Татяна Лолова: Общото между докторите и артистите е, че връщат желанието на хората да живеят

От 29 дo 31 май в кypopтa „Албeнa” жypнaлиcти oт cтpaнaтa и вoдeщи лeкapи y нac oбcъждaхa нayчни oткpития и нoвo лeчeниe нa peдки и coциaлнo знaчими бoлecти. Фopyмът ce opгaнизиpa зa 14-и път oт фoндaция МОСT (Мeдии, oбщecтвo, ceмeйcтвo, тpaдиции).

Националната среща с медиите на фондацията с председател известната журналистка Юлия Пискулийска беше на тема „Лечение леге артис в условията на здравна реформа”. „Връзката между медицина и изкуство съм самата аз. Общото между докторите и артистите е, че връщат желанието на хората да живеят”, каза на откриването любимата на всички Татяна Лолова.

Водещи медици коментираха приложението на транскраниалната стимулация за лечението на нервни и психични заболявания. Какви са качеството, ефективността и достъпът до генетични изследвания? За да си отговорим на въпроса, готови ли сме за прецизната медицина и какви са подходите за поднасяне на генетичната информация в групите с различен етнос и религиозна принадлежност, думата имаше проф. д-р Иво Кременски.

Лекари, здравни медиатори и ромски студенти по медицина коментираха как може да се промени ситуацията в ромските гета. Специално внимание беше отделено на лечението „Легия артис” и лекарствата за рак.

Експерти по генетика поискаха регистър на засегнатите от редки болести. „В България няма служба, която да контролира генетичните изследвания. Трябва централизация - да има диагностична лаборатория с национална ДНК банка и регистър”, заяви националният консултант по генетика проф. Иво Кременски по време на семинара.

„Само редките наследствени заболявания са над 6000, а лечението им е сложно и скъпо. Така например от болестта ФАП, която засяга периферната нервна система, крайниците и сърцето, страдат 60 семейства. Всичките са от региона на Благоевград и Кюстендил. Заради повишения риск от заболеваемост в района експерти организират скрининг кампании сред местни жители. Досега са изследвани 280 души. Ако заболяването бъде открито в първи стадий, лечението с медикаменти е ефективно, но ако бъде открито във втори или трети стадий, вече няма лечение”, обясни проф. Ивайло Търнев, който също беше на семинара.

Около 400 000 българи страдат от редки болести, лечението на част от тях се поема от държавата. По време на семинара стана ясно още, че всяка година се регистрират 300 000 нови случая на рак на устната кухина в световен мащаб.

„Болни се церят с чесън, белина и керосин по рецепти от интернет”, с тревога сподели доц. Павел Станимиров от Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Св.Анна” в София по време на срещата с медиите в „Албена”.

„От 600 болни от рак на устната кухина само 3-ма са в първи стадий и могат да се спасят. Останалите умират изключително жестоко. Ракът на устната кухина е шестата причина за смъртност от злокачествени заболявания. Туморите прогресират само за 4-6 месеца, особено ако пациентът пие и пуши”, каза доц. Станимиров.

„Когато един пациент не получи навреме нужната терапия, защото апаратурата не работи, няма пари за лекарства или го прехвърлят от лекар на лекар, той стига до шарлатаните, харчи пари и пробва всякакви илачи „от джоба на баба” - от екстракти от котешка стъпка или чесън до белина. Дори и някои от тях да оказват общо благотворно влияние върху организма, ракът настъпва”, предупреди доц. Маргарита Апостолова от Института по молекулярна биология при БАН.


Още по темата очаквайте в бр. 23 на в. „Доктор”.


Люба МОМЧИЛОВА