- Проф. Попов, ще започнем с така популярните през последните години хранителни добавки. Въпросът ми е дали и доколко нашият организъм има нужда от тях?- Аз съм малко скептично настроен към всички тези хранителни добавки, с гръмки реклами и шум те навлязоха изключително много в живота ни. Имайте предвид, че тези витамини и минерални вещества, съдържащи се в повечето хранителни добавки, имат много ниска усвояемост. Организмът няма механизми да извлече тези вещества в чист вид. Докато от естествената храна те се усвояват максимално. Разбира се, не отричаме съвсем хранителните добавки, тъй като има ситуации, където те биха могли да се приемат като помощно средство. Например на кърмачки се предписват добавки с желязо, защото им е необходимо. Но в никакъв случай не бива да разчитаме на тях, не бива да заменяме с хапчета доматите, чушките, плодовете. Те са естествени източници и носители на полезните витамини и минерални вещества. Аз винаги давам пример с витамин Е, който е мастно разтворим. Той влиза в състава на мазнината, на някои растителни мазнини, на ядките също. И се усвоява много добре. Но ако се приеме във вид на някаква таблетка, той въобще няма да се усвои, няма механизъм, който да го вкара в организма.
- В тази връзка, да ви попитам и за витамин С. Не се ли преекспонира с неговата употреба във вид на хапчета, на капсули? Масово го пият хората.
- В нашата наука всичко е нормирано, в т.ч. и витамин С. Потребностите от витамин С са около 70-80 мг дневно, но има хора, които буквално се тъпчат с витамин С, включително и на ампули. Доказано е обаче, че ако се приема над един грам дневно няколко дни последователно, същият този витамин С уврежда бъбреците. Може дори да се провокира и диабет. Така че ако се злоупотребява с нещо, дори и най-полезното, то започва да вреди. Абсолютно е нужна консултация със специалист или поне с лекуващия лекар.
- Защо се появиха спорове за ползата от млякото дори се заговори за вредата от него? Може ли да се говори с отрицателен знак за млечните продукти?
- Не, разбира се. Аз се учудвам на писанията в интернет и заявленията на някои псевдоспециалисти, които се правят на експерти, без да имат елементарна представа за млякото. То е пълноценен продукт, който е така балансиран, че в него има абсолютно всичко, от което организмът се нуждае.
Киселото мляко например е по-полезно от прясното, което е лишено от тези лактобацили.
Така че е несериозно да отричаме един продукт, който ни доставя абсолютно всичко.
- Още нещо ме смущава до известна степен. Трябва ли да се страхуваме толкова много от т.нар. химия в продуктите? Не се ли преекспонира и с тези прословути Е-та, за които напоследък толкова много се говори?
- “Е” в случая означава Европа. Всяко едно “Е” е тествано многократно, изследвано е в много лаборатории. Ние на практика имаме норма кои от “Е”-тата в какви количества и в кои продукти могат да се влагат. Ако, разбира се, се злоупотребява и се влагат по-големи количества или се съберат няколко “Е”-та, могат да причинят алергии при някои дечица. Това е доказано, защото те са химични субстанции, т.е. неестествена съставка на храните. Но аз мога да ви кажа, че някъде над 70% от “Е”-тата са извлечени от естествени продукти. Например в една ябълка има 10 “Е”-та. Затова не трябва да се преекспонира по тази тема, а да се знае за какво “Е” става въпрос.
Например Е-300 е витамин С. Той се влага като антиоксидант в много продукти като фактор, който до известна степен има консервиращо действие. Затова ако се напише в скоби, че това е витамин С, хората няма да се страхуват. Каротините също много се използват, например лецитинът е мощен хепатопротектор за функциите на черния дроб. Или някои от плодовите киселини, обозначени с “Е”, също са много полезни, както и фосфорни съединения. Много се преекспонира и с подсладителите аспартам, захарин и други съставки. Вероятно става дума за фирмени трикове, които целят да отрекат един подсладител, за да се наложи друг. Относно аспартама има редица проучвания, а Европейската агенция по храните още преди 5-6 години излезе с официално становище, че дозите, в които той се използва в продуктите, е напълно безопасен за човек и за неговото поколение.
- Проф. Попов, а защо напоследък толкова много се демонизира захарта?
- В нашата наука е изключително важно правилото “няма вредни храни, има вредни количества”. Както казах преди малко, в нашата наука всичко е нормирано, в т.ч. и захарта.
Организмът има нужда от 50-60 г захар дневно
Захарта храни мозъка и черния дроб. Знаете ли, че ако черният дроб остане без захар и гликоген, той не може да функционира и се уврежда повече от химичните компоненти на околната среда като замърсен въздух, замърсена вода и храна. Има замърсители, т.нар. екзогенни токсиканти - това са пестицидни остатъци, тежки метали, съставки на полимерите. Те са много по-опасни, допускат се в минимални количества, но задължително трябва да се следи и контролира техният състав в продуктите.
- Т.е., да се стремим към екологично чистите продукти - така ли?
- Безспорно това е нещо хубаво. Ако зеленчуците, плодовете, зърнените изделия са отглеждани далече от магистрали, от замърсена почва и въздух, казваме, че са екологично чисти. Искам да отбележа, че не трябва да се бъркат понятията ЕКО-храни и БИО-храни. Това са различни неща, биохраните са храните на бъдещето. Българинът още не ги оценява достатъчно, защото сега навлизат на пазара и са по-скъпи. По принцип биохрана означава, че тя не просто е от екологично чисти райони, но в нейното отглеждане не са прилагани пестициди, торове. Т.е. при производството на съответния продукт не се прилагат никакви химически компоненти като тези екзогенни токсиканти, за които споменах. Биохраните имат бъдеще, но, за съжаление, са по-скъпи, това по-скоро плаши хората. Освен това трябва да се осъществява истински контрол при тяхното производство. Защото един производител може да си извади сертификат за биохрани, но това да не му попречи да прилага топове. Знаете ли, че ако в САЩ заловят някой производител на биохрани, в които са открили нерегламентирани съставки, го глобяват с много солидна глоба. Дори го дават на прокурор, защото той е опасен за консуматорите и е подвеждащ като информация.
- Какво трябва да знаят хората за начина на хранене и имунитета? Каква е връзката?
- Хората трябва да знаят, че основно имунитетът зависи от това каква храна се приема ежедневно, защото много от съставките на храната са свързани със
засилване на имунната система.
Освен това има някои съставки, които отслабват имунната система.
Затова е много тясна връзката между начина на хранене и имунитета, особено в по-студените месеци. Тогава трябва да се приемат храни, които да повишават имунитета, за да може организмът да се справя с банални вирусни инфекции. На първо място в това отношение трябва да се изтъкне ролята на пълноценния белтък, който се съдържа главно в рибата, месото, млякото и продуктите на тяхната преработка. В този пълноценен белтък, както ние го наричаме, се съдържат 9 незаменими аминокиселини, които се включват в състава на имунните тела. Ако снабдяваме организма си с достатъчно от тези 9 незаменини аминокиселини, до голяма степен решаваме въпроса с имунитета.
В същото време ако човек прекалява с въглехидратни храни, с високомаслени калорични храни, те до известна степен отслабват имунитетът. Това са доказателства от много епидемиологични проучвания. Изключително важни за имунитета са някои витамини и минерални вещества. Витамините А, С, В12, В6, F имат антиоксидантна активност. Всъщност витамините А, С и Е са основните антиоксидантни витамини и всички продукти, в които се съдържат, съответно са свързани с повишаване на имунната защита. Позитивно отношение към имунната защита имат и някои минерални вещества като желязото, цинкът, селенът. През последните години особено много изследвания има за селена, който също има силна мощна антиоксидантна активност. Затова наблягайте на зеленчуците и плодовете, особено тези, които са жълто-оранжево обагрени, защото те ни доставят каротините - провитамин А. Освен това са богати на витамин В6.
Витамин С главно се съдържа в зелените листни зеленчуци и в цитрусовите плодове до известна степен. Най-богати на витамин Е са ядките, както и някои растителни мазнини, които също са свързани с повишена активност за защита. Да не пропусна ролята на пробиотиците, защото лактобацилите, които се съдържат в млечно-киселите продукти, са свързани с повишаване на имунната бариера в чревната лигавица. Също изключително важни за имунитета. Морските дарове и зърнените храни са богати на селен, вече споменах неговата антиоксидантна активност.
В заключение мога да кажа, че балансираното пълноценно хранене винаги е добра бариера за имунна защита. А всякакви неразумни диети, свързани с бързо отслабване, във всички случаи са опасни за имунната система.
Яна БОЯДЖИЕВА
