Актрисата Невена Бозукова е родена във Варна. Завършва Художествената гимназия в морската столица, а след това ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев.
Чаровната актриса участва в шоуто “Аламинут” по bTV заедно с Робин Кафалиев, Атанас Бончев - Наката, Йордан Господинов-Дачко, Милена Маркова-Маца, Таня Кожухарова, Нина Нейкова. Участва също и в сериала “Етажна собственост“, както и във втория сезон на шоуто “Като две капки вода” по Нова телевизия, което спечели. Неве с удоволствие се изявява и на театралната сцена. Ето какво сподели тя за здравето и стила на живот, който има, специално за в. “Доктор”.
- Невена, как се поддържате във форма?
- Специален режим и тайни нямам, гледам да се храня разумно, разнообразно, както и се старая да не вечерям след 19 ч., макар че понякога, когато имам представление вечер, като се прибера, си хапвам нещо, но гледам да е салата. Като цяло съм абсолютно безразборен почитател на всякаква храна, ям, когато мога и каквото ми харесва. Обожавам хляб и тесто, не мога без тях. Сутрин не закусвам от 1-ви клас, пия фреш, като от година насам съм го заменила със смути - това ми е закуската. Сутрин пия топла вода на гладно. По принцип и през деня пия много вода - стигам до 3 литра. Газираните напитки съм ги спряла отдавна, макар че имах период, в който пиех по 2 литра кока-кола дневно. Иначе пия кафета, пуша цигари и ям абсолютно всичко, каквото ми се дояде, не се лишавам от нищо.
Може би за това, че съм в добра форма ме спасява фактът, че не ям много като количество и се храня бавно. Така, когато съм много гладна, не мога да се натъпча бързо. Генът също е определящ за външния вид, както и спомените на тялото за тренировките от едно време. В общи линии мога да кажа, че се вслушвам в организма си. Когато от нещо не ми е добре, не го правя. За всичко трябва да се слуша вътрешният глас не само за храненето.
- Стараете ли се да купувате екопродукти или се доверявате на тези, които се продават в хипермаркетите?
- Да, старая се да избирам и да се храним с чисти продукти. В квартала, където живеем, има магазинчета, в които се предлага месо от домашно отгледани животни. Така че се старая месото, яйцата, млечните продукти да са качествени. Много държа и децата да се хранят с качествени продукти. Вкъщи готвим риба поне веднъж седмично.
Ние сме месоядни,
с изключение на дъщеря ми, която беше 3-годишна, когато каза, че става вегетарианка. Оттогава много рядко яде месо. Ние, останалите трима вкъщи, обаче обичаме хубавото месо, приготвено вкусно.
- Вие сте кулинар така ли?
- О, да, много обичам да готвя. Моето спокойствие е в кухнята, там експериментирам и си почивам. Освен това обичам вкусната храна и ми доставя огромно удоволствие приготвянето й.
- Не спортувате ли?
- Не, специално не спортувам, но делникът ми е толкова динамичен и ангажиран, че мисля, че с абсолютно равенство може да се ползва като тренировка във фитнес-зала. Като вземем пътуването София-Бургас например, след това играеш 2 ч. на сцена, после се връщаме обратно до столицата - това си е жесток фитнес. Ние, актьорите, сме като номади. Това е натоварващо, но си поддържаме физиката.
Психо-емоционалното състояние и баланс си поддържам с добри приятели. Затова и работя с приятелите си, тъй като емоцията е на сцената, преди и след нея, така че обкръжението е много важно. Гледам да не се натоварвам с излишни негативни емоции. Научих се във времето на това. Преди бях много експанзивна, товарех се емоционално с всякакви неща. Ядосвам се и днес, но бързо ми минава, гледам да не го задържам в себе си и да реша проблема по най-бързия начин. Добри емоции, усмивки, няма смисъл да се предаваме.
- Скоро налагало ли ви се е да ходите по лекари?
- Да чукна на дърво, семейството като цяло сме много здрави, рядко стигаме до лекар. Оправяме се с мед, ядки, чай. Е, при проблем се стига и до антибиотици, но последните 4 години не се е налагало. С малкия син в началото ходехме по лекари, защото боледуваше повече, но сега и той се закрепи. Старая се да използваме повече билки и хомеопатия, отколкото лекарства, когато се наложи.
Аз от малка имам проблем със сливиците - правя гнойни ангини. Ако се разболявам през няколко години, то е заради това. Правя жестоки гнойни ангини. Там
няма как да мина без антибиотик,
но си оправям сливиците сама с тежък тормоз над тях, прилагайки бабините рецепти - мазане със сода за хляб, с мед, гаргари. Антибиотикът го пия, защото трябва да се стопира инфекцията, а нямам време да си седя вкъщи. Но слава Богу, това ми се случва много рядко. Може би добрият ни имунитет се дължи на това, че лятото по 3 месеца сме с детето на море. Когато се усетя уморена, пия жен-шен, пчелно млечице, ям прополис - най-популярни стимуланти. Приемам и някои минерали като хранителни добавки.
- Какви са причините според вас за това, че българите се водим една от най-болните нации?
- Обяснявам си го с ниските доходи у нас, хората не могат да си позволят да се хранят качествено. Затова не е изненада, че хората купуват най-евтиното, което в никакъв случай не е най-качественото. Вече излезе статистика, че сме започнали трудно да се разлагаме като американците. Това сигурно е резултат от многото консерванти в храната ни. Така че лошото хранене според мен е един от факторите да сме болни.
Друг такъв е, че не обръщаме внимание на здравето си като цяло. Винаги в последния момент стигаме до лекар. Много са факторите, за да сме в началото на тази черна класация.
Хората се затвориха, все по-малко общуват помежду си, всеки се движи в малки приятелски кръгове. Аз обаче съм болен оптимист, винаги си казвам, че всичко ще се оправи. Колкото и да се мъчат да ме препъват обстоятелствата наоколо, никога не съм се отказвала - знам, че всичко винаги може да се получи. Бавно или бързо - няма никакво значение - важно е да извървиш пътя и да напредваш. За мен е много правилна максимата: “Не е важен върхът, а стигането до него.” Аз съм търпелива, научих се и на това с времето, може би децата ми помогнаха.
- Какво е мнението ви за лекарската професия и нашите медици?
- Мисля, че това е ужасяващо трудна професия, безкрайно натоварваща. Трябва да си робот, за да бъдеш лекар според мен - психически и физически устойчив. Знам какво е да се срещаш постоянно с много хора, всеки с настроените си, с желанията и емоциите си. Трябва да имаш много здрава психика.
Смятам, че нашите лекари са на изключително ниво, макар че като във всяко стадо и сред тях има “черни овци”. Колкото по-малко, толкова по-добре. И те живеят в същото съвремие като нас, така че сигурно и на тях понякога им е трудно да оцеляват, знаейки заплатите им. Но смятам, че повечето от лекарите са достойни, свестни хора. Лекарите според мен на първо място трябва да са хора, защото работят с човеци.
Маргарита Благоева
