Михаил Дюзев: Предлагаха ми да гълтам живи охлюви за язвата!

До преди няколко месеца Михаил Дюзев беше разпознаваем само като глас – като колоритния водещ на сутрешния блок на Дарик радио. Но след като зае мястото на Росен Петров в токшоуто „Нека говорят” по bTV, доби по-голяма популярност. Потърсихме го и защото три пъти седмично в „Дарик кафе” му гостува сегашният министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков. Ето какво сподели водещият за известния анестезиолог и за своя собствен начин да води здравословен живот.

- Как се роди шоуто по „Дарик радио” на д-р Миро, както наричате новия министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков?
- Най-слушаните радиа в Америка имат задължително докторска рубрика. Заедно с времето, въпросите за зравето вълнуват най-много хората. Програмният директор Константин Вълков ми постави задача: „Намери някой разтропан доктор, който да може да приказва свободно, да можем да го разпитваме по най-различни здравни теми и да има шоу в тая работа”. Колегата Людмил Кърджилов, бивш новинар в Дарик, доведе д-р Ненков. Докторът дойде в радиото една сутрин и буквално на петата минута в ефир вече си разказвахме вицове и се смеехме от сърце. Тогава си казах: „Това е нашият човек”. Обясних му каква е идеята и д-р Ненков отговори: „Няма проблем! Дай да пробваме веднъж – два пъти”. И така – четири години.

- Какво те впечатли най-много от вашата съвместна работа тези четири години?
- Докторът е уникален човек. Смея да кажа, че сме приятели и в ефир, и извън ефир. Не е трудно да харесаш д-р Ненков. Само който не го познава, има право да не вярва. Но познава ли го, ще види колко е „широко скроен” и в буквалния, и в преносния смисъл. Той е с безобразно богата обща култура. С него можеш да си говориш на всякакви теми. Много чете, много гледа телевизия – канали като „Дискавъри” и „Нешънъл Джиографик”. Любопитен е към света изобщо. А е и брилянтен специалист – това го казват всички негови колеги. Оценката за това е, че сега е министър. С една дума –

Д-р Ненков е един много, много готин пич!

Предишния път, когато влезе в Министерството на здравеопазването като зам.-министър, имахме доста сериозен дебат дали да продължи да се появява по радиото, или не. Естествено постът му не предполагаше да се появява в обичайното си амплоа. Обаче пък радиото му липсваше зверски. Липсваше му това освобождаване в ефир – да може да си каже всички щуротии, които му се случват и се възприемат много добре от хората. Тогава направихме график за два месеца и половина да може да гостува поне три пъти. Бяха дълги гостувания за повече от час в ролята му на заместник-министър. Това не пречеше с колегата Иво Райчев да го провокираме непрекъснато, а той да се държи на положение. Получи се наистина много готино.

Когато беше зам.-министър и сега като министър на здравеопазването, първите му думи бяха: „Край с вицовете”. Обаче още в първото си интервю в президентството каза: „Първата ми работа в министерството е да намеря тоалетната”. Това не е виц, но това е стил и отношение към проблемите, към хората. Но той знае кога трябва да е смешен, кога да е сериозен.

За четири години са се изговорили стотици вицове в ефир. Направихме и шоу на живо „Приятели мои” заедно с д-р Ненков и със Шкумбата. Вече три пъти го играхме пред публика. Всичко това няма да му урони престижа. Който го е номинирал за поста, знае какъв човек има срещу себе си.

- Имаш ли впечатления от българското здравеопазване извън това, което ти е казвал д-р Ненков?
- Всеки човек се е сблъсквал и с болници, и с доктори. Но има едно уникално нещо за здравната ни система – в България е много по-достъпно да те лекува голям специалист, отколкото в Западна Европа. Още утре може да те приеме светило в хирургията, докато на Запад трябва да чакаш половин година. Това е поредният парадокс на системата. Това потвърждава тезата, че нещата при нас не са, както трябва. В интерес на истината, когато ми се е налагало, хората са свършвали работа. Но като поставя докторски въпрос във Фейсбук страницата на предаването, започват хиляди примери за несвършена работа, за лекарски грешки. Когато питаш пациента, гледната точка е друга. Примерно, ако говорим за болници, първата ми реакция е да изпсувам. Не знам защо. Може би защото, когато човек мисли за болници, му става криво, че трябва

да чака пред някой кабинет, че му се дава трудно диагноза...

После се чудим вярна ли е, или не е... Ние, българите, не вярваме на самите лекари, а обичаме сами да си поставяме диагноза. Заболи те нещо и веднага четеш в интернет.

В Дарик имаме рубрика „Най-добрите лекари”, в която за първи път дадохме възможност на самите лекари да кажат кои сред тях са най-добрите. Когато професионалисти оценяват професионалисти, разбираш, че трябва да сме щастливи, че имаме такива лекари в България.

- Някога лежал ли си в болница?
- Нямам спомен, а и нямам желание да лежа в болница. Дано да съм здрав. Иначе имам язва на дванадесетопръстника и внимавам много какво ям. Избягвам газирано, люто, пържена храна. Но това не пречи от време на време да прекалявам. И като прекаля, язвата започва да се обажда. Тогава пия някакви лекарства.

- Не са ли ти предлагали да гълташ живи охлюви?
- Точно това ми предложиха на третия ден, в който установиха, че имам язва. Предложи ми го приятел, който твърдеше, че се е излекувал по този начин: „Да знаеш, взимах и гълтах голи охлюви. Малко е гадно, ама язвата се калцира”. Не съм гълтал охлюви, макар че съм чел за лечебните свойства на слузта на охлюва.

- На коя медицина си фен – на официалната или на бабините илачи?
- Симпатизирам на официалната медицина. Но майка ми, например, чува по радиото, че кашлям и веднага ми предлага: „Казаха ми лек с мед, ракия, орехи”. Току ми направи някой бабин илач. Пия – не е вредно. Нещо, в което има мед, няма как да е вредно.

- Ходиш ли на профилактични прегледи?
- Ходя и да чукна на дърво всичко е наред засега. Ходя, разбира се, не толкова често, колкото трябва. Тази година още не съм съм си правил общи изследвания, но трябва.

- Какво правиш в ежедневието си, за да бъдеш здрав?
- При моята работа съм принуден да седя с часове. Затова винаги съм търсил допълнително физическо натоварване, което да ми разкарва и негативите от психическото напрежение. Играех футбол с приятели в квартала, но групата се разпадна. Ходех на фитнес, но ми омръзна. От 6–7 месеца ходя на бокс два пъти седмично, не пропускам. Тренировките са след работа. Боксирам за час и половина и после се чувствам перфектно. Смятам, че съм намерил най-доброто средство за психическо разтоварване. За тези час и половина забравям всички истории от деня. Отгоре на всичко съм в отлична физическа форма, което ме прави щастлив.

- Боксът достатъчен ли е, за да смъкнеш някое излишно килце?
- Да. Преди 7 месеца бях 85 кг, сега съм 77 кг, и то постоянно. За първите два месеца свалих 8 кг и оттогава поддържам нормално тегло. Леко ми е. Затова препоръчвам бокса за здраве на всички.

- Пушиш ли, пиеш ли и колко?
- Пуша по-малко от кутия на ден, но си пуша сериозно. А пийването си е съвсем в нормални граници, с приятели, когато е забавно. Няма как и да прекалявам, щом водя сутрешен блок. Да пия през седмицата е абсурд. Ставам сутрин в 5 ч. и си лягам в 22,30 ч., най-късно в 23 ч. И ако изпия нещо, то е съвсем малко. Иначе по-сериозно празнувам в някоя събота от месеца, за да мога да се наспя на другия ден.

- Смяташ ли се за звезда – водещ в радио, в телевизия, появи се даже и на червения килим в Кан?
- От 15 години работя в медии и публичността не ми е проблем. Не се чувствам звезда, но ми се е случвало да ме спират хора по улиците и да давам автографи. Това по-скоро е свързано с популярността, която дава телевизията. Въпреки че не ми липсват фенове и от радиото – хората ме разпознават и по гласа. Съжалявам, че в България няма дума „радиозвезда”. А на фестивала в Кан бях с една от най-талантливите български актриси – Койна Русева. Така че бях с една от най-големите звезди в Кан. Прекарах два невероятни дни в Кан с разходки с яхти, с хеликоптери, и се почувствах като звезда.



Мара КАЛЧЕВА