- Г-н Априлов, здрав ли сте и какво правите за вашето здраве?
- Здрав съм. Имам проблеми само със ставите. Но не ходя на прегледи. Това е “наследство” от моите родители, които настръхваха, когато чуеха за лекар. Нека обърнем нещата в социална посока. Остава един привкус на непочтеност. Не ходя на лекар, защото смятам, че много се злоупотребява с пациентите. Започват те с едни безкрайни изследвания, вкарват те в клинични пътеки, за да се прибират пари. После човек се разтърсва от безсънни нощи, от мисълта, че има някакво заболяване, което ще го отведе едва ли не до отвъдното. А всъщност човек си е здрав. Аз като артист ви ги разказвам така нещата, но общо взето, са си така. Не дай си Боже да отида на лекар, да не дърпам дявола за опашката! Отивам само като видя нужда, когато е наложително. Но предварително да си правя някакви прегледи - не искам да си го причинявам.
Вярно, че имам проблеми със ставите. Мисля, че са ревматични, защото наблюдавам - от четири дни се разваля времето и получавам ставни болки. Сутринта изпих едно лекарство и веднага ми минаха. Но да ходя по изследвания, да правя бани - просто нямам време за това.
- А на зъболекар ходите ли?
- Ходя много редовно. За разлика от косата ми, която е здрава, с естествения си цвят, почти без бял косъм, зъбите ми не са добре. То е нещо като баланс на организма - едно е добре, друго не е. Всъщност имам парадонтоза, която не е от тези с кървящите венци. Няма как да се справя с нея, това е прогресивно заболяване. Пия само от време на време един медикамент, защото гледам да не си увреждам бъбреците с лекарства.
- Какво е отношението ви към алтернативната медицина?
- Тя изисква страшно много внимание, време, отношение. Като чета рецептите на този гениален човек Петър Димков, че например трябват 20 капки утринна роса, няколко вида билки, загубвам интерес. Трябва да нямаш никаква работа, за да обикаляш и да търсиш бабино езиче, петльово гребенче, утринна роса.
Навремето така са се лекували
Сега с тези устойчиви бактерии могат да се справят само силни антибиотици.
Страдам понякога от сливици, настивам, подуват се. Пия един антибиотик и на шестия час съм си облекчил състоянието. Нямам време да се занимавам с часове с правене на гаргари, на билкови отвари. Работата не може да ме чака. Целият свят е забързан. Не зная накъде бърза, но бърза.
- Някога лежали ли сте в болница?
- Да, лежал съм от хепатит В. Имам си проблеми със зъбите, вероятно оттам е дошло инфектирането. Макар че не може със сигурност да се каже. Ако човек знае откъде идва вирусът, ще намери по-бързо лечението. Важното е, че вирусът си е отишъл.
- Как ви откриха заболяването?
- Бях на работа в Сливенския театър, поставях поредната постановка. Но започнах да чувствам отпадналост. Имах тежка година преди това и си казах: “Аз съм много уморен от представления, от участия”. Репетирах до обяд и ми се приспиваше. Много спях. На сутринта бях свеж, пиех кафенцето и в театъра. Но в 12 ч. пак бях уморен. На четвъртия ден видях, че бялото на очите ми беше пожълтяло и постъпих веднага във Военната болница в Сливен. Там много добре ме лекуваха. Направиха ми много вливания. Възстанових се бързо. Вече правех “Като лъвовете” и отложих едно предаване. За 17 години това беше единственото предаване на “Като лъвовете”, което съм отложил.
- Подмладява ли работата с деца актьори, или разболява?
- Тя си е работа като всички останали. Не мога да кажа, че е по-тежка. Просто трябва да обръщам повече внимание на дисциплината. Възрастните са по-концентрирани, защото са професионалисти, но пък те плетат интриги зад гърба ти. Така че не мога да кажа кое е по-лесно и кое по-трудно. При децата е по-чисто. Това, че шумят, че си играят с телефоните, е най-малкият дявол. И не спират да ядат - ядат, ядат, трупат наднормено тегло. Това не мога да го приема за нормално. Но децата си имат родители и не мога да се намесвам. Човек, който уважава себе си, своето Аз, своето тяло,
трябва да бъде умерен в храната,
за да изглежда добре. Аз на моите години изглеждам като момченце.
- Как се храните?
- Храня се като всички артисти - на крак, със сандвичи, вечер късно. Ето, днес станах в 6 ч. сутринта, отидох в една телевизия за участие в сутрешен блок, после в НДК на генерална репетиция, след два часа започва спектакълът ми “Али Баба и разбойниците”. Ще се прибера в 22 ч. и чак тогава ще ям. А съм хапнал само една филийка и един банан сутринта - това е. Ама не ми се и яде. От това напрежение няма как да се отпусна и да се нахраня.
- Какво ядете? Обръщате ли внимание на качеството на храната?
- Не обръщам внимание. Обичам и месце, и зеленчуци, и сирене, и кашкавал. Няма храна, която да не обичам, когато е вкусна, когато е приготвена добре. Ям по мъничко, така че дори някоя храна да не е особено полезна за здравето, няма да ми навреди. Умереното винаги е полезно.
- Пушите ли?
- Пуша малко вечер. Не съм страстен пушач.
- Кое ви държи в тонус?
- То не може да се дефинира. То е нещо вътре в мен, което вероятно идва и от моята зодия Овен. Нито една работа не ми се отдава особено лесно. Винаги полагам много усилия, много врати трябва да счупя с рогата си. И тъй като Овенът е в началото на зодиакалната дузина, мисля, че
Бог ми изпраща тези препятствия,
за да ме изпита дали съм достоен за водач. Защото водачът трябва да е силен, съобразителен, креативен. Мразя некадърните хора с големи претенции и амбиции, а с малка продукция. Мразя празните приказки. Обичам работата си. Една вътрешна сила ме води към това да творя. Има и хора, които казват на бялото черно, но повечето ме оценяват, виждат, че не съм работил напразно. Някаква стихия ме води напред, която някой ден ще секне и това е нормално. Но засега тя продължава да ме държи в тонус. Работя. После лягам уморен, обиден, отег-чен, сърдит. Заспивам. И сутрин се събуждам - все едно нищо не е било.
- С какво се занимавате в момента?
- Водя една голяма битка години наред с директорката на Двореца на децата, която съсипа тази институция под закрилата на своите шефове от Министерството на образованието. В Националния дворец на децата бяха хор “Бодра смяна”, моят детско-юношески театър, филхармония “Пионер”. Сега това е просто стара сграда с мръсни прозорци, с малко деца, с учители, които “миришат” на старо, на вкиснало. И понеже не може да закрият Двореца на децата ей така - ще се вдигне шум, обществото ще скочи - и те свиват дейностите, свиват, свиват, за да може един ден да се каже: няма какво да се прави, давай да го махаме. Това, което прави “LIPA 4:19” - българският филиал на академията за изкуства на Пол Маккартни в Ливърпул, всъщност би трябвало да прави държавата - да инвестира в детското творчество. Ето, за новия ни спектакъл сме направили музика, костюми, наели сме театър. Всичко това са средства в името на децата, за развитието на техния талант. Държавата отдавна вече е абдикирала и от тази дейност. Добре че има частни предприемачи, продуценти, иначе и това няма да го има.
- Какво представлява новата ви постановка?
- “Али Баба и разбойниците” е забавен и пъстър детски спектакъл. В него играят моите възпитаници от Ливърпулския институт за деца от 4 до 19 години. Материалът е написан в стихове от един мой възпитаник - Венелин Методиев, музиката също е много хубава. Избрах го, защото дава възможност да се работи в танца, в актьорското майсторство и в песента, защото развива въображението на децата.
Мара КАЛЧЕВА
