Възпалителните заболявания на червата (ВЗЧ) често се проявяват с коремни спазми, подуване на корема, запек или диария. Симптомите могат да варират и да продължават дни, седмици или месеци. През 2015 г. приблизително 3 милиона души в Съединените щати са имали ВЗЧ. В световен мащаб заболяването е засегнало около 6,8 милиона души през 2017 г. Най-често срещаните форми на ВЗЧ са болестта на Крон и улцерозният колит. И двете включват хронично възпаление на храносмилателния тракт.
Въпреки сравнително голямото разпространение на ВЗЧ, около него има много дезинформация и неразбиране. За да ни помогне в търсенето на истината, разговаряме с д-р Абхик Бхатачария, доцент по медицина в Отделението по гастроентерология в “Icahn School of Medicine” към Mount Sinai”, Ню Йорк.
Мит 1. Възпалителното заболяване на червата е същото като синдрома на раздразнените черва
ВЗЧ и синдромът на раздразнените черва (СРЧ) засягат храносмилателната система. Въпреки това двете състояния не са едно и също нещо. Д-р Бхатачария обяснява, че СРЧ „е нарушение на взаимодействието между червата и мозъка, което води до диария, запек или и двете, заедно с подуване на корема и болка. То може да се влоши или ускори от стрес и тревожност“.
Обратно, продължава той, ВЗЧ „е заболяване на нерегулираната имунна система, при което тя започва да атакува собствената стомашно-чревна система, което води до увреждане. Заболяването може да доведе до стрес, влошаване на тревожността, депресия и загуба на сън поради опустошителните последици, които е възможно да има върху ежедневното функциониране на човека“, казва той.
„Симптомите могат да включват кръв в изпражненията, диария, силна болка в корема, непреднамерена загуба на тегло, треска, втрисане, ректална болка, умора и др.“
Мит 2. Стресът причинява ВЗЧ
ВЗЧ се дължи на имунната система, така че стресът не е пряка причина за тях. Въпреки това, както обяснява д-р Бхатачария, той „може да направи живота много стресиращ“. Стресът обаче, предизвиква изостряне на състоянието, но не го причинява.
Мит 3. Никакво лечение не може да облекчи ВЗЧ
За щастие, това не е вярно. „Има много лечения, които са изключително ефективни при това заболяване. В зависимост от това какво имате и колко тежко е заболяването, разполагаме с множество възможности за медицинско лечение“, обяснява д-р Бхатачария.
Мит 4. Всеки с ВЗЧ се нуждае от операция
„Не, не всички се нуждаят от операция“, казва д-р Бхатачария. Той обяснява, че в миналото по-голямата част от хората са били подлагани на операция. Въпреки това „с появата на много ефективни и безопасни имуносупресивни лекарства“ процентът на хирургичните интервенции е намалял значително през последните 20 години.
По данни на „Crohn's & Colitis UK“, около 15% от хората с улцерозен колит ще се нуждаят от операция 10 години след поставянето на диагнозата. Въпреки това, в съгласие с д-р Бхатачария, организацията отбелязва, че подобрените налични лечения означават, че този процент намалява.
„Целта на лечението“, казва д-р Бхатачария, „е да се предотврати операцията поради усложненията от увреждането на червата.“
Той се застъпва за ранно лечение, с мощни медикаменти, скоро след поставянето на диагнозата. Това, обяснява лекарят, предотвратява увреждането, като по този начин премахва необходимостта от операция.
Мит 5. Жените не трябва да приемат лекарства за ВЗЧ по време на бременност
Това не е вярно. „Повечето лекарства за ВЗЧ са безопасни по време на бременност“, казва д-р Бхатачария. Той обясни, че целта е жените да са в ремисия по време на бременността, „защото най-лошото нещо, което може да се случи и за бебето, и за майката, е болестта да е активна“.
Мит 6. Безглутеновата диета лекува
Както казва д-р Бхатачария, „безглутеновата диета е полезна за хора с цьолиакия и чувствителност към глутена“, но няма да е от полза за тези с възпалителни заболявания на червата.
Мит 7. ВЗЧ засяга само червата
Въпреки че, както подсказва името, заболяването засяга в значителна степен червата, то може да има последици и върху много други части на тялото. „Освен стомашно-чревната система, която включва органите от устата до ануса, ВЗЧ може да има и извънчревни прояви, като например да засегне кожата, очите и ставите“, казва д-р Бхатачария. Извънчревните прояви на ВЗЧ „могат да засегнат почти всяка органна система и да представляват значително предизвикателство за лекарите, които се занимават с това“. Например, заболяването може да засегне мускулно-скелетната система, както и очите, бъбреците и белите дробове.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
