Цветелин Ангелов е магистър-кинезитерапевт. Придобил е и бакалавърска, и магистърска степен по “Кинезитерапия в ортопедията и травматологията”. Има и втора магистратура по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Професионалните му интереси са в областта на превенцията и лечението на различни заболявания и оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.
Приоритет в работата му са и пациенти в следоперативен и следтравматичен период на възстановяване, както и рехабилитацията при спортисти любители или професионално занимаващи се. Преминал е допълнителна квалификация и курсове по: мобилизация на периферни нерви; мануална мобилизация на периферни стави; Mulligan Concеpt - горен и долен квадрант; кинезиологичен тейпинг - горен и долен квадрант.
Травмата на ахилесовото сухожилие е често срещана, но нерядко трудно се диагностицира. Какви са основните й признаци, както и подходящата рехабилитация, сподели кинезитерапевтът Цветелин Ангелов.
- Г-н Ангелов, често ли се среща и на какво основно се дължи скъсването на ахилесовото сухожилие?
- Да, руптурата на ахилесовото сухожилие е една от най-честите сухожилни увреди. И, както си личи от наименованието, става дума за нарушаване структурната цялост на сухожилието. Най-често се дължи на нелекувано или недобре третирано хронично възпаление, нарича се тендинит. При такова възпаление структурната цялост и здравината на сухожилието се променят, затова то може да се скъса и при сравнително лека травма. Да поясня по-достъпно.
Най-често в основата на патологията стои хроничното възпаление на ахилесовото сухожилие, нарича се паратендинит. И впоследствие преминава в тендинит, когато се променя структурата и здравината на сухожилието. А руптурата, скъсването, вече е късна проява на заболяването, най-често в резултат на остро натоварване. По принцип е свързано основно с упражняване на различни видове спорт – футбол, баскетбол, волейбол и др. Засяга предимно мъже над 40-годишна възраст, някъде докъм 60.
- Т.е., хора, които не са професионални спортисти, но продължават да спортуват по-активно било то за удоволствие, било за поддържане на физическа форма?
- Може и така да се каже. Разбира се, среща се при активни спортисти в резултат на върхови натоварвания и подлежащо възпаление, което се е получило вследствие на интензивните и с продължителна давност натоварвания. Но, да, по-често такова скъсване се среща при т.нар. неделни спортисти. Те се подлагат на интензивни натоварвания именно през почивните дни, но без системна или предварителна подготовка. Без необходимата нагласа и кондициониране.
В резултат на прекомерното и еднообразно натоварване сухожилието реагира с възпаление, което лесно хронифицира. А в тези условия скъсването е въпрос на време, ако, разбира се, не се вземат мери.
Може би тук е мястото и аз държа да отбележа следното: острите руптури на ахилесовото сухожилие понякога и то не толкова рядко (в 25% от случаите) грешно биват диагностицирани като т.нар. дисторзио, което означава навяхване в областта на глезенната става. Това, както се досещате, се отразява негативно върху последващото възстановяване на болните, тъй като се забавя и лечението, и впоследствие рехабилитацията.
- Казвате, че основната причина е активното спортуване от хора на средна възраст, аз така го разбрах, да ви попитам - това ли е единственият рисков фактор за такава руптура?
- Не е единственият рисков фактор. Причината е не само в увеличаването на броя на спортуващите активно. Заседналият начин на живот през последните десетилетия също може да се посочи като рисков фактор. И не само, значение има и популяризирането на различни методи и програми за поддържане на физическата форма.
В голямата си част обаче подобни програми се състоят от еднообразни натоварвания, и то с висока интензивност.
И не на последно място като рисков фактор и причина мога да посоча и амбициозността на много от спортуващите. Някои от тях често преминават физиологичните граници на издръжливост на организма, нямат и необходимата системна подготовка за такова натоварване. Ето затова през последните години подобен тип травми зачестяват.
Да обобщя рисковите фактори:
• пренатоварване;
• нередовно спортуващи хора;
• прием на антибиотици от групата на флуорохинолоните;
• локално лечение с инжекционни кортикостероиди;
• преобладаващ мъжки пол;
• възраст над 40 години.
Цветелин Ангелов
- По какъв механизъм се случва увредата и каква е клиничната картина на руптурата?
- Първо да информирам, че руптурите на ахилесовото сухожилие се делят най-условно на парциални, т.е., частични, и тотални, като вторите са по-често срещани при мъжете – съотношението е 10:1. Травмата най-често настъпва около 30-40 минути след започването на дадена спортна активност и почти винаги се провокира от внезапна и експлозивна дорзифлексия (положение контра шпиц) на ходилото.
Голяма част от пациентите са в състояние да продължат спортните си занимания поради компенсаторните сили на мускулите синергисти. Това са мускули, които участват индиректно в движението. Но така или иначе, засегнатият крайник става значително по-слаб.
Относно клиничната картина, основният клиничен симптом е внезапна болка в областта на ахилесовото сухожилие, описвана от пациентите като „кинжална болка“. Често тази болка се съпътства от звук на изтръгване или прещракване. Веднага след това пострадалият може да опипа празнина по хода на сухожилието, която с нарастването на отока става все по-трудно отграничима.
Впоследствие силата на засегнатия крайник намалява, което провокира накуцване или невъзможност за самостоятелно ходене. При някои хора обаче походката не е нарушена поради компенсаторното действие на мускулите синергисти.
- Какво трябва да знаем за диагностиката?
- Първо се прави физикално изследване, като се използват няколко теста за диагностициране на руптурите на ахилесовото сухожилие. Хубаво е хората да научат какви са тези тестове.
1. Пациентът е легнал по корем с ходила, изнесени извън кушетката. Засегнатото ходило увисва и сочи директно надолу, докато другото ходило е в лека плантарна флексия (шпиц).
2. Извършва се палпиране на дефекта по хода на ахилесовото сухожилие. При наличие на значителен оток този симптом не е показателен.
3. Проверява се доколко е намалена силата на плантарнатафлексия (шпица) срещу съпротивление.
4. Извършва се т.нар. Тест на Томпсън. При притискане с длан на m. Gastrocnemius в норма настъпва лека плантарна флексия, което означава, че тестът е отрицателен. При наличие на руптура обаче ходилото остава неподвижно, това означава, че тестът е положителен.
Извършва се и образна диагностика, която ни помага да прецизираме естеството на травмата. Тя обхваща:
1. Рентгенографски профил. Използва се за изключване на съпътстващи травми на костните структури.
2. Ехографско изследване. То помага да се отдиференцира видът руптура, т.е., дали става дума за парциална или за тотална руптура.
3. Ядрено-магнитен резонанс. Това изследване се използва за диагностика и на хронични руптури, както и за визуализация на ретрахираните (свити) сухожилни краища след остро настъпила руптура.
Лечението може да е консервативно, но по правило се предприема оперативна намеса, особено при активни спортисти. То трябва да бъде последвано от активна рехабилитация, за да се очаква и достигне пълно възстановяване на функцията на засегнатия крайник след операцията.
- В какво се изразява рехабилитацията след оперативното лечение и изписването на пациента от болницата?
- Има си протокол за рехабилитация, който се изразява в следните действия:
• след операцията се налагат 4 седмици имобилизация (поставяне в покой, обездвижване);
• от 4-ата седмица нататък се освобождава коляното, но отново без натоварване;
• след 6-ата седмица се допуска и по-скоро е нужно частично натоварване, а след 10-ата седмица се разрешава пълно натоварване;
• след втория месец се разрешава бързо ходене, а след третия месец пациентът може да си поволи спортни дейности като колоездене и бягане.
Държа да отбележа, че пълната неподвижност на подбедрицата води до по-масивни сраствания и провокира атрофия на тъканите. Затова е необходим близък контрол по време на възстановяването и следване на рехабилитационния протокол. Функционалната рехабилитация включва ранно натоварване и носене на ортеза.
Яна БОЯДЖИЕВА
