Актьорът Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 г. в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев през 1997 г. Зад гърба си има 12 филмови роли и десетки в театъра. Но голяма известност му донесе телевизията – шоуто „Царете на Комедията”, сериалът „Домашен арест” и особено „Като две капки вода”, където разкри и изключителен певчески талант. Заслужава да се гледат неговите нови театрални превъплъщения в „All you need is WOW/Всичко, от което имаш нужда”, „ТВ ми Янко”, което дава смешен поглед към телевизията. Актьорът пее любимите си парчета в спектакъла „Поп-рок”. Играе също в „Глупаци” в театър „Сълза и смях”, в шест постановки в „Малък градски театър зад канала” и в две постановки в Народния театър. В момента е ангажиран с 12 различни театрални роли.
Филип Аврамов споделя за читателите на My Clinic как успява да не се разболее в своя безумно наситен работен график.
- Г-н Аврамов, здрав ли сте?
- По-скоро - не, защото работя ужасно интензивно и даже увреждания получавам. Например, прожекторите на сцената горят ретината на очите ми и водят до други професионални увреждания. Лошото е, че нищо не мога да направя. Алтернативата е да спра да играя на сцена. А това няма как да стане! Единствено внимавам да не се кокоря, да не се блещя под прожекторите.
- Какъв здравословен проблем имахте по време на шоуто “Като две капки вода”?
- По едно време имах дерматологични проблеми - получих обриви по кожата от тия маски, които ни лепяха. И при полагането на този тежък грим непрекъснато ти бъркат в очите - да сложат молив, изкуствени мигли. Въобще голяма игра пада около очите.
- Обривът не получихте ли, когато ви гримираха да приличате на корейския рапър Сай?
- За ролята на Сай ми сложиха маска на лицето. За Джеймс Браун - също. Това е тежък грим. Маската се залепва директно за кожата и трябва да стоя с нея 4-5 часа. Самата маска трябва да се напръска със спирт, за да не изглежда като гумена. Като я махат, използват парафини и разни мазни неща. Всичко това го дишаш и вредата е комплексна. С обривите се справих със специални кремчета. По едно време направо се разболях.
Имунитетът ми падна от преумора
То не беше само участието ми в “Като две капки вода”. Имах и по две-три театрални представления седмично, плюс пътуването. Не ме питайте как се справях. Много се разболях, бях с гнойна ангина. И за да ми мине бързо, минах на антибиотик. Има и разни народни лекове, но нямах време за тях.
- Имате ли доверие на алтернативните методи на лечение?
- По-скоро имам доверие на превенцията, за да не ми се случат някои заболявания. Приемам веднъж на ден на гладно по едно флаконче женшен с пчелно млечице, а също ям много чесън с шкембе чорба и лук в салата. Ям също много люти чушки - това е най-добрият източник на витамин С.
Лошото е, че се храня нередовно. Понякога нямам време за храна, колкото и нелепо да звучи. Моята диета е театър всеки ден. Формата си поддържам с движение и малко лицеви опори. Правя ги, където може. Случвало ми се е да правя лицеви опори и на улицата. По-добре е, по-здравословно е да си по-тънък, отколкото дебел. Не е особена радост да затлъстееш.
- Доста актьори обаче са сериозно затлъстели.
- Известността не прощава - канят ги на маси, те не могат да откажат.
- Имате спортна фигура. Като дете спортували ли сте?
- Много спортове - футбол, волейбол, баскетбол, тенис на корт, тенис на маса, вдигане на щанги, набиране на лостове и какво ли не. Навремето нямаше компютри. Имаше само електронни игри на Централна гара в София. В моето детство нямаше много възможности за забавления. И затова играехме на улицата, спортувахме и в училището. През пубертета се чудехме къде да си хвърлим енергията. В 11 клас правех по 22 коремни превъртания на лост. Спортът изгражда, той е полезен.
Сега не мога да тренирам нищо, няма дори кога да поиграя в едно мачле с приятели. Затова се задоволявам с лицеви опори и с театър.
Случва се от време на време да участвам в нещо като каскади. Наскоро правихме трейлър за български филм, който искаме да заснемем. Кандидатстваме за субсидия. Наложи се да яздя кон в галоп. А когато няколко коня препускат едновременно, те започват да се състезават помежду си, развиват добра скорост и няма как да ги спреш. Конете направо политат напред и ако, не дай Боже не умееш да яздиш, може сериозно да пострадаш. Конете са по 800-900 кила, мощ. Добре, че преди това взех 4-5 урока по езда, та успях да се задържа на седлото.
- Някакви травми получавали ли сте от спорта или пък от инциденти в театъра?
- Е, имал съм изкълчване на глезен, удрял съм се, оставали са ми белези. Порязвал съм се на сцената. Но нямам много големи инциденти в театъра. Не са ми викали бърза помощ по време на представление.
- Какви са пороците ви?
- Пуша и пия хубава домашна ракия. Но ако на другия ден имаш представление, няма как да се нацепиш като идиот. Пия умерено. Баща ми казва: когато пиенето пречи на работата, зарязваш работата (смее се). Но аз не мога да я зарежа, защото съм работохолик. Ако някой би могъл да изживее моя живот в последните шест месеца, ще му дойде много нанагорно. Предлагаха ми още два месеца работа в друга държава през лятото, но отказах. Работа, работа. В един момент казваш - стига толкова. Ще ходя на море.
- Как обикновено релаксирате?
- Обикновено не разпускам. В редките случаи, когато нямам други ангажименти, ходя на риба. Хващате ме в такъв момент. За един час пуснах въдиците, но не кълве. Рибата е деликатна твар.
- А ядете ли рибата, която ловите?
- Да, разбира се. Като хвана някоя щука или хищна бяла риба, не ми пречи да я ям. С удоволствие ям и мряната, която ловя в река Струма. Иначе другите риби ги пускам обратно във водата.
- Има ли нещо, което смятате, че е вредно, и не го ядете?
- Аз съм всеяден. Ама напоследък всичко е вредно. Просто нямаш избор.
Направо ме е страх да си купя зеленчуци
заради нитратите.
Избягвам да ям пилета и кренвирши. Ако ще е месо, да е вратна свинска пържола или джолан. Така тъпчат пилетата с генномодифицирана царевица и други неща, направо изглеждат нереални, напомпани. Виж, домашна кокошка бих хапнал. Тя има и съвсем друг вкус - няма какво да се лъжем.
- Какво обикновено ядете през деня между репетиции и представления?
- Шкембе чорба. Шкембето винаги ме зарежда. Ям и супички, боб. Гледам да не се задръствам с много храна.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Не, дори когато ме заболи глава, не пия лекарства. Щом ме боли, значи има причина. Като изолираш болката, не махаш причината за нея.
- Сблъсквали ли сте се с българското здравеопазване?
- Аз си плащам осигуровките, но не ползвам услугите на българското здравеопазване. Дано не ми се налага. Сега
плащам, за да може други хора да се лекуват
Така подкрепям останалите. Проблемът е, че в България съвсем малко хора си плащат здравните вноски, и не знам какво ще се случва занапред. И медицината влиза в сивата икономика.
- Участвахте с ваши колеги в една благотворителна инициатива, записахте видеоклип. Създадохте ли вече фондация?
- Фондацията вече е факт. Ралица Бежан движи тези неща. Учредителите сме предимно актьори. Да, записахме песента “Мое мъничко дете”. Декември месец участвахме в коледния благотворителен концерт на Столична община в зала “България”. На 30 май също имахме концерт. Въпросът е колко средства са се набрали за денонощния телефон, на който да се обаждат деца, преживели домашно насилие. Основната цел на фондацията е да помага на деца. Събираме пари и за деца в неравностойно положение, за да им се направи градинка, в която да си играят. Такива цели са постижими.
В тази бедна държава не остава друго, освен да събираш пари за хора в нужда, за да им помогнеш. Много от нещата се правят чрез частни инициативи. Няма нищо смущаващо в благотворителността. Държавата прави нещо, но то не удовлетворява голяма част от хората. Затова трябва да се търси алтернатива. Ако чакаш само на държавата, няма да стане. Всички го разбрахме след толкова години демокрация.
Мара КАЛЧЕВА
