Неподкупният чар на калдъръмените улички, романтиката на крайбрежните булеварди и кокетните къщи, просторната плажна ивица и съвременните калолечебни процедури отдавна са превърнали Поморие в желаното място за почивка и лечение.
Сведения за точната рождена дата на Анхиало няма. Основаването на града може да се отнесе към 500 г. пр.н.е., защото след тази дата той започва да се споменава от древните летописци. Бащата на историята Херодот не споменава нищо за Анхиало, но това не значи, че градът не е съществувал. Той е бил малко тържище и не се ползвал с известност.
Първото известие датира от Скилакс, който при изброяването на градовете, основани от гърците, споменава и Анхиало. Според Плиний на това място е съществувало тракийско селище. Това е времето, когато влиянието на Аполония върху околните племена е пораснало и нейната дума се е чувала.
Откъде и как е дошло името Анхиало?
Съществуват няколко предположения. Първото от тях е, че смисъла на името трябва да търсим в съдържанието на гръцките думи, от които е съставено: „анхи” - край нещо, и „Ело” - плитко море. Така полученото съчетание показва сполучливо мястото, на което е разположен градът, като се знае, че морето край Анхиало е плитко, а брегът нисък. Съществува и друго предположение: В северната част на Мала Азия е съществувала област, наречена Киликия. В нея се намирал град Милет, основоположник на повечето черноморски колонии. Наблизо до Милет тече река Ахело, на която се намира малкото градче Ахело. Народното предание разказва, че името на този град произхожда от името на дъщерята на киликийския цар Йопетус, която имала заешка устна и я наричали Ахелу (на старогръцки значи заешка уста).
Едно от тълкуванията на името на града е, че Анхиало носи името си от малката, намираща се на 8 километра източно от града рекичка, наречена Ахелой. Тази пресъхваща през лятото рекичка е била свидетелка на една от най-големите битки в нашата древна история. На 20 август 917 г. цар Симеон разбива на полето край реката огромната византийска армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока. Едва след тази битка реката влязла в историята и била описана от летописците. А те са я нарекли Ахелой на името на най-голeмия близко разположен град Анхиало.
Никъде в древните извори на историята не се споменава, че в Анхиало се е произвеждала сол. В древността солта е имала висока цена и е била използвана даже като разменна монета. Войниците от римските легиони са получавали една част от заплатата си във вид на сол. Оттук идва и наименованието на монетата”солда”, а наемните войници се нарекли солдати.
Пострадал много от варварски нашествия
Анхиало е съграден наново от византийската императрица Ирина през VIII в. Градът преминава от български във византийски ръце и обратно, като по-често е българска територия. През 1366 г. е завладян и препродаден на Византия от Амадеус Савойски и неговите рицари. Пада под османска власт заедно с Несебър през 1453 г.
По времето на семейството Кантакузин, потомци на последните византийски императори, градът отново надига глава, но Михаил, тогавашен наследник на рода, е принуден да бяга във Влашко. Планът му не успява и той е обесен, но неговите синове успяват да се спасят. След Освобождението градчето отново стъпва на крака и има първостепенно значение в Бургаския залив. През 1906 г. в града избухва пожар, който почти го срива до основи. Остава известен като солодобивен център, отглеждат се плодове и зеленчуци, има традиция във винарството и производството на консервирани храни.
Днес Поморие е един от красивите ни морски градове. Плажната ивица е доста широка и покрита с фин пясък, който на места е почти черен поради богатото съдържание на желязо, манган, алуминий и магнезий. Той силно поглъща слънчевите лъчи и се нагрява бързо. Кокетните къщи и хотели дават възможност за пълноценна почивка. Пешеходната зона и летният театър са построени на крайморските скали, надвесени над морето, крайбрежната алея е по линията на морския прибой. Крайбрежните булеварди са любимо място за разходки и отдих.
Поморие предлага настаняване в новопостроени семейни хотелчета, частни квартири, два балнеологични центъра за калолечение. Къмпинг „Европа” предлага настаняване в бунгала. На 8 км от града се намира къмпинг „Ахелой”. По-голямата част от 240-те бунгала са предварително заети от групи или фирми, но къмпингът разполага с достатъчно място за палатки и каравани.
Градът е известен отдавна и като
център за медицински туризъм
защото там целогодишно функционира санаториален комплекс, в който богатата на йодни съединения и лековити соли кал от Поморийското езеро се използва за лечение на ревматични и неврологични заболявания. Хиляди български и чуждестранни туристи се лекуват в санаториалния комплекс всяка година, възползвайки се от лечебните качества на прочутата поморийска кал.
Категорично е доказано, че по качества поморийската лиманна лечебна кал, добивана от соленото езеро, се нарежда между най-добрите в света. В модерната санаториална база с успех целогодишно се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, неспецифични заболявания на дихателните органи, сърдечносъдови, чернодробни и др.
Люба Момчилова
Горещи
Коментирай