Петко Маринов: Отношението между пациенти и лекари вече не е почтено!

Легендарният баскетболист и треньор Петко Маринов е роден на 11 юни 1949 г. в Бургас. Започва кариерата си в местния “Ботев”, а след това играе в “Академик” (Сф) и в ЦСКА. Като състезател на “червените” печели четири титли и пет купи на България. Има над 150 мача в националния отбор. 

Като треньор на ЦСКА има 3 титли и 4 купи, с “Компакт” (Димитровград) 1 купа, а с отбора на “Лукойл-Академик” печели титлата през 2003 г., два пъти турнира за “Купата на България” и веднъж Южната конференция на ФИБА-Европа. Начело на женския “Лукойл-Нефтохимик” Петко Маринов извежда отбора до пет шампионски титли. През миналата година Маринов се отказа от поста старши-треньор на “Нефтохимик”, но продължава да е консултант на отбора. За това как е оцелял след 53 години в баскетбола и в тежката треньорска професия големият специалист разказва специално за MyClinic. 

---

- Г-н Маринов, какви травми ви остави в наследство баскетболът?
- Като се събудя сутрин, имам болки по цялото тяло, особено в гърба и коленете, и понякога мисля “да се самоубия”. Но съм свикнал да търпя на болка. Като се раздвижа, горе-долу се чувствам по-добре. Използвам често услугите на масажиста на нашия отбор. Колкото и да е хубав спортът, колкото и да има слава и романтика в него, той си взима своето. Остават травмите от огромните натоварвания. Слава Богу, че ме подминаха тежките контузии и операции. 

- Не напълняхте, след като приключихте кариерата си на баскетболист. Как го постигнахте?
- Това е въпрос на хигиена, на култура. Когато прекаля по празниците на маса, после няколко дни се въздържам от храна. Не посягам много към алкохол, а съвсем умерено. Понеже имам доста висок холестерол, избягвам по-мазни храни. Общо взето, внимавам с яденето и с пиенето. 

- А защо холестеролът ви е толкова висок?
- Първо, това е по наследство. Но има и друго. Като играч и треньор имах доста фенове. Където и да отидех, винаги бях посрещан с богати трапези. Само за седемте години, в които бях треньор на “Компакт” (Димитровград), сам съм изял около 30 ярета и 50 агънца. Холестеролът ми стигна 9-9,5. Но от десет години всяка сутрин изпълнявам един ритуал - изпивам на гладно около 30 грама студенопресован зехтин. Освен това ям доста плодове. Холестеролът ми вече е 7,1.  

- Как оцеляхте в напрежението на треньорската професия?
- Като състезател имам 20 години и още 33 като треньор. От 53 години съм в баскетбола. Винаги съм бил играч, а после и треньор на отбори, които са се борили за шампионски титли. Напрежението беше много голямо. Треньорската професия е свързана с резултати и треньорът винаги е виновен. Все едно си на електрическия стол и всяка събота и неделя умираш. Релаксирах с много добри приятели и компании. Задължително излизахме някъде и си прекарвахме добре. Слава Богу, че имам много добро семейство и приятели. Обичам да ходя на театър, на кино. Имам и приятели артисти, които успяват и след много напрегнат мач да ми върнат настроението. Общувам с хората, не съм дистанциран човек. Това е важно, за 

да се разтоварвам от напрежението

Имам дъщеря и двама прекрасни внуци, които обожавам. Те ме зареждат с енергия да продължавам. В апартамента в Бургас съм си сложил девет техни снимки в рамки и една икона. Колкото и да ми е криво, само като ги погледна, настроението ми се подобрява. 

- Пиете ли лекарства?
- Да, от 7-8 години пия лекарства за високо кръвно налягане. Хипертонията е резултат от треньорската работа. Още ми играе кръвното. 

- Лежали ли сте някога в болница?
- Лежах преди много години заради пневмония. Преди две години лежах също - направи ми операция един уникален български лекар. От много време имах фистулни проблеми. За 28 години толкова много страдах. През три месеца ходех за инцизии. Накрая приятел насила ме заведе при проф. Темелков във Варна. Всички ми казваха, но и сам се уверих, че е лекар от световно значение. Трябва да се гордеем, че имаме такива лекари. Вече втора година след неговата операция съм забравил за фистулите. 

- Доволен ли сте от българското здравеопазване?
- Раздвоено ми е отношението. Когато играех в ЦСКА, мои приятели бяха всички хирурзи от Военна болница, начело с проф. Василев. Даже празнувахме 60-годишнината на проф. Василев в ЦСКА. Имаме страхотни лекари, болниците са оборудвани с добра апаратура, но за голямо съжаление отношението между пациенти и лекари вече не е много почтено. Непрекъснато се плаче, че лекарите малко получават в сравнение с Европа. Но вижте в сравнение с Европа колко получава и българският народ. 

Не знам и дали ако заплащането се подобри, нещата ще се оправят. Такъв народ сме, че нищо не ни стига. 

Отнасям се и уважително към нашите лекари, защото виждам какви неща правят, колко много хора спасяват. Но виждам и колко грешки стават. Затова трябва да има по-големи изсиквания. Прави ми добро впечатление новият здравен министър Москов, който зае категорични позиции, но сигурно и настрои доста хора срещу себе си. Просто трябва да се направи пълна реорганизация.
Ще ви кажа, че има и санитарки с две висши образования, а работят за мижави заплати. Виждам медицински сестри, лекари как се стараят, какви 

подвизи извършват, но не са добре платени 

Това, което получават редовите лекари, е направо трагично. Как да няма тогава условия за корупция!

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Разбира се, че ходя на лекар, но когато имам нужда. Избягвам профилактичните прегледи, защото се страхувам да не ми кажат нещо, да ме изплашат. От медиите разбирам, че се правят излишни операции, слагат се стентове на хора без нужда. Трябва да станат по-чисти и по-почтени отношенията между лекари и пациенти.

- Откакто прекратихте състезателна дейност, тренирате ли нещо, имате ли някаква физическа активност?
- Да, дори една елементарна разходка за 30-40 минути е много важна за здравето. Когато се отказах от спорта, видях как мои колеги се отпуснаха, напълняха с по 25-30 кг и стана страшно. Но лично мен ме спаси леко бягане, разходки и плуване. Като бях по-млад, ритах футбол, занимавах се и с други неща. На всеки препроръчвам плуване, за да може да си поддържа и тонуса, и дишането. 

- Някой от внуците ви изяви ли желание да става баскетболист?
- Големият внук дадох да тренира не в ЦСКА, а в един по-млад клуб, за да видя дали става за баскетболист. Него повече го интересуват финансите. На 12 години е, а иска да става счетоводител. Но ми се струва, че малкият внук ще стане спортист. Играе футбол и народни танци в детската градина. Моята дъщеря беше волейболистка, стигна до национален отбор за девойки. Но не съм й гледал нито един мач, притеснявах се да не го изтълкуват треньорите като опит да им влияя. Не я подкрепих изцяло и може би сгреших. Но с внуците дано не направя тази грешка. 



Мара КАЛЧЕВА