Д-р Драгомир Дарданов, д.м., е началник на Отделението по гастро-интестинална, хепато-билиарна и панкреатична хирургия към Клиниката по обща хирургия на УМБАЛ „Александровска“. Професионалните му интереси са в областта на коремната и обща хирургия, хирургичната онкология и клиничната анатомия. Специализирал е във водещи клиники в САЩ, Великобритания и Япония. Носител е на „Златен Хипократ“ и „Мини Нобелова награда“, както и на приза „Млад медик“ - 2015.
През 2012 г. д-р Дарданов придобива Европейска специалност по хирургична онкология от Европейския борд по хирургия. През 2013 г. е избран за национален представител за България в Европейското дружество по колопроктология (ESCP). Д-р Дарданов има активна научноизследователска и преподавателска дейност. Преподава в МУ-София и си сътрудничи с Института по органична химия към БАН.
Темата “карцином на панкреаса” (рак на задстомашната жлеза) плаши хората и до голяма степен с основание. Световната статистика показва, че макар да е само с около 3% дял от всички туморни заболявания, панкреатитният карцином е на 4-о място като причина за смърт от тези заболявания. Затова ще е полезно да получим отговор на най-често задаваните въпроси по тази тема от д-р Драгомир Дарданов, д.м.
- Д-р Дарданов, наскоро участвахте в международен форум, на който сте обсъждали и темата панкреатитен карцином. Защо според вас се повиши вниманието към тази диагноза? Може би се увеличава заболеваемостта от рак на панкреаса?
- Карциномът на панкреаса се открива в сравнително късен стадий. И макар да съставлява около 3% от всички нови туморни заболявания годишно в световен мащаб, той е на 4-о място като причина за смърт от тези заболявания. По тази причина карциномът на панкреаса заслужава по-специално внимание.
Тъй като, ако се открие в по-късен стадий, тогава около 80% от болните вече имат разсейки или не могат да бъдат оперирани. Затова смятам, че е много важно да се посочат рисковите фактори, част от които не можем да променим и най-вече онези, които сме в състояние да редуцираме.
Не можем да променим факта, че с увеличаването на възрастта, т.е., след 60-годишна възраст, се увеличава честотата на заболяването. Както не можем да променим и генетичната предразположеност към рака на панкреаса, но в този случай става дума за по-малко от 5% наследствен рак.
Да се концентрираме върху онези фактори, които са свързани с начина на живот: тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, хроничното възпаление на задстомашната жлеза (хроничен панкреатит), затлъстяването, намалената физическа активност. Всички тези фактори са свързани с начина на живот. Рискови могат да се окажат и някои професии, като работа в текстилната индустрия при обработка на материали, боравене с никел, с разтворители. И, разбира се, наличието на захарен диабет.
Повишената кръвна захар води до образуването на такива продукти, които действат канцерогенно на панкреаса и възникване на рак на този орган. Също така проучвания доказват, че жлъчно-каменната болест (възпаление на жлъчния мехур, камъни в жлъчката) също е рисков фактор за възникването на рак на панкреаса.
- Намаляването на тези рискови фактори, в т.ч. лекуването на посочените от вас заболявания, биха ли предотвратили до известна степен възникването на рак на панкреаса?
- Тези заболявания трябва да се лекуват. Но аз искам да изтъкна влиянието на алкохола, също на мазната и рафинирана обработена храна, на месото. Злоупотребата с тях увеличава в световен мащаб честотата на рака на панкреаса. Позволяват си ги най-вече живеещите в развитите, богатите държави.
Може да се спекулира донякъде, че приемът на по-големи количества плодове и зеленчуци действа предпазно, но благотворно все пак е намаляването на приема на алкохол, спиране на пушенето, физическата активност – все фактори, които зависят от самите нас.
- Стана ясно, че ракът на панкреаса се открива много късно, но все пак има ли някакви първоначални признаци, сигнали, които да подскажат за него?
- За рака на панкреаса, както и за повечето туморни заболявания, важи правилото, че най-специфично е, че в началото няма нищо специфично. Т.е., като цяло алармиращи симптоми са: отслабване на тегло при нормален апетит; понякога липса на апетит; гадене; болки и дискомфорт в корема. Виждате, все неспецифични симптоми, които може да са свързани с банално възпаление на стомаха, например гастрит. Може да са свързани със злоупотреба с алкохол или храна също.
Но, когато тези симптоми продължават по-дълго време, особено ако се съпровождат и с пожълтяване (жълтеница), това означава, че ракът се намира на главата на задстомашната жлеза и притиска жлъчните пътища. Ето тогава вече става дума за тумор, който налага екстремна диагностика.
Тези неспецифични симптоми не бива да се неглижират, специфична в случая е жълтеницата, като тя може да е с болка или без такава. Това е, което трябва да се има предвид. А когато вече има разсейки в черния дроб, в останалите органи, тогава той може да се увеличи, както и лимфни възли, които се опипват, особено на шията. А също има и натрупване на течност в коремната кухина.
Това вече са симптоми на едно напреднало заболяване. Искам да кажа, че има и предракови състояния в панкреаса, които понякога са кистични образувания в органа и могат да доведат до появата на карцином.
- Как установявате наличието и на предракови състояния, и на рак на панкреаса?
- Диагностиката включва, освен клиничен преглед, естествено и коремна ехография. Ехографското изследване може да ни даде информация за състоянието на панкреаса, на жлъчните пътища, да ни покаже дали има тумор или възпаление. Но ако тези образувания са по-малки, невинаги могат да се видят с ехограф
Така че скенерът (компютърната томография) е златният стандарт в диагностиката, заедно с ядрено-магнитния резонанс впоследствие. Относно кистичките, които споменах, може да нямат никакви симптоми и да бъдат открити, след което идва моментът да се реши какво да се прави с тези кистични лезии, образно казано. Т.е., дали да ги оставим за наблюдение или да предприемем допълнителна диагностика.
Как да разберете, че имате проблеми панкреаса?
Например, да изследваме туморни маркери в кръвта, или ендоскопско изследване. И да извършим пункция. Когато се установи заболяването рак на панкреаса, се взема биопсия с игла през стомаха, през дванадесетопръстника или през кожата. Следва хистологично изследване, което се извършва под микроскоп и вече имаме окончателната диагноза.
След което идва моментът да установим в кой стадий е заболяването, като тук вече използваме т.нар. ПЕТ-скенер. Той ни дава информация дали има далечни разсейки в белия дроб, в черния дроб, в коремната кухина. Естествено, трябва да се извършат и ендоскопии – колоно- и гастроскопия, ако имаме съмнения за някои други туморни образувания. И когато в крайна сметка, поставим диагнозата и определим стадия, решаваме какво лечение да предприемем.
- Разкажете малко повече за този уязвим орган - панкреасът. Какво е характерното за него?
- Позволете първо да отбележа, че като цяло самата хирургия, най-общо казано, на панкреаса е по-специфична. Операциите са свързани с немалък процент усложнения, затова не във всички хирургични клиники и отделения се практикуват. Между другото, чисто исторически сравнително късно започват да се правят операции върху панкреаса именно във връзка с тези усложнения.
Чисто анатомично е много интересна жлеза. Разположена е между дванадесетопръстника от една страна и далака – от друга. А пред нея са стомахът и дебелото черво, т.е., панкреасът е зад всички коремни органи.
Съществува афоризъм от известния австрийски хирург от края на 19-и век, д-р Билпорт, който е казал: Господ е поставил панкреаса далеч от ръцете на хирурга. Защото опитите с операции на панкреаса в края на 19-и и началото на 20-и век са били доста неуспешни. Но с развитието на науката и съвременната медицина те са ставали все по-успешни.
Другото характерно е, че панкреасът е жлеза с двойна секреция, т.е. има и вътрешна, и външна секреция.
Той секретира ензими, необходими за храносмилането, т.е., за смилането на всички хранителни вещества – въглехидрати, белтъчини, мазнини. Секретът на задстомашната жлеза се отделя чрез канала й в дванадесетопръстника. Този канал, заедно с жлъчния канал, се отварят в дванадесетопръстника. В задстомашната жлеза се намират и т.нар. лангерхансови острови, които произвеждат хормони. По тази причина панкреасът е жлеза и с вътрешна секреция. Основно тези „острови“ произвеждат инсулин и глюкагон. И при нарушаване на функцията на панкреаса като жлеза с вътрешна секреция, се развива захарен диабет.
- Да поговорим и за другите най-чести заболявания на панкреаса...
- Другите заболявания на този орган до известна степен са свързани и с неговото чисто анатомично разположение. В смисъл, панкреасът е свързан както с дванадесетопръстника, така и с жлъчната система. Ако един от тези три органа боледува, страдат и останалите.
Т.е., ако има възпаление на жлъчния мехур (холецистит), ако има камъни в жлъчния мехур, това неминуемо води и до възпаление на дванадесетопръстника, до гастрит също, стомашни киселини и т.н. Води и до възпаление на задстомашната жлеза – панкреатит. А именно панкреатитът, по-точно неговите тежки форми, са животозастрашаващо състояние. Защото тогава се получава активиране на ензимите в самата жлеза и едно самосмилане, самоизяждане на жлезата.
В над 70-80 % от случаите панкреатитът протича в лека форма. Но в тежките случаи никой не знае как ще се развие възпалението. Този тежък панкреатит е с много висока смъртност, дори в най-добрите центрове достига до 40-50% смъртност. И тук следва да посочим каква е причината за този остър панкреатит. Две са основните причини – едната е жлъчно-каменната болест, т.е., възпаление на жлъчния мехур, камъни в жлъчните пътища и втората причина е алкохолът, по-точно, злоупотребата с него.
Три продукта, които са много вредни за панкреаса
Основните прояви при панкреатит са силна болка, гадене, повръщане. Често се развива хроничен панкреатит, който може да е съпроводен с болка, но и с нарушаване функцията на панкреаса. Т.е., при хроничен панкреатит може да се развие диабет, както и нарушаване на храносмилането. Панкреасът е нежен орган, който трябва да щадим с нашето поведение и начин на живот.
Заболяванията на храносмилателната система са във фокуса на вниманието на обединената европейска гастроентерология. Аз съм в научния комитет на тази голяма Асоциация, която обединява всички национални дружества, които се занимават със заболяванията на храносмилателната система. Както и специализираните дружествата, т.е., онези, които се занимават с болестите на панкреаса, на черния дроб, на дебелото черво, на стомаха…
В тази връзка искам да отбележа, че през септември месец излезе т.нар. Бяла книга за храносмилателна система и здраве. Европейско издание, в което се казва, че има нужда от допълнителни инвестиции за здравето на храносмилателната система. И още: ако в рамките на следващите години се инвестира в по-ранна диагностика, в по-съвременни средства, това ще доведе до подобряване на прежияемостта. А също и чисто икономически, тъй като голяма част от временната нетрудоспособност се дължи на заболявания на храносмилателната система.
Държа да подчертая още един аспект като резултат от тези форуми и инициативи: злоупотребата с алкохола и свързаните с това заболявания. Защото досега сякаш се говореше много повече за вредата от тютюнопушенето. Но вече стана ясно и може да се твърди, че приемът на алкохол е много по-сериозен рисков фактор, отколкото тютюнопушенето. Разбира се, не става дума за нормалния прием на чаша вино с храненето или малко концентрат. Говорим за злоупотребата с алкохол.
Яна БОЯДЖИЕВА
