Известният клавир на “Щурците”, автор на някои от най-известните им песни - “Огнен знак”, “Помниш ли”, “Среща с деня”, “Навечерие”, Валди Тотев е намерил любов и домашeн уют в село Писанец, на 30 км от Русе, заедно с Дими - нежната струна в дуетите им и цигуларка в Русенската държавна опера. Писанец е едно от красивите селца в Русенско. Къщите са наредени сякаш като публика в амфитеатър, която гледа вековното представление, в което течащият между величествени скали Бели Лом е изваял приказни красоти.
Но не само “щурецът” се интересува от селото. То също е любопитно за неговата история. Фактът, че Валди е внук на героя от Сръбско-българската и Балканската война полковник Владимир Серафимов и носи неговото име, се знае и в Писанец.
Ето какво друго сподели “щурецът” в откровено интервю специално за MyClinic.
- Валди, в какво здраве ви намирам?
- В добро, благодаря. Спокоен, наситен с тишина и уют. Тишината я нарушаваме ние с Дими, когато репетираме. Уникално спокойствие ни обгръща в това селище, много го харесвам.
- Към кого и какво да “вдигнем очи”?
- Не съм писал аз текста, трябва да питате Александър Петров (смее се). Смисълът е човек да гледа напред и да се цели нависоко, а не да се занимава с дребните злободневни неща. Човек трябва да си поставя по-високи цели, хоризонтът му да е далечен.
- От какво се разболяват българите?
- Самотни бегачи на дълги разстояния, всяка коза за своя крак - това са валидни за нас поговорки. Разболяваме се най-вече от стрес.
- Вие преживявали ли сте го?
- Само веднъж в живота ми досега се е случвало, дотогава не знаех какво е това. Никога в живота си не бях получавал херпес, ечемик, нито някакви гнойни пъпки дори в пубертета си. Бяха ми ударили колата, не знаех кой е, но се бях скарал с млади мутри, които разфасоваха коли направо пред блока ни. Заминавах за Норвегия, имах там ангажимент, с едни притеснения се сдобих. Отивам там с ечемик на едното око, херпес на устната, по една гнойна пъпка в носа и ухото. В Германия ме излекуваха с мазила, тогава разбрах какво е стрес - изчезване на цялата имунна система.
- Баща ви е известен ортопед, какво помните от практиката му?
- Баща ми живя дълго, до 92 г., никога не се е оплаквал от здравословни проблеми. Той каза, че за него след 90-а година най-голямото падение е в медицината и здравеопазването в посока морала. Майка ми беше милосърдна сестра, изкарала е самарянски курсове след войната. Преди години, само като се появеше пред теб докторът, ти минаваше болката. Ние си го имахме вкъщи - тате, като си дойдеше, изпитвахме спокойствие, дори и нещо да ни е боляло. Те, докторите, тогава излъчваха спокойствие, доброта, съпричастност към болката на пациентите си. Сега са изключения такива хора. То е като при духовниците - познавахме отец Калев от “Св. седмочисленици”, имаше вид на икона, свято лице. Спокойствие, увереност, добрина в погледа, разбиране, съчувствие - това трябва да излъчва един лекар. Какъв е обаче този лекар, който каза на Пеци Гюзелев, че му остават два месеца живот?! Това е абсурд, ако питате съпругата му, ще ви каже, че именно това го е съсипало. На мен той ми го каза, ужасен бях...
- Проявяват ли милосърдие медицинските ни сестри?
- О, не, те са като фелдфебели. Преди години, като лежах в “Пирогов” след кръвоизлив от язва,
ме “действаше” старшата сестра
Скъса ми вестника, затваряше ми книгата, сърдеше се, че са ми донесли едно малко телевизорче. До третия ден - баща ми се прибра, каза, че познава половината доктори там, след което тя стана страшно мазна. Просто се чудех кое състояние й е по-неприятно...
Баща ми беше потресен, че трябваше да дам 300 долара при раждането на внучката ми, беше ни изпратил при негова позната. После даде на жена ми тези пари, някак да измие този срам. Няма милосърдие, всеки те гледа в ръцете - какво ще им дадеш.
- Правили ли сте някога компромис със здравето си заради поет ангажимент?
- Налагало ми се е да правя - професията ми е такава. Нямам нито един ден болничен, на кого да го дам! Като зависят от мен 12 броя техници, колеги и други, нищо, че имаш стомашни болки или температура, повръщане, разстройство - стягаш се и работиш.
Спокоен човек съм, не съм боледувал сериозно,
сега виждам колко различен е животът сред природата. Други звуци се чуват...
- Храните ли се здравословно?
- Да, Дими готви прекрасно и здравословно. Въпреки че бях против отглеждането на плодове и зеленчуци, сега имаме 2 дка засети полезни продукти плюс всички видове подправки. Арония, малини, праскови, дюли - всякакви дръвчета засадихме. Дими се занимава с градинарство, често се разхождаме из околностите. Страхотни са гледките около Бели Лом, на 10 минути път сме от каньоните. Наблизо има пещера, която използват за концертна зала, правят изложби.
- Имали ли сте здравословни проблеми и как се справихте с тях?
- Навремето имах - със стомаха, язва, с бъбреците. С рецепта на Петър Димков за месец и половина стопих 3 оксалатни камъка в бъбреците си. 50 г сакъз, медицинска дъвка, 50 г тамян, истински, от църква, се натрошават на прах, добавя се капка по капка зехтин, докато се получи нещо като грис халва. Съхранява се в хладилник, правят се малки топчета, като грах, и се гълтат три пъти на ден преди хранене.
Апандисита ми го махнаха още на 3-годишна възраст, имах по рождение херния - оперирах я в казармата, отървах два месеца там. После от носене на тежката уредба получих нова херния - сега си купих леко пиано.
Люба МОМЧИЛОВА
Горещи
Коментирай