„За мен най-голямото предизвикателство е да постигнем ясен път на пациента и скъсяване на времето за точна диагноза и своевременно лечение.” Това каза председателят на Здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. Какви са основните приоритети в приетата наскоро Национална здравна стратегия до 2020-та? Какво предвижда бюджетът за здраве? Какво здравеопазване да очаква българинът? Вижте в интервюто с д-р Дариткова.
- Д-р Дариткова, съвсем наскоро парламентът прие Националната здравна стратегия до 2020 г. Моля ви накратко и ако е възможно достъпно, да посочите основните приоритети, заложени в този документ.
- Приемането на Национална здравна стратегия е предварително условие на Споразумението за партньорство, което очертава помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. В стратегията е определена визия за развитие на здравеопазването в България до 2020 г., когато страната трябва да е в състояние да гарантира на своите граждани здравно благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система. Като обективен израз на фокусирането на здравната политика върху устойчивото подобряване на здравето на българите във всички възрастови групи са определени следните национални здравни цели до 2020 г.:
1. Снижаване на смъртността при децата от 0-1-годишна възраст до 6.8 на 1000 живородени деца;
2. Снижаване на смъртността при децата от 1-9-годишна възраст до 0.24 на 1000;
3. Снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10-19-годишна възраст до 0.28 на 1000;
4. Снижаване на смъртността при хората в икономически активните групи от 20-65-годишна възраст до 4.19 на 1000;
5. Увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65-годишна възраст до 16,4 години.
- Наскоро в едно интервю казвате, че ако се гледа макрорамката на бюджета от гледна точка на финансиране, ще има възможност да се увеличат плащанията по отделните параметри. Кои от тези параметри ще бъдат приоритет от тази гледна точка?
- В бюджета на НЗОК за 2016-та има 129 млн. лв. повече. Увеличението по отделните видове медицинска помощ е следното: първична извънболнична медицинска помощ - 2 млн. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ - 11 млн. лв.; болнична медицинска помощ – 60 млн. лв. В тези финансови параметри трябва
да се вместят преговарящите страни
по Националния рамков договор за 2016 г. Решението на парламента е той да влезе в сила от 01.04.2016 г., понеже имаше известно забавяне на някои подзаконови нормативни актове. На разположение след тази дата ще бъде и оперативният резерв в бюджета на НЗОК, който е около 316 млн. лв. Утвърдената със Закона за бюджета финансова рамка на сектор здравеопазване дава свобода за реализиране на предвидените реформи.
- Д-р Дариткова, да излезем от рамките на закони и наредби и да кажем на обикновените хора – могат ли да се надяват на по-добро здравно и медицинско обслужване през тази година, а и в бъдеще?
- Има голяма разлика между глобалните параметри, които искаме да постигнем като показатели на общественото здраве и конкретния здравен проблем на отделния човек. Зная, че в много от случаите на българските пациенти не им е лесно да се ориентират в системата, особено ако са сериозно болни. За мен най-голямото предизвикателство е да постигнем ясен път на пациента и скъсяване на времето за точна диагноза и своевременно лечение. Тогава и личното усещане на всеки за здравна сигурност ще бъде укрепено.
- Какво на всяка цена трябва да научи и да знае българинът за своите права относно своето здраве, както и за задълженията си, разбира се? В тази връзка постъпват ли много и то основателни жалби в Здравната комисия в парламента?
- Има достатъчно информационни източници, запознаващи българските пациенти с
правата им на здравноосигурени
Мисля, че има необходимост от по-мащабни информационни кампании по отношение на конкретни проблеми, например ползата от профилактичните имунизации или вредата от безконтролната употреба на антибиотици. Важно е и жалбите, когато има такива, да бъдат насочени правилно към контролиращите здравеопазването органи. В комисията постъпват различни сигнали. Когато визират проблеми в законодателната уредба, ние сме оправомощени да реагираме. Във всички останали случаи препращаме жалбите до отговорните институции.
- Не смятате ли, че една част от нас, да не кажа по-голямата, сякаш неглижираме своето здраве, като не можем или не искаме да придобием навика да наблягаме на профилактиката първо, отколкото след това да търсим лечение?
- Нашето здраве е много зависимо от начина на живот. Здравословният житейски подход и редовните профилактични прегледи са ключът към по-добро здраве. От практическия ми опит съм установила, че има две категории пациенти. Едната- посещават лекаря в краен случай, страхувайки се ,,да не им открият нещо“. Другата категория са прекомерно загрижените, самодиагностициращи се, обикалящи множество специалисти, убедени, че ,,нещо им има“. Правилният подход е да сме активни в спазването на правилата за здравословен живот и да се доверяваме на лекарите.
Живейте здравословно и активно! Помнете, че никоя здравна система и никой лекар не могат да направят за собственото ви здраве толкова , колкото вие самите. Прилагайте на практика простичките правила да се откажете от вредните навици, да се храните разумно и да бъдете физически активни. Грижете се и за психическото си здраве и ще се радвате на дълъг и пълноценен живот.
Пречки пред реформата
„Реформата е процес на постоянно усъвършенстване на системата. Има риск от изкривявания при прилагането на нормативните решения. За това смятам, че периодичният анализ е много полезен. Важно е да се постигне и достатъчно ниво на съгласие между всички ангажирани в сектора. Важно е да има и политическо съгласие, защото реформата не е по силите на една партия или управление. Трябва приемственост и устойчивост”, допълни народният представител.
Яна БОЯДЖИЕВА
Д-р Даниела Дариткова: Няма лекар, който да ви направи здрави
Доброто състояние зависи от самия човек
