По данни на Световната здравна организация броят на хората с депресия в света днес е между 280 и 320 милиона. Айсбергът е дълбоко в океана и това е само неговият връх. Книгата на д-р Антоанета Славова “Депресията: начин на употреба” (AMG Publishing) е аларма за тревожната тенденция, за неразбирането на болестта, за ненавременното или неправилното й диагностициране, за важността на проблема и нуждата от разговори по темата.
“Депресията: начин на употреба” представя факторите, отговорни за появата на депресивно състояние и може да даде сила и смелост на страдащите от депресия да направляват емоционалното си объркване, да преборят тази различна в същината си болка, този вид тъга.
Д-р Антоанета Славова е психиатър, работи почти 10 години в Катедрата по психиатрия на Медицинска академия. От 1992 г. живее и създава частна практика в Южна Африка - първоначално в Дърбан, а от 2015 г. в Йоханесбург. Депресивните и тревожностните разстройства са в центъра на дългогодишния й клиничен опит. Публикуваме откъс от книгата й “Депресията: начин на употреба”, която излезе на български през ноември 2022 г.
Различните прояви на депресията са толкова, колкото са страдащите от депресия. Разнообразните й маски правят трудно разпознаването на състоянието както от страдащия, така понякога от медицинския специалист. Описвайки личните си преживявания, американският писател Уилям Стайрън казва: „Депресията е разстройство на настроението така мистериозно, болезнено и неуловимо, че е почти невъзможно да бъде описано. Мрачното настроение, тъгата, които всички преживяваме понякога и свързваме с общите проблеми на ежедневието, ни дават само бледа представа за заболяването в катастрофичната му изява.“
Разнообразните прояви, различната продължителност и тежест, близката връзка с житейския стрес и с неприятните събития, липсата на знание при повечето хора и за съжаление, понякога дори при някои здравни специалисти, са причина за трудното разпознаване и диагностициране на депресията. Това е заболяване, което разчупва живота на фрагменти и със загубата на радост, причина, смисъл, цел и надежда води човека до лутане за житейската посока.
Четирите най-важни симптома на депресията
Значително нараства честотата на депресията в днешно време. По данни на СЗО броят на хората с депресия в света е от 280 до 320 милиона. Особено тревожен факт е нарасналият брой деца и юноши, страдащи от депресивно разстройство. Честотата на самоубийствата – поведение най-често свързано с депресията – също се увеличава. Според доклад на ООН от 2019 г. в света
на всеки 40 секунди един човек се самоубива
Депресията е водеща причина за инвалидност, като допринася значително за икономическата тежест на заболяването. В резултат на преживяванията ни по време на пандемията от COVID-19 има трикратно увеличение на предписаните рецепти за антидепресанти. Във Великобритания броят на хората с депресия през 2020 г. е нараснал два пъти, в сравнение с 2019 г. Епидемиологично изследване на честотата на депресивните разстройства в Испания показва седем пъти нарастване на броя на хора с депресия през 2020 г., в сравнение с 2017 г.
Обществото плаща много висока цена заради депресията. В нея се включват не само директните здравни и социални разходи, но също и индиректните – намалена продуктивност на депресирания човек, ощетяване на кариерата му, загуби заради преждевременна смърт при самоубийство, риск от непълноценно развитие на деца, родени от майки с депресия, пропуснати възможности, ако болестта се прояви в много ранна възраст.
Цената, която се плаща от членовете на семейството – родители, съпрузи, деца и близки хора, не може да бъде изчислена само в цифри, тя е многоизмерна. Но най-висока и най-тежка е цената, платена от страдащия. Депресията е нежелано, насилствено, болезнено състояние, което нарушава цялостното съществуване, задържа и отнема живота преносно и буквално.
Освен това депресията е хронично заболяване.
Депресивните епизоди се повтарят в 75 – 80%
от случаите, първият епизод е последван от други. Средният брой рецидиви в човешкия живот е 4 – 5, а рискът от следващ епизод се увеличава с появата на всеки нов. Тежестта, чувствителността към лечението и влиянието върху качеството на живота се развиват негативно в хода на заболяването. Това определя двете посоки за справяне с депресивните разстройства – (1) да се предпазва и да се лекува единичният епизод, (2) депресията да се разглежда още при нейната поява като потенциално хронично заболяване.
Д-р Антоанета Славова
Холандският философ Еразъм Ротердамски казва: „Профилактиката е по-добра от лечението“. Много съществено е как нашето лично знание може да помогне да избегнем страданието от депресия – както първоначалната й поява, така и следващ депресивен епизод. Депресивните разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори.
Тук се включват генетичната структура, нейните мутации, темпераментът, преживяванията и особено травмите в детската възраст, личностния тип, защитните механизми, използвани от човека, преживяване на нежелани събития и проблеми, болестни физически състояния, възрастови критични преходни периоди – пубертет, критическа възраст, пенсиониране – с техните биологични и психологични характеристики. Преживян стрес и травма в условията на генетична предиспозиция за депресия предизвикват промени в неврофизиологията, невроимунологията и биохимията на мозъка, които от своя страна видоизменят чувствата и възприятията на човека в депресивни и светът за него се „променя“.
Специфични стресови събития, травми и конфликти
са по-вероятна причина за появата на ново депресивно състояние. Съществуват соматични болестни състояния или лекарства, използвани за тяхното лечение, които може да са отговорни за депресивна симптоматика. Някои нормални процеси на развитие, свързани с хормонални промени, правят човека предразположен към емоционални разстройства.
Познаването на моделите на психична активност, които са въвлечени в появата на депресията, помага за идентифицирането и успешното справяне със състоянието и с неговите корени. Твърдението, че човек намира предимно това, което търси, е валидно както за специалистите по психично здраве, така и за боледуващия от депресия.
„За да лекува депресията пълноценно, компетентният специалист трябва да е интелигентен, чувствителен, емпатичен, с широки разбирания за света и добри познания по медицина специалист. Но личната отговорност на човека с депресия остава и тя задължително включва неговата решимост да поеме контрол над заболяването си.
И макар за различните хора депресията да е различна, в повечето случаи за всеки човек тя се развива по един и същи начин и при повторните й прояви. Ако пациентът разпознава своите отключващи фактори
и проявления на собствената му депресия, ако знае какво е било ефективно при лечението и възстановяването му преди – кой вид медикаменти, кой тип психотерапия е бил успешен – по-лесно ще се справи със състоянието при следващата му поява. Ако познавате депресията си, ако успеете да направлявате процеса на развитието й и да бъдете една крачка пред нея, имате много повече възможности да я победите. Вие не сте вашата депресия! Вие като личност и депресията, от която страдате, сте различни неща.
Важно е да се гледа на депресивното състояние като на нещо, съществуващо извън собствения АЗ. Дистанцираният външен поглед може да бъде ключов за успешната битка с депресията. Това позволява известен контрол над емоционалното страдание чрез ангажиране на разума и знанието. Дайте си правото, силата, куража да направлявате емоционалното объркване, да преборите тази различна в същината си болка, този друг вид тъга. Целта е справяне със заболяването – възстановяване и предпазване от следващи депресивни състояния“, пише специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
