Изследователи намериха хубава страна на лошото настроение. Изучавайки влиянието на емоциите върху работоспособността на човека, специалистите установиха, че някои хора, бидейки в лошо настроение, се концентрират повече, по-добре управляват времето си и си съставят йерархия на предстоящите задачи.
Екипът установи, че доброто настроение в същия случай има отрицателен ефект.
Тара Макауи, професор по психология в Университета във Ватерло, и кандидат-докторант Мартин С. Гейбъл; се опитали да намерят взаимовръзка между настроението, „ефективното функциониране“ (мисловните умения, определящи способностите за изпълнение на задачи) и емоционалната реактивност (чувствителността, интензивността и продължителността на емоционалните реакции).
За целта изследвали 95 души, разпределени в две групи, в зависимост от емоционалната им реактивност. В едната група били събрани високо реактивни индивиди с бързи, интензивни и продължителни емоционални реакции (екстраверти), а в другата – хора с ниска реактивност, при които и радостта и ядът не траят дълго (интроверти) . Всеки е трябвало да се справи с девет отделни задачи под въздействие на фактори, променящи настроението.
Според резултатите:
Доброто настроение не е подобрило продуктивността на нито една от двете групи;
Продуктивността и ефикасността спаднали при спокойните интроверти, когато изпълнявали задачите в лошо настроение. Негативните емоции сякаш стопявали когнитивните им умения;
Най-добре се справяли с функционалните тестове темпераментните екстраверти в лошо настроение. Лошото настроение е подобрило т. нар. „ефективно функциониране“ – повишило е контрола над вниманието, което улеснява постигането на избраните цели, умението за извличане на познания от работната памет и възможностите на индивида за разсъждения и решаване на проблеми.
Екипът смята, че са необходими допълнителни проучвания, за да се обясни връзката. Някои проучвания предполагат, че хората с висока реактивност са по-привикнали да изпитват отрицателни емоции и лошото им настроение може да бъде по-малко разсейващо за тях в сравнение с по-ниско реактивните хора.
Информация за изследването на Макауи и Гейбъл бе публикувана във вестника на Университета Ватерло, а докладът с резултатите - в списанието "Личностни и индивидуални различия"./Zdrave.to
