Акад. Владимир Шабалин: Започваме да стареем от момента на зачатието!

Колкото по-ниско е образованието, толкова по-малко живее човек

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/akad-vladimir-shabalin-zapochvame-da-stareem-ot-momenta-na-zachatieto Zdrave.to
Акад. Владимир Шабалин: Започваме да стареем от момента на зачатието!
Това са думи на световноизвестния руски академик Владимир Шабалин. В MyClinic ще ви предложим откъси от неговото най-ново интервю, които може би ще отговорят на един от злободневните въпроси в нашето, българското съвремие, а именно: полезно ли е по-късното пенсиониране, както предполага пенсионната реформа?

- Владимир Николаевич, днес много се говори за т.нар. здравословно стареене и активна старост. Но хората сякаш не желаят да възприемат стареенето като нещо нормално.
- Не само обикновените хора, а и много професионалисти, биолози, медици, също не разбират що е то стареене. Повечето хора го възприемат като лична драма, дори трагедия. В крайна сметка това е базовият механизъм за развитие на живата природа. Само чрез процеса на стареене живата материя може да се развива и да осигурява търсенето на нови, по-съвършени структури, които предполагат и по-съвършени функции. Затова, когато става дума за удължаване на живота и активно дълголетие, трябва да се разбира дадената ситуация. Тя може да изглежда трагедия от личностни позиции, но от базовите, фундаментални позиции съвсем не е така.

- В кой момент, според вас, свършва израстването и започва стареенето?
- Няма такива моменти, няма ясни граници. Това е перманентен еднопосочен процес. Ние започваме да стареем буквално от момента на зачатието... Стареенето е преобразуване и търсене на нови структури...

- Битува мнение, съгласно което на държавите и корпорациите не им е изгодно да признаят старостта и смъртта за болести и по някакъв начин спомагат за удължаване на активното дълголетие, за да се намали онзи отрязък от живота, през който трябва да изплащат пенсии. В същото време повишаването на пенсионната възраст винаги е непопулярна крачка и сякаш се стараят да я избягват с всякакви методи. Има ли истина в това мнение, или е чиста конспирация?
- Винаги може да се открие частица истина и в най-голямата лъжа. Ние постоянно слушаме за т.нар. демографско натоварване, за това, че расте броят на хората в нетрудоспособна възраст. Какъв идиотски термин само - “нетрудоспособна възраст”. И, че по-младите са натоварени да издържат тази част от населението. Но ако започнем да разсъждаваме в обратна посока, тогава човек би помислил, че всички се борим за увеличаване средната продължителност на живота. Никой не казва: дайте да намалим средната продължителност на живота. Но как да стане това, ако не се увеличава броят на възрастните хора? Нека погледнем как се използват трудовите ресурси например в нашата страна. Колко охранители работят, колко 

съвършено ненужни чиновници има 

в непроизводствената сфера? Ще ви кажа: те са четири-пет пъти повече, отколкото в САЩ. Грешна е позицията на нашите социални служби, според която след достигане на пенсионна възраст човек трябва да излезе в заслужена почивка. Във Финландия например смятат точно обратното. Там мотивират човека да се труди колкото може по-дълго време и създават съответните условия. Там, както и в някои други страни, приемат за съвсем нормално това поведение. Сега ние разработваме програмата “Активно дълголетие с високо качество на живота”. Именно активно дълголетие. Защото от една страна, въвличайки отново опитното, професионално подготвено население в икономиката и социалната сфера, ще ги направим активни граждани, наред с хората в младежка и средна възраст. От друга страна, колкото по-дълго време работи човек, ще си осигури по-голяма продължителност на живота. Аз винаги съм подчертавал, че трудът е най-силният геропротектор, т.е. лекарство против стареене. 

Затова на простичък език обяснявам, че ако спортистът престане да тренира, мускулите му ще се отпуснат и всички вътрешни органи ще започнат да работят по друг начин. Ако човек, зает с интелектуална дейност през целия си живот, излезе от тази сфера и започне да се занимава с нещо съвсем различно, главният му мозък ще престане да работи. Имайте предвид, че стареенето на главния мозък при интелектуалци, които рязко са прекъснали своята интелектуална дейност, се случва много по-бързо в сравнение с останалите хора. Затова колкото повече тренираме, колкото повече допускаме типовете активно въздействие върху своите биологични системи, толкова по-добре ще ги обезпечим с по-активно съдържание, с по-висока резистентност към всички фактори на околната среда. И именно така ще създадем база за по-голяма продължителност на живота. Сега по отношение на пенсиите. Пенсията като такава въобще съм я изключил като възрастов фактор. Защото пенсията - това е трудът на човека, а не неговата възраст. Човек трябва да получава пенсия за своята работа. И е нужно 

да се премахне понятието пенсия 

от геронтологията, въобще от демографските процеси. Нека бъде вкарана в сферата на трудовите отношения. Работил е човекът 30 години - има право на пенсия, неговият пенсионен фонд е толкова и толкова, нека го харчи по собствено усмотрение. Работил 40 години - значи е натрупал повече в пенсионния фонд, това е... Аз смятам, че критерий за излизане в пенсия трябва да е немощност, определена по медицински методи. Т.е. биологически как се чувства този човек, а не на колко години е. Както при инвалидните пенсии например.

- Как да се възприеме разбирането, че е твърде рано да се погребваш на 60?
- Трябва да се изработва мотивация към дълголетие и то от ученическа възраст още. За да знае човек, че трябва да работи и да живее така, че да се превърне в дълголетник. Т.е. да извършва определени действия в областта на храненето, на поведението, на интелектуалното натоварване. Това е сложен процес. У нас този проблем не е разчовъркан, не е и повдиган дори. Искам да отбележа още нещо: у нас, пък и на много места, 45 на сто от хората в пенсионна възраст, които  могат да работят, са изхвърлени от активната сфера. Защо? Защото няма условия за това и те да работят. Но основното е, че общата социална ориентация е такава - пенсионерите да излизат от активния живот и да не се пречкат в краката ни. А може да е точно обратното - да бъдат привлечени тези професионално подготвени хора в активната сфера. Трябва да им се създадат условия например 

да развиват малък бизнес 

Но същият този малък бизнес е много слабо развит в много посткомунистически държави. Защото бива потискан и направо убиван и от държавата, и от криминалните среди, от всички. Между другото, областта, в която могат да работят възрастните хора, е малък бизнес на село например. Нима не знаем, че те така или иначе работят по градините си. Освен това могат да се създават работни места за хора, които работят у дома си например на няколкочасов работен ден. Да вземем един счетоводител - той може да работи у дома, да си прави разчетите, да ги изпраща по интернет, да си уговаря срещи. 

- А вярно ли е, че от нивото на образование зависи дължината на т.нар. теломери, т.е. човек с по-високо образование живее по-дълго? Не е ли преувеличена ролята на теломерите по отношение на дълголетието?
- Теломерите определят живота на клетката, а не живота на организма. Нашият организъм е клетъчна общност и още не е известно как ще се държи тази общност, как ще си взаимодействат една с друга клетките ако някои от тях имат по-дълги теломери. Но така или иначе съществуват статистически данни, според които колкото по-ниско е образованието, толкова по-ниска е и средната продължителност на живота. Това е доказано от статистиката. Тук става дума за нивото на образование, а не за неговата специфика. Като цяло образованието, безусловно, повишава шансовете за дълголетие, защото това е тренировка на главния мозък...


Преведе от руски Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай