„Най-после сбъднах голямата си мечта – сподели художничката – да рисувам! Не съм и сънувала, че мога да подредя изложба, защото доскоро нямах дори възможността да рисувам. А сега, вижте, колко хора идват да гледат картините ми… Какво още да ви кажа – в Пъстрогор не само се почувствах като творец, в Дома намерих истинското си семейство, каквото никога не съм имала. Ако някой ми беше казал, че на 54 години ще рисувам и ще открия собствена изложба, щях да си помисля, че не аз, а той е полудял…”.Черната лента от живота си Марианка отдавна е забравила. Рисуването й дава толкова много – спокойствие, надежда за пълно оздравяване, общуване с повече хора и не само с тези в Дома, а и с тези, които идват да видят картините й. Дамата е завършила художествената гимназия в София през 1980 г. Кандидатствала и в академията, но не я приемат. Налага се да се върне в родния си град Сливен и да се справя сама с живота. Тя си няма никого, майка й умира рано и така започва първата черна лента в живота на Марианка. Изкарва си хляба с къртовски труд като обща работничка в Града на воеводите, но така и не успява да дръпне напред.
„Когато останах сама – продължава разказа си Марианка, – не знаех как ще се справя с живота. Беше трудно, беше дяволски трудно да оцелявам. И, както се досещате, се разболях. Поставиха ми диагнозата „Параноидна шизофрения”. Не разбирах какво се случва с мен, докато един ден не изпаднах в криза. Така попаднах в психиатрията в град Раднево, където лекарите овладяха кризите ми. В това лечебно заведение останах за кратко, а от 5 години съм настанена в Дома за психично болни жени в село Пъстрогор. Тук сложих кръст на стария си живот и започнах наново. Лекарите и обслужващите са добри, изслушват ни, помагат ни, внушават ни, че сме нормални хора и точно това върна желанието ми да рисувам. Само че как да го правя, като тук нямаше нито платна, нито бои и четки. Споделих желанието си с директорката на Дома Христина Гогова и тя обеща да ми помогне…”.
Виждайки огромното желание на Марианка да рисува, Христина Гогова започва да се рови в интернет, за да види какви са цените на платната, боите и четките. Оказва се, че купуването им е непосилно за мизерния бюджет на Дома. Въпреки това ръководството все пак успява да спести малко пари и купуват всичко необходимо, за да може Марианка да рисува. Така мечтата на една от най-лъчезарните обитателки на социалното заведение се сбъдва. Изложбата е факт, очите и лицето на Марианка светят с такава доброта, че едва ли някой би повярвал на поставената й диагноза.
Социалната дирекция в Свиленград също помогна за експозицията
Регионалният координатор от службата Атанас Петров е първият външен човек, който вижда картините на художничката, и отсича – страхотни са, трябва да се направи изложба. Заема се и с организирането на културното събитие. Хората трябва да видят тези картини, категорична е и Мариана Димова, шефката на Социалната служба.
„Не бива хората да мислят, че обитателите на дома са луди. Да, те са с психични проблеми, но това не ги прави идиоти. И те, като всички останали хора, страдат, радват се, мечтаят. Те просто са хора, които имат нужда от повече грижи и внимание… Вижте лицето на Марианка! Можете ли да кажете, че тази жена е болна? Лекува се не само с медикаменти, тя се лекува и с рисуване. А то й се отразява толкова добре… Това не е първата изложба на социалното заведение. Има и други обитатели на дома, които имат своите таланти. Ние вече няколко пъти организираме такива изложби с предмети, изработени от нашите пациенти. Знаете ли колко красиви картички, украшения, дребни, битови предмети, изработиха хората от Дома! За съжаление малко хора си купиха от тези предмети, а това донякъде разочарова нашите пациенти. Правили сме и концерти. Но как да обясниш на нашите таланти, че полупразният салон не им дава необходимото самочувствие. А те са много чувствителни. От една страна, за такива прояви се изисква сериозна организация, а от друга – няма интерес от страна на хората, които са извън Дома. Затова се принудихме да спрем с тези благотворителни концерти и изложби на пациентите от Дома в Пъстрогор”, споделя огорчението си социалната шефка.
Мариана Димитрова искрено се надяваше, че изложбата на Марианка, която е в областния град, ще предизвика интерес. И не заради медицинската й диагноза, а заради истинския й талант. Случи се обаче това, което никой не беше очаквал. Няколко часа след откриването на изложбата всичките платна, рисувани с темперни бои, графиките и портретите на жени, рисувани в дома, са изкупени. Последната информация от дома е, че със събраните от продажбата средства вече са закупени статив, 20 платна, маслени бои и четки, които са доставени на Марианка чрез куриер. Художничката вече се готви за нова изложба, окрилена от фантастичните резултати след първата си проява.
Тодорка НИКОЛОВА
