Няма как да не се случи, след като 27 години с моя ръст и със 110 - 115 кг тегло съм скачал един метър стотици пъти на ден. Скачаш, падаш, приземяваш. Отидох при проф. Шойлев няколко години преди да почине и му се оплаквам - с отекло коляно след игра на тенис. А той ми каза: “Ти нормален ли си? Ябълковидният болт в колата, че е от стомана, се разбива за няколко години. А ти искаш да играеш 100 години на състезателно ниво, и то срещу млади хора”.

- Предполагам, че много пъти са ви предлагали да ви сменят ставите с изкуствени?
- Не искам да коментирам съвременните доктори. Много съм разочарован. Защото се загуби чисто човешката връзка пациент - доктор. Сега те виждат като 50 или 100 лв. Няма го това да те разпита, да ти обърне достатъчно внимание, за да открие генезиса на заболяването. Аз съм абсолютно убеден, че 50% от лечението на една болест се дължи на плацебо ефекта, на успокоението след разговор с доктора. Защото 99,9% от болестите идват от нерви, само една е от любов, но няма да кажа коя е.

- Как се справяте с коксартрозата?
- С наколенки, а от две години и с инжекции с хиалуронова киселина. Един път в годината си бия инжекции в коленете и в тазобедрената става. Помагат много. Мисля, че ще закрепим положението за още някоя друга година.

- Налагало ли се е да правите операции на коленете?
- Не. Използвах методите на народната медицина.

Правех си компреси с картофи, с царевично брашно

При тези натоварвания и особено на поста, който играех в подкошието, с огромните мъже около мен, явно съм бил доста здрав, имал съм голям късмет, а и най-важното - аз съм доминирал.

- Кой е най-големият ви инцидент на игрището?
- На европейско първенство в Италия - на един мач бях тръгнал да поднасям топката в коша, един руснак мина под мен, закачи ме и при падането с единия крак ритнах ринга. Паднах на кръста си. Няколко месеца бях с хематом и пукнат пети лумбален прешлен. Лекарите искаха да ме слагат в гипсово корито за шест месеца, но аз отказах и се оправих от само себе си. Играх, въпреки пукнатия прешлен.

- Никога ли не сте лежали в болница?
- Никога. Дано съм взел нещо от здравия ген на баща ми. Той влезе за първи път в болница на 91 години за дребна операция на ухото. Не беше влизал и в поликлиника преди това.

- Спирали ли сте да спортувате в някакъв период от живота си и напълнявахте ли тогава?
- В последните 1-2 години от баскетболната ми кариера опитвах да играя тенис и когато приключих с голямата топка, на другия ден продължих с тениса на корт. От 37- до 57-годишна възраст играх тенис всеки ден, и то на отлично аматьорско равнище. А през октомври ще станат 10 години, откакто се занимавам с голф.

- Откъде дойде тази любов към голфа?
- От любовта към движението въобще. От много години голфът ми беше в главата като идея. При високи хора като мен ставите не издържат. След като се видя, че не мога да продължа с тениса, се насочих към голфа. Това е щадящ спорт - чудесен за хора на моята възраст. Неслучайно е измислен от умни хора. Много е приятен - като тръгнеш след малкото топче, за пет часа изключваш тотално от света, особено като си изключиш и телефона. В моя спортен път направих еволюция от голямата баскетболна топка към по-малката за тенис и сега - най-малката за голф. Има символика в цялата работа.

- Представяте ли си да спрете да спортувате?
- Това означава да стана на килограмите на Любчо Ганев. Качвал съм най-много 3-4 кг, но сега съм на състезателното си тегло 110 кг. Съблюдавам умерен хранителен режим в последните 40 години. По стечение на обстоятелствата бях ключова фигура в отборите, в които играех, и отговорен човек. Така се сдобих с гастрит и с една лека форма на колит - дисбактериоза, която ми създаваше проблеми през годините, когато си нарушавах диетата. Ограничавам си храната. Мога да ям малко плодове. Няма ден през живота си, в който да не изяждам по две ябълки, една лъжица мед и половинка хубаво кисело мляко. Другото са банани, домати, краставици. Без тях не сядам на масата.

- Как си намирате вкусни домати?
- С мерак. Все още в България се отглеждат хубави домати - розовите, биволско сърце... Намирам и хубаво сирене, и хубав кашкавал, и кисело мляко, но трябва човек да знае фирмите. Десетина години нямаше истинско кисело мляко. Слагаш една кофичка в хладилника и след три месеца няма абсолютно никаква промяна. Забъркват мляко на прах, нишесте, консерванти, което няма нищо общо с натуралното българско кисело мляко, което бомбира на втория ден.

- Месо не ядете ли?
- Ям, но четири пъти в седмицата, и то само на обяд. Вечер, ако ям месо, е риба. В последните години съм близо до морето и два-три пъти в седмицата гледам да ям риба.

- А някакви медикаменти приемате ли за колита?
- Пиех, когато имах проблеми. Те са така наречените пробиотици.

Хапчета като аналгин никога не съм пил

Но и никога не ме е боляла главата. Явно съм щастливец. Ами няма нищо в главата - какво да ме боли тогава? (смее се) В последните три години пия добавка с гинко билоба - главно за оросяване. И аз станах жертва на рекламата...

- Навремето не ви ли даваха витамини, минерали?
- Докато играех баскетбол, ни даваха комбинирани витамини и някакъв японски продукт за възстановяване на сърцето. Основното по наше време беше храната - много месо, яйца. Един двуметров човек като мен изразходваше по 6000 калории на ден, защото имахме две-три тренировки. На европейски първенства се е случвало да играем по 7 поредни мача всеки ден без почивка. Тогава натоварването и възстановяването е по-трудно. Но когато си във форма, не е проблем.

- Какви са приятните занимания в живота ви сега освен голфа?
- След голфа не остава много време за нещо друго. Защото след един час подготовка и пет часа на игрището денят е минал. Но обичам да карам ски през зимата. В имотите ми се занимавам с ремонти, гледане на дворове и т.н. Но най-приятно е гледането на внуци.

- Ще станат ли спортисти двамата ви внуци?
- Големият е почти на 12 години и ще става художник. Малкият ще е спортист със сигурност. Той е на 9 години и тренира баскетбол в клуб “Шампион”. Скоро ще има трансфер в по-сериозен клуб, защото детето се развива много добре и върви висок.

- Какво ще кажете на родители, които не пускат децата си да спортуват?
- Че правят голяма грешка. Никого не бих агитирал и натискал за професионален спорт, след като сега му “бера плодовете”. Но когато става въпрос за спортуване за здраве и за удоволствие, съм “за” не 100, а 120%. Дали ще е баскетбол, тенис, плуване, ски, но човек трябва да го прави поне три-четири пъти в седмицата.



Мара КАЛЧЕВА