Българката Стела Енева, която от бебе е с ампутирани крака под коленете, се върна у нас с втора титла от Европейското по лека атлетика за спортисти с увреждания, което се проведе наскоро в Суонзи (Великобритания). Стела триумфира за пореден път на голям шампионат и се върна в България с 2 златни медала. 39-годишната варненка три пъти е печелила приза за спортист №1 на България за хора с увреждания, а сега си извоюва златния медал за хвърляне на диск с личен рекорд за сезона от 31.88 метра. Нашият отбор спечели общо 11 медала на престижното състезание. Нашата лекоатлетка също така е олимпийска вицешампионка в хвърлянето на гюле от игрите в Пекин 2008 г., както и на гюле и на диск от игрите в Лондон през 2012 г. Освен това е и световна вицешампионка в същите дисциплини през 2006 г.
Преди да започне професионална спортна кариера, Стела Енева работи като счетоводител. След време се дипломира и като треньор в Националната спортна академия. Ето какво сподели борбената ни сънародничка за последните си постижения и живота на човек с увреждане.
- Стела, бихте ли разказали защо сте с ампутирани крака?
- От самото си раждане имам малформации на долните крайници и още когато съм била бебе, се е наложило те да бъдат ампутирани под коленете. И съвременната медицина не би могла да помогне в моя случай, освен ако не си правят някакви експерименти. Важното е, че съм проходила съвсем естествено на чуканчетата, а на 2 – 3 годинки вече са ми направили протези.
Радвам се и съм благодарна на моите родители, че не са ме оставили да седя на инвалидна количка и да се самосъжалявам, а са ме стимулирали да ходя и да се развивам. Старая се съвсем от малка да живея като здрав човек. С всяко нещо се свиква. Приемам по същия начин ходенето с протези, както диабетиците приемат инсулина.
- Разкажете за новите си златни отличия...
- Върнахме се от Англия на 24 август. Два златни медала спечелих - за хвърляне на диск и тласкане на гюле. Вече съм втора в ранглистата на диска и първа в листата на гюле. Чакам олимпийската титла, винаги съм на няколко сантиметра от нея, но сега имам усещането, че в Рио де Жанейро през 2016 г. ще я спечеля вече. Тогава е олимпиадата - през август е за здравите, а за хората с увреждания е през септември. Догодина ни предстои световно първенство, на което покриваме нормативите за олимпиадата в Рио.
От януари т.г. влязох в нова група и за мен все едно, че това са първи медали. Аз бях клас F58, сега станах в клас F57. В него изискванията буквално ни забраняват да ползваме краката си в съревнованието. Всичко се прави, като разчитаме на ръката и на коремна и гръбна мускулатура. Сега всичко е по-трудно, защото предишните състезатели, които са в тази група, тренират по този начин от години. Някои от 15 години, а аз реално
за 7 месеца трябваше да наваксам
тези дългогодишни тренировки на останалите състезатели.
- Как ги наваксахте за толкова кратко време?
- С желязна дисциплина, режим, лишения – спиш, ядеш и тренираш – нищо друго не те интересува. Хъс, воля, дух и цел – това е. Аз така или иначе бях състезателка преди това – имах удара, общата физическа подготовка и качествата бяха налице. Важното е да можеш да разбереш кой тип техника е най-добър за теб и да я упражняваш. Така че аз намерих моята техника за хвърляне, но в началото беше трудно. Никой не може да види през какво минаваме, докато стигнем до върха.
- Вероятно сте се измъчили много, докато постигнете форма, за да печелите злато?
- Има много болка и мъка, сега през лятото краката ти се надуват, не може да си свалиш протезите, а след това не можеш да ги обуеш. От м.г. имам и масажист, защото установих, че колкото повече растеш, трябва по-професионално да разсъждаваш, за да можеш да се възстановяваш физически. Имам 2 пъти седмично масаж, понякога ходя и на физиотерапия. Имам и лекар за медикаментозно възстановяване и моят треньор - Георги Борисов. Това са тримата човека, които ми помагат да мога да вляза във форма и да тренирам всеки ден.
- Всеки ден тренирате, така ли?
- Да, всеки ден – на два пъти, по 2 часа. Едната тренировка е обща физическа подготовка, другата е хвърляне – диск или гюле.
Само в неделя почивам
В момента тренирам в Стара Загора, там треньорът ми е учител по физическо възпитание. Зимата ползваме физкултурния салон, защото нямаме такава закрита зала с мрежа, където да хвърляме. Не може навън да се тренира през зимата, защото пръстите на ръцете ти измръзват и не усещаш нищо. Най-много да се травмираш и нищо друго. През пролетта и лятото имаме голям полигон, който са ни отпуснали и ползваме. Така че там тренирам постоянно, иначе живея в София.
- Без спорта какъв би бил животът ви?
- Може би щях да намеря друго поприще. Аз съм счетоводител по професия, но установих, че не съм човек, който трябва да се затвори в някаква стая и да не съм сред хората. Моите родители винаги са държали, че трябва да съм повече в седнало положение на тялото, за да се щадя. Но така атрофират мускулите, нямаш развитие на тялото си. Затова съм на мнение, че родителите не бива да спират децата, когато имат желание да спортуват.
Човек търси себе си, така че не знам след спорта с какво бих се занимавала. След Олимпиадата бих станала майка. Моят приятел все ми казва, че животът с мен е от олимпиада до олимпиада – така че чакаме последната. Всеки човек трябва да има цел в живота и да я гони. Ако няма цел, е спрял да живее или се е пуснал по течението, а всъщност може да промени някои от нещата в живота си. Искам да докажа, че всеки човек е нужен на този свят малко или много, и не трябва да се отчайва. Всеки човек има някакъв проблем – видим или невидим – няма напълно здрави хора. Така че човек не трябва да изпада в тотална депресия, а да намери начин да преодолее това нещо, което има като проблем. Няма човек без проблеми, а и за да постигнеш нещо, трябва да имаш бариери, които да преодолееш – иначе няма да го оцениш. Ако човек не ти поиска помощ, не трябва да му помагаш, за да измине пътя си сам и да научи уроците си.
Българският отбор се върна от Европейското в Суонзи с 11 отличия
Българският отбор спечели общо 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от Европейското по лека атлетика за спортисти с увреждания, което се проведе наскоро в Суонзи. Радослав Златанов, които е с нарушено зрение, също има златен медал, но за бягане на 100 метра и 4-то място за скок на дължина. Ружди Ружди е на инвалидна количка с прекъснат гръбначен прешлен, но спечели 1 златен медал на тласкане на гюле. Даниела Тодорова има 2 сребърни медала в категорията хвърляне на копие и мятане на диск, а Михаил Христов, който е с ампутирана ръка, се върна у нас със сребърен медал, спечелен на скок на дължина. Бронзовите медали са 2 на Мустафа Юсеин за мятане на диск и хвърляне на копие. Дечко Овчаров е с бедрена ампутация и един здрав крак и има 2 бронзови медала за хвърляне на копие и мятане на диск. Участниците в Европейското бяха от 270 държави.
Маргарита БЛАГОЕВА
