Д-р Десислава Велчева има две специалности - вирусология и медицинска паразитология, магистър е по здравен мениджмънт. Работила е в Националния център по заразни и паразитни болести като завеждащ на лаборатория. От 2007 г. е част от екипа на МДЛ “Цибалаб” като ръководител на отдел по вирусология, паразитология и молекулярна диагностика. Автор е на публикации за диагностиката и лечението на херпесните вируси. Това е темата и на интервюто, което д-р Велчева даде за в. “Доктор”.
- Д-р Велчева, какво предизвика интереса ви към херпесните вируси?
- Интересът ми към херпесните вируси е от началото на професионалната ми кариера и е свързан с три основни медицински предизвикателства. Първо, разнообразието на клиничната картина и тежестта на клиничните форми. Второто, херпесните вируси предизвикват тежки инфекции при имуносупресирани пациенти. Третото, при бременност може да предизвикват инфекции с тежки, необратими увреждания на плода.
- Кои са патогенните за човека херпесни вируси?
- Известните патогенни за човека херпесни вируси са осем и са номерирани от 1 до 8. Херпес симплекс вируси 1 и 2 са причинителите на обикновения и на гениталния херпес. Херпес вирус 3 е вирусът на варицелата. Вирус 4 е известен като Епщайн Бар. Херпес вирус 5 е цитомегаловирусът. Следват вирус 6, 7 и 8. Всеки от тези вируси се асоциира с определени симптоми или конкретно заболяване.
- Как става заразяването?
- Механизмите на заразяване са няколко: чрез пряк контакт - чрез слюнка (целувка), при децата чрез игра с общи играчки, ползване на общи прибори за хранене; при херпес симплекс - чрез полов контакт, а варицелата се предава по въздушно-капков път.
- Какви заболявания причиняват херпесните вируси?
- Херпес симплекс тип 1 причинява херпес лабиалис (по устата), а тип 2 - херпес гениталис. Но вече е доказано, че това делене е условно. Гениталният херпес не се причинява само от тип 2, но и от тип 1. Почти на всеки човек в даден етап от живота му е излизал херпес на устата, обикновено при настинка, инфекциозно заболяване или при стрес. Херпесът може да излиза на всяко място по нашето тяло. Може да се прояви и като херпес на окото - тежка и инвалидизираща локализация, която в някои случаи налага трансплантация на роговица.
Вирусът на варицелата (херпес вирус 3)
има две клинични изяви. Първата е шарката варицела, която 95% от населението прекарва до 15-годишна възраст. Втората е херпес зостер - доста болезнен обрив, който се проявява при физически, психически стрес или при имуносупресия. Обикновено излиза в по-късна възраст. Но за щастие, тези две клинични изяви имат специфично лечение и имунопрофилактика.
Херпес вирус 4 или Епщайн Бар, причинава инфекции с различна по тежест и много разнообразна клинична картина. Типичната му проява е инфекциозната мононуклеоза в пубертетна възраст и до 20-годишна възраст. Това е така наречената “болест на целувките“ с характерна клинична картина - ангина, увеличени лимфни възли и висока температура. Този вирус може да увреди и черния дроб. При ХИВ-позитивни и хора на имуносупресивна терапия може да причини и увреждания на мозъка.
Д-р Десислава Велчева
- Каква е ролята на Епщайн Бар-вирусът в етиологията на тежки неврологични заболявания, като множествена склероза?
- Всички херпесни вируси имат едно общо свойство - няма “очистване” от тях. След като веднъж си се инфектирал, вирусите остават в организма в латентно състояние. Различни са местата, където различните херпесни вируси се локализират. Обикновеният херпес симплекс и варицелата се локализират в нервната тъкан. Епщайн Бар-вирусът се локализира в В-клетките (в лимфоцитите).
Цитомегаловирусът е в слюнчните жлези... Когато имаме латентно пребиваване на вирус в нервната система, е логично да предположим, че може да засегне нервната система. Доказано е, че Епщайн Бар-вирусът води до мозъчни увреждания при ХИВ-позитивни и изобщо при хора на имуносупресивна терапия. Според някои проучвания множествената склероза се отключва от херпесен вирус тип 6. Аутизмът пък се свързва с херпес симплекс вирус тип 2. Но това са само предположения, че увеличават риска от съответните заболявания. Засега няма конкретни доказателства, че ги причиняват директно.
В рутинната практика инфекцията с цитомегаловирус се среща в ранна детска възраст и протича напълно безсимптомно или като ангина, увеличени лимфни възли или фебрилитет. Около и след пубертета се изявява като синдром, подобен на инфекциозната мононуклеоза. Най-сериозните заболявания, които може да причини, са при бременност и при хора с тежка имуносупресия.
- Как се отразява тази инфекция при бременност върху плода?
- Цитомегаловирусът може да увреди тежко плода, когато жената не се е срещала дотогава с вируса и изкарва първичната инфекция по време на бременността. Последствията са или мъртво раждане, или спонтанен аборт в първия триместър. На колкото по-ранен етап през бременността настъпи инфектирането, толкова по-висок е рискът за увреждане на плода. С приближаване до термина уврежданията са по-леки, защото нервната система е по-зряла. Рискът е основно за нервната система, очите и сърдечносъдовата система на новороденото.
Затова е важно всяка жена във фертилна възраст да знае своя статус по отношение на цитомегаловируса и на херпес симплекс. Ако вече се е срещала с цитомегаловируса, рискът бебето да се увреди е минимален. Именно това е смисълът на пренаталната диагностика. Ако не са направени изследванията преди бременността, след установяването й е препоръчително да се извършат в максимално кратък срок. Част от тях се покриват от НЗОК.
Това са изследвания за инфекциозните причинители, включени в синдрома ТОRCH - абревиатура от T - токсоплазмоза, O - other (други 12 причинители), R - рубеола, C - цитомегаловирус, H - херпес симплекс. Всички инфекциозни агенти в този синдром водят до увреждания на плода.
7 домашни трика за справяне с херпес
Съвременните методи за диагностика позволяват да оценим приблизително кога е настъпила инфекцията и какъв е рискът за увреждане. Много от колегите гинеколози вече назначават тези изследвания. Важно е и правилното тълкуване на резултатите, и предприемането на активни профилактични мерки при бременната, за да се роди здраво дете.
- Какви заболявания причиняват херпесните вируси 6, 7 и 8?
- Шестият херпесен вирус причинява така наречената “шеста болест”, която децата прекарват до тригодишна възраст. Протича с висока температура и обрив, и преминава за около една седмица. Шести херпесен вирус тип А се свързва и с множествената склероза.
Вирус тип 7 също причинява фебрилно заболяване с обрив, подобно на това от херпесен вирус 6, понякога с увеличени лимфни възли. Протича напълно доброкачествено.
Вирус тип 8 е онкогенен вирус, много опасен при хора с имуносупресия. Нарича се още вирус на Саркома на Капоши. Това е тежко, животозастрашаващо заболяване. Другият херпесен вирус с доказано онкогенен потенциал е Епщайн Бар. Той причинява назофарингиалния карцином и се свързва с лимфома на Хочкин.
- При това положение има ли основание да се притесняваме от това, че в нас “спят“ повечето херпесни вируси?
- Не трябва да се притесняваме, че херпесните вируси не може да се “изчистят“ от организма. Около 80 - 90% от населението на България се е срещало с повечето херпесни вируси. С Епщайн Бар-вируса са се срещали дори 95% от хората след 40-годишна възраст. Те вече имат антитела в кръвта. Този факт не бива да е повод за паника. Казвам го заради пациенти, които се изследват многократно за антитела срещу цитомегаловирус, варицела или Епщайн Бар. Няма смисъл, вирусът няма да изчезне от тялото и антителата ще се доказват доживот.
Мара КАЛЧЕВА
