Информационната и скринингова кампания “Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!” се поднови през ноември с уебинар на тема “Щитовидна жлеза и сърдечносъдов риск”, организиран от Националната пациентска организация. 

На въпросите на пациенти с болести на щитовидната жлеза отговориха ендокринологът доц. Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” в София и кардиологът д-р Михаела Михайлова от Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на Александровска болница. Публикуваме част от отговорите.

- Доц. Шинков, каква е връзката на щитовидната жлеза с болестите на сърдечносъдовата система?

- Хормоните на щитовидната жлеза влияят пряко на сърдечната функция, кръвоносните съдове и нивата на холестерола. Защото щитовидните хормони играят роля за правилното функциониране на миокарда – сърдечния мускул, на способността му да се свива и разпуска, да изпомпва кръв и да я изпраща навсякъде в организма.

По тази причина всяко нарушение във функцията на щитовидната жлеза ще доведе до нарушения в работата на сърдечносъдовата система. Звучи зловещо, но преди постиженията на съвременната медицина хората със заболявания на щитовидната жлеза са умирали от сърдечна недостатъчност. Това и сега се случва, но за щастие, изключително рядко – само при много запуснати случаи, при пациенти, които с години не са се обръщали към лекарска помощ.

- Какво се случва, когато щитовидната жлеза престане да работи нормално?

- Съществуват два „сценария“. Единият е да се увеличи производството на щитовидни хормони и да настъпи тиреотоксикоза. Вторият вариант е да намалее производството на хормони и да настъпи хипотиреоидизъм. И при двете състояния се уврежда функцията на сърцето и съдовата система, но по различен начин.  

Когато има повече щитовидни хормони от необходимото (тиреотоксикоза), се учестява сърдечната дейност, което означава, че сърцето извършва повече работа и се нуждае от допълнителна енергия. Освен това сърдечният мускул, подложен на голямо количество хормони за дълго време, се уврежда. 

Д-р Александър Шинков

Понеже върши повече работа, става по-масивен и мощен, свива се по-енергично. Но ако състоянието продължи дълго време, настъпва декомпенсация – възможностите на сърцето да се адаптира към повишеното натоварване се загубват, сърцето се отпуска, разширява и не може да функционира нормално.

Трябва да уточня, че тиреотоксикоза може да се развие както когато щитовидната жлеза е болна – при Базедова болест или при възли на щитовидната жлеза, наречени токсични аденоми, или при големи гуши, съпроводени с неконтролируемо производство на хормони, както и когато човек приема ненужно хормони през устата. Има доста случаи на спортисти или на хора, които искат да отслабнат, приемащи медикаменти, съдържащи щитовидни хормони. Тяхното сърце е толкова застрашено, колкото и на болните със тиреотоксикоза.

При хипофункция хормоните не достигат, сърдечната дейност се забавя, контракциите на сърдечния мускул стават по-вяли, мудни и сърцето изпомпва по-малко кръв, а целият организъм получава по-малко от нужния кислород. Когато това продължи дълго време, сърдечният мускул се отпуска, настъпват увреждания като при много стар и дълго страдал орган, и накрая пациентът е със сърдечна недостатъчност. 

- Как всичко това се отразява на кръвното налягане?

- При хора с тиреотоксикоза се увеличава систолното артериално кръвно налягане, тоест горната граница се покачва. Това не е страшно, а нормална адаптация на организма. Но ако тиреотоксикозата продължи прекалено дълго време, ще предизвика стрес в периферните кръвоносни съдове. 

8 неща в дома ви, които увреждат щитовидната жлеза

Обратен е ефектът при хипотиреоидизма При него горната граница не се повишава, понякога е по-ниска, обаче диастолното артериално налягане се покачва и това е още по-опасно за микросъдовете на бъбреците и крайниците. 

При разгърната тиреотоксикоза пациентът е с учестен пулс, поти се, изморява се бързо и лесно, нервен е, нетърпелив, страда от безсъние, мислите му бягат, блуждаят, не се спират. Дори пациентът да не забелязва промените, околните казват: „Ти не си същия човек“. 

При изявен хипотиреоидизъм обаче човекът става муден, бавен, мисли бавно и трудно разрешава проблеми. Освен това кожата му става хладна, груба, суха, лющи се. Косата изтънява. Появяват се отоци около очите, по лицето, по цялото тяло. 

Може да обобщим, че болестите на щитовидната жлеза водят до допълнителна заболеваемост на сърдечносъдовата система. Ето защо трябва да се подобри ранната и навременна диагностика на отклоненията във функцията на щитовидната жлеза.  В случаите, когато заболяването е леко, то протича или безсимптомно, или с много дискретни симптоми. Тогава диагностиката се поставя или случайно при профилактика, или когато опитен лекар разгадае симптомите. 

Д-р Михаела Михайлова: При необясними аритмии изследваме хормоните

- Д-р Михайлова, моля да обясните като кардиолог как сърдечната патология се утежнява от проблеми на щитовидната жлеза?

- Свръхпродукцията на щитовидния хормон Т3 води до тахикардия. Но води не само до ускоряване на нормалния ни сърдечен ритъм, а и до появата на патологични аритмии, каквито са предсърдните аритмии и най-често предсърдното мъждене. По тази причина при нас идват сравнително млади пациенти, без подлежащи заболявания, без хипертония, които изведнъж получават първи пристъп на предсърдно мъждене. В такива случаи задължително изследваме и нивото на щитовидните хормони. 

Имаме също пациенти с хипертонична болест, при които установеното лечение престава да действа и изведнъж се оплакват от силно завишени горни граници на артериалното налягане. В тези случаи също подозираме хиперфункция на щитовидната жлеза.  

Ускореният сърдечен ритъм повишава нуждите от кислород и когато сърцето вече е увредено от съществуваща коронарна болест – атеросклеротични плаки в артериите, които хранят сърцето, има реален риск симптоматиката да се задълбочи – гръдната болка да става по-честа. Причината пациенти със стабилизирана сърдечна недостатъчност да се влошават често е дисфункция на щитовидната жлеза. По-често проблемът е хиперфункция на жлезата, но може и хипофункция да доведе до тези усложнения.

- Какво е лечението при тази комбинирана патология?

- Под риск от нея са хората над 65 години, със съществуващи сърдечносъдови заболявания и хормонални проблеми като захарен диабет, а също пушачите. Ако тези хора са с изразен клинично хипотиреоидизъм, се обръщаме към ендокринолозите да започнат лечение, за да намалим сърдечносъдовия риск. 

Има аритмии, които могат да се лекуват само с едно много известно лекарство с активна съставка амилдерон. Но амилдеронът съдържа голямо количество йод до степен, че надвишава над 100 пъти дневните нужди. Поради това при около 20% от пациентите се появява хипофункция на щитовидната жлеза. Тогава продължаваме терапията с амилдерон, но и започваме лечение с щитовидни хормони, и то с по-висока доза, докато се постигне баланс. 

Шест храни, идеални за щитовидната жлеза

По-притеснително е, когато амилдеронът предизвика хиперфункция на щитовидната жлеза. Защото тогава пациентът има сърдечна аритмия и хиперфункция на жлезата, която стимулира допълнително ритъмните нарушения. В тези случаи най-доброто решение според ендокринолозите е да се махне щитовидната жлеза. Вторият вариант е да се лекува с кортикостероиди и така често хипертиреоидизмът отзвучава. 

- Кога трябва да се изследват щитовидни хормони на пациенти със сърдечни проблеми?

- Когато има необясними ритъмни нарушения от типа предсърдно мъждене, или пък камерни екстрасистоли (прескачане на сърцето). Изследваме щитовидните хормони и когато след нормализирано с терапия кръвно налягане настъпи отново влошаване на кръвното. При сърдечна недостатъчност, при трудно контролирано повишаване на холестерола също се налага да се изследват щитовидните хормони.  

А и когато пациентът има вече установени заболявания на щитовидната жлеза, е добре да прави профилактика при кардиолог за сърдечносъдови заболявания.

Мара КАЛЧЕВА