В проучване, публикувано миналата година, учените, ръководени от Маркус Е. Петер, професор по метаболизма на рака в Северозападния университет “Файнбърг” в Чикаго, разкрили не само че определени молекули на РНК могат да убият раковите клетки. Те също така могат да им попречат да станат резистентни към лечението, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Както проф. Петер обяснява, молекулите на РНК разрушават раковите клетки, но също така изкореняват няколко гени. Според думите на изследователя: “Това е като да се самоубиеш, като се набиеш, застреляш и скочиш от ръба на сграда едновременно. Вие не можете да оцелеете”.
Въпреки това точният механизъм, при който раковите клетки “се самоубиват”, остава неизвестен - засега. Две нови изследвания, водени от същия проф. Петер, разкриват код, който е вграден в РНК и микроРНК на всяка отделна клетка. Механизмът може да бъде отговорен за способността на раковите клетки да се саморазрушат. Химиотерапията може също да задейства токсичните РНК и микроРНК молекули, обясняват авторите, но учените се надяват да използват механизма по начин, който избягва страничните ефекти на химиотерапията.
Първото от двете проучвания е публикувано в списанието “Е-Живот”. Тази статия подробно описва как големите РНК могат да бъдат трансформирани в малки, токсични РНК.
Вторият доклад, който описва как тези малки молекули на микроРНК използват “убийствения код“ за унищожаване на раковите клетки, се казва “Задействане на превключвателя за “убиване“ без химиотерапия”.
Проф. Петер и неговият екип открили последователност от шест нуклеотида, съдържащи се в малки РНК, които направили тези молекули токсични за раковите клетки. Нуклеотидът е основната структурна единица и изграждащ блок за ДНК и РНК. В първото наскоро публикувано проучване проф. Петер установил, че около 3% от всички големи РНК могат да бъдат “нарязани“ на малки парчета, които след това действат като токсични микроРНК, които могат да убият рака.
Във второто неотдавнашно изследване екипът на проф. Пeтер изпитал почти 4100 различни възможни комбинации от нуклеотидни бази от тези шест първоначални нуклеотиди в опит да намери най-смъртоносната и токсична комбинация.
“Въз основа на това, което сме научили в тези две изследвания, сега проектират изкуствени микроРНК, които са много по-мощни в убиването на ракови клетки, отколкото дори тези, развити от природата. Ние трябва да превърнем това в нова форма на терапия. Сега, когато знаем “убийствения код”, можем да задействаме механизма, без да се налага да използваме химиотерапия и без да се месим с генома. Можем да използваме тези малки РНК директно, да ги въведем в клетките и да задействаме ключа за убиване.
Химиотерапията може да предизвика и токсични РНК, това е възможно да има странични ефекти като втори рак, тъй като подобен подход променя генома”, обяснява проф. Петер.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
