Здравейте, драга редакция! От няколко години съм редовна читателка на вашия вестник. Благодаря ви за знанията и съветите, които получавам от страниците на в. “Доктор”. Ето, че и моето семейство има нужда от вашия компетентен съвет.
Внучката ми, която е на две години и десет месеца, започна леко да заеква. Повтаря първата сричка на някои думи по няколко пъти. На какво може да се дължи това?
Какво трябва да предприемем, за да се отстрани този дефект в говора на детето? Благодаря ви предварително!
С уважение: Надка Габровска, с. Скобелево
Антоанета Георгиева e научен и мeтoдичecки pъкoвoдитeл нa цялата кoнcyлтaнтcкa и тepaпeвтичнa дейност, извършвана в логопедичните центрове в София и Пловдив.
Диплoмиpa ce във Филocoфcкия фaкyлтeт нa Coфийcкия yнивepcитeт през 1981 г. кaтo магистър по логопедия и по oлигoфpeнoпeдaгoгикa (нoвoтo название нa cпeциaлнocттa e “Cпeциaлнa пeдaгoгикa зa деца c интeлeктyaлнa нeдocтaтъчнacт”), c втopa cпeциaлнocт “Бългapcкa филология”.
Paбoти в лoгoпeдичeн кaбинeт зa тежки peчeви нapyшeния в Смолян до 1986 г. Oт 1983 г. eднoвpeмeннo e и мeтoдичecки инcпeктop по дeфeктoлoгия в Oкpъжния съвет зa пpocвeтa в Cмoлян.
Oт 1986 до 1989 г. пpeпoдaвa логопедия в Югoзaпaдния yнивepcитeт в Блaгoeвгpaд, a от 1989 г. доceгa - в Coфийcкия yнивepcитeт “Cв. Kл. Oxpидcки”.
Дoктopaнт е по лoгoпeдия в Кaтeдpa “Cпeциaлнa пeдaгoгикa”, ФHПП, CУ, 1996-1999 г. Teмa нa диcepтaциятa й е “Лингвиcтичният дефицит пpи деца cъc специфично eзикoвo нapyшeниe в пpeдyчилищнa възpacт”.
Cпeциaлизиpaла е: “Cпeцифични и гeнepaлизиpaни нapyшeния нa eзикoвoтo paзвитиe в Унивepcитeтa нa Oкcфopд, Кaтeдpa “Eкcпepимeнтaлнa пcиxoлoгия” пpи пpoф. Д. Бишъп и в кoлeж “Ceнт Джон”, Oкcфopд, Beликoбpитaния, (2000).
Също така “Интeгpиpaнo oбpaзoвaниe нa дeцaтa cъc cпeциaлни oбpaзoвaтeлни пoтpeбнocти (кoмyникaтивни нapyшeния нa paзвитиeтo)” в Унивepcитeтa Бpюнeл в Лондон, в Унивepcитeтa нa Зaпaднa Англия в Бpиcтoл, в колежите в Лимepик и Kopк, Ирландия, (1995, 1996, 1997).
Както и “Лoгoпeдичнa терапия пpи деца c интeлeктyaлнa нeдocтaтъчнocт” в Дъблин и Kилкeни, Ирландия, (1991). Д-р Георгиева е специализирала също така “Лoгoпeдичнa терапия пpи деца c нapyшeния нa eзикoвoтo и нa гoвopнoтo paзвитиe”, Дъблин, Kилкeни, Ирландия, (1995,1996,1997), Бpиcтoл, Лондон, Oбeдинeнoтo Kpaлcтвo (1995, 1996, 1997, 1999), Белгия (2001), Mocквa, Pycия (2002, 2003).
Члeн е на Cвeтoвнaта acoциaция зa изcлeдвaнe нa детския eзик - 1991-1999 г. и на Cвeтoвнaта acoциaция по клинична лингвистика и фoнeтикa.
- Г-жо Георгиева, какви могат да бъдат причините за заекване на дете на тази възраст?
- Обикновено, заекването започва между 2 и 5-годишна възраст при деца, които проговарят навреме, т.е. между 1 и 2 години, така че детето, за което пита бабата, не е изключение. Заекването е пряко свързано със степента на детското езиково и говорно развитие, средата, в която то расте, му влияе много силно.
Имат значение и личността на детето, емоционалността му, т.е. начинът, по който то реагира на случващото се около него - дали го преживява като травма или бързо се справя със случилото се.
Краткият отговор е: заекването обикновено се появява след преживяване на продължителен стрес, с който детето не може да се справи само. Нееднократна уплаха, както често си обясняват близките, а продължително емоционално претоварване, което възрастните може дори да не осъзнават като стресиращо.
- Ако в семейството има и друг роднина с такъв проблем, това влошава ли прогнозите?
- Зависи каква е близостта на детето с този роднина. Дали е родител или по-далечен родственик, дали живее непрекъснато със семейството в един и същ дом, какво е общуването му с останалите, каква е връзката му със заекващото дете.
Децата могат да унаследят типа нервна система или мозъчна организация на заекващия родител, който да бъде основа за заекване. Или да се влияят от начина на говорене на заекваща баба или майка. А могат и да не се повлияят изобщо. Реакцията на децата е изключително индивидуална.
Антоанета Георгиева
- Трябва ли родителите да се консултират освен с логопед, и с психолог и невролог?
- Консултацията с психолог е необходима, когато възрастните не могат да се справят с поведението на детето, или с отношенията между децата в семейството, или между различните поколения, ако живеят повече хора в един дом, дори и да няма дете със заекване. Неврологичният преглед се налага при медицински проблем.
Аз не съм привърженик на “магическото хапче”, което “ще оправи всичко от само себе си”, без да се налага да влагаме усилия за осъзнаване и промяна на отношенията си
Обяснението на заекването като невроза, която е заболяване и затова трябва да се лекува медикаментозно, за мен е остаряло и особено при малките деца, е неправилно. Има достатъчно нови видове въздействие, които дават резултат и без медикаменти.
- Може ли проблемът да отзвучи от само себе си?
- За съжаление, през дългогодишната си практика не съм срещнала случай на заекване, което е отзвучало от само себе си. Ако наистина е било заекване.
- Как се отразява заекването върху детето, което има такъв проблем?
- Отрицателно, когато осъзнае, че не говори както останалите деца и започне да преживява емоционалната болка от реакцията им, от пренебрегването или омаловажаването му. То започва да се затваря в себе си, да избягва включване в игри или общи занимания и да страни от връстниците си.
Предпочита да замълчи, отколкото да говори, заеквайки. В по-късна възраст и при по-тежки случаи, заекването пречи на ученика при устни отговори в училище.
Бг майка откри сигурен лек срещу заекване - РЕЦЕПТА
- Какво трябва да е поведението на родителите? В смисъл, да го коригират, да проявяват търпение и да го изчакват...
- Прекъсването на плавността чрез повтаряне на звук или сричка или с повече паузи, по-често спиране при говорене още не е заекване, особено в ранна възраст, в началото на проговарянето.
Тези прояви се приемат за заекване, когато детето разбере, че не говори както другите, и когато започне да очаква, че ще заекне, преди да е започнало да говори. Затова най-бързият начин родителите да задълбочат проблема, е като започнат да поправят детето и да коригират всяко негово изговаряне.
Щом забележат първите прояви на повтаряне на първия звук от думата, или на удължаването му, на блокаж преди започване на говоренето, е добре да потърсят логопед, без да изчакват да мине от само себе си.
Трябва да се замислят какво от начина на живот или от отношенията в семейството би могло да натоварва или да стресира детето и да се опитат да го променят. Трябва да намалят силата на гласа, с която се говори в семейството - викането, шумното говорене, бързо и непрекъснато не влияят добре.
Търпението, изчакването, спокойната атмосфера, по-бавното говорене с тих глас и задължителното ограничаване на времето пред екрана на електронните устройства от телевизор до телефон, са факторите с положително влияние.
- Как протича терапията на деца, които заекват?
- Винаги започва с подробно изследване на езиковото и на говорното развитие на детето, на начина, по който то общува, на средата, в която се развива и расте, на подвижността на говорните органи, на дишането, на времето, което прекарва с електронни устройства.
След което започва систематично целенасочено въздействие за формиране на умения в съответната област от развитието или на умения за справяне и за подпомагане на функционирането. Дават се съвети на родителите за промяна на семейната среда, когато се налага, или за смяна на детската градина, или на училището, при необходимост.
Милена ВАСИЛЕВА
