- Стилияне, как се чувствате на българска земя?
- С усмивка се качих на самолета, въпреки че полетът беше в 5 ч. сутринта. На аерогара София всички бяха добронамерени, снимах се с повечето хора там. Радвам се, че отново съм тук. Няма дума, която може да опише това, което изпитвам в момента. Защото, когато ме диагностицираха с левкемия, не знаех дали ще мога изобщо някой ден да се прибера отново в България. Най-тежко ми беше, когато чух диагнозата. Съпругата ми избухна в сълзи, а двамата доктори гледаха в земята. Тогава се почувствах най-самотен. Трябваше да взема много бързо решение, защото казаха, че левкемията ми е агресивна, че е необходимо веднага да се започне лечение. Но след три години и половина тежка битка с рака се върнах в България. Исках да си дойда и преди това, но не ми разрешаваха да пътувам. Нямах избор, лечението вървеше.
- Как минава денят ви сега, каква физическа активност си позволявате?
- Знаете, че преминах през много тежки три години с химиотерапии, със стероидно лечение.
От стероидите качих 39 кг
Не е много приятно, когато цял живот си бил добре физически. В момента се опитвам да се върна поне малко в предишната си форма. Трудно е, защото съм още под влияние на стероидите. Чак шест месеца след прекратяване на лечението може да се види сериозна разлика.
Денят ми преминава повече със семейството. Последната година започнах да тренирам повече. Играя футбол за удоволствие в английско първенство за над 50-годишни. Забавлявам се в този отбор (“Уичъл уондърърс”).
- Кой ви подкрепяше по време на лечението?
- Подкрепата беше отвсякъде, от целия футболен свят. Вероятността да спечелиш в борбата срещу левкемията и срещу всеки вид рак е 50 на 50. Не пожелавам на никого да премине през нещо такова. Но имах възможността да бъда подкрепен от милиони хора. Имаше дори непознати хора, които ми изпращаха различни видове лекове срещу рак. Бях толкова поласкан и горд с тази подкрепа.
Но най-вече ме подкрепи съпругата ми Паулина. Тя беше до мен неотлъчно 24 часа в денонощието. Остави децата на бабите и дядовците. Нейната задача беше аз да оцелея. Първата година беше много трудна. Бях непрестанно в болница. Със седмици не можех да видя децата си. Нямаха достъп до мен, защото
цялата ми имунна система беше убита
Живеех ден за ден. Слагаха ми по 3-4 химиотерапии на ден, взимах различни хапчета.
Доста въпроси ми се въртяха из главата, когато преминавах през лечението. Но никога не ми е минавала мисълта, че няма да се справя.
- Какво казахте на децата за болестта?
- Не криехме от децата, казахме им веднага. Сигурно им се е отразило. Но имам две златни деца. Лечението ми беше в Лондон, а ние живеем в Бирмингам. Пътуваха да ме видят, когато им се разрешаваше. Понякога идваха в болницата с лека настинка и можех да ги видя само през стъклото на вратата. Но може би това ми даваше сили да се боря, за да бъда съпруг и баща. В това време оцених важните неща в живота, дори малките детайли, на които иначе не обръщаме внимание - събуждането, целувката на съпругата ми, ходенето на кино с децата... Оцених какво мога да изгубя и правех всичко възможно, за да оцелея.
- Ще ви видим ли скоро като треньор?
- Иска ми се да работя, но още не съм готов. Защото това изисква много енергия, особено работата във футбола. В момента съм отдаден на семейството и на фондацията, която създадохме с моята съпруга.
- С какво се занимава вашата фондация?
- Фондацията се занимава повече с медицински изследвания. Решихме, че е по-важно да се намери лек за рака. Защото създадох много приятелства с хора, които бяха болни от рак, а доста от тях вече не са сред нас. В момента фондацията спонсорира изследване, което е на крачка от откриването на лек за рака. Става въпрос за лекарство, което да замести химията и да се приема от организма на болния доста по-добре. Наистина сме на крачка от това откритие. Вече се правят клинични изследвания върху хора, лечението има голяма успеваемост.
Освен това фондацията съдейства на семейства, чиито деца са болни от рак, да пътуват за лечение навсякъде по света. Доста български, френски и други семейства идват с децата си за лечение в Англия. Ние поемаме разноските на семействата.
Помагаме също на една онкологична детска болница в Англия, набираме пари и за нея.
В момента сме със¬редоточени обаче да съберем информация за онкологичните болници в България. Там ще бъде следващата ни стъпка, да помогнем с каквото можем. Имам уговорени срещи с най-известните български онколози, за да се запозная отблизо с това, което е нужно на тези лечебни заведения, в каква насока може да им се помогне. Искаме да дадем шанс на хората, които провеждат сега лечението си.
Радвам се, че доста хора искат да помогнат и набират средства чрез нашата фондация.
Замисляме благотворителен мач в България
Още сме на много ранен етап. Надявам се в близко бъдеще да обявя нещо по-конкретно.
- За кои болници конкретно ще набирате средства?
- Става въпрос за всички онкологични болници из цялата страна. Ще разговарям с доста специалисти, но те не искат да им назовавам имената. Ще имам среща и в Министерството на здравеопазването.
- Какво представлява лечението на рака, което се финансира от вашата фондация?
- Най-простичко ще го обясня така: взимат се клетки от пациента, подобряват се и след това се вкарват отново в организма, като по този начин се атакуват и унищожават раковите клетки. Тестовете се правят в университетската онкологична болница в Лондон, където се лекувах.
- Какво беше чувството, когато чухте, че вече сте здрав?
- Преди четири седмици ми казаха, че съм здрав, когато излезе резултатът от последното ми изследване на костен мозък.
Вече няма следа от левкемията в тялото ми
Това беше невероятна новина. Когато я чух, седнах и премислих тези три години, прехвърлих през главата си всеки ден на лечението. Разбира се, от дните, които помнех. Защото повечето време спях в болницата и нямах спомен. Когато започнах, ми казаха, че ще бъде дълго и много трудно лечение. Левкемията, която имах, се среща повече при деца и при по-възрастни хора. Аз бях от изключенията и лечението ми трябваше да се прави по различен начин. Добре, че бях силен физически, за да понеса доста повече химиотерапия. Новината, че отново съм здрав, е най-хубавото нещо, което се е случвало в моя живот.
Мара КАЛЧЕВА
