Подаграта е едно от масовите и хронични заболявания, което няма пълно излекуване и тормози по-често мъжете, отколкото жените. Заболяването при мъжете започва рано, а при жените - след менопаузата. Допреди 30-40 години подаграта е била рядко срещана сред нежния пол, но за съжаление в момента не е точно така, има доста такива случаи.
Болката в краката, която изживяват по време на кризи тези болни, е десетката по десетобалната система. Нищо не може да се сравни с нея – нито болката от раждане, нито от инфаркт, от инсулт, от нищо. Това твърди д-р Емил Димитров – специалист по вътрешни болести и ревматология в болница „Люлин” - София. Предлагаме ви полезен и интересен разговор с него по темата „подагра”.
- Д-р Димитров, в предварителния ни разговор споменахте, че през това лято, за разлика от други години, са възникнали много случаи на обостряне на подагра. Но преди да кажете причините за това, нека припомним на читателите основните елементи от заболяването подагра.
- Темата е огромна, заболяването се среща често за съжаление. А съотношението мъже-жени е средно да кажем 5-6 към 1 в полза на мъжете. Като цяло заболяването е известно от най-дълбока древност, има класически описания от времето на Целзий, два века преди новата ера, в които имаме наистина невероятно точно и пълно описание на подагрената криза. И друго нещо, което са забелязали древните мислители, древните лекари, е, че заболяването при мъжете започва рано, а при жените след менопаузата. Целзий пише така: „Мъжете боледуват от подагра, когато познаят жената, в библейския смисъл на думата, а жените – когато им изникнат мустаци.” Това е забелязано преди толкова хилядолетия. И е точно така. Мъжете боледуват в по-ранна възраст, а жените по-късно, макар че допреди, да кажем, 30-40 години да попаднеш на жена с подагра беше като да видиш бяла врана. Т.е. много рядко. За съжаление в момента не е точно така, имаме доста случаи на жени с подагра.
- В какво се изразява самото заболяване?
- Като цяло подаграта е кристална артропатия, т.е. възпалението по ставите е причинено не от вируси, бактерии или други причинители, а от кристали. Те циркулират под формата на разтворима уратна сол в организма на човека и при концентрация, по-голяма от нормалната, започват да кристализират. Това е като меда, който с времето се захаросва.
„Захаросването” се случва в ставите
и тогава прераства в подагрен пристъп, а в бъбреците се образуват песъчинки. Уратните камъни са много често явление, което придружава подагрените пристъпи. И още: човек като получи един подагрен пристъп, шансът да получи втори в рамките на две години е 70%.
- А може ли този пристъп да се предотврати?
- По принцип да, ако човек знае, че страда от подагра. Но това рядко става, преди да се появи подагрен пристъп, който е много токсичен. Когато човек има такъв пристъп, той не знае какво да мисли. Решава, че си е ударил крака, че някой го е ритнал, че го е ужилила пчела, че има някаква алергия, защото заболяването протича с внезапно появяваща се силна, особено нощна болка. Най-често това е палецът на някой от краката, който става червен, топъл, болезнен. Зачервяването е изразено, топлината е страховита, болката е нетърпима. Имайте предвид, че подаграта е причина за най-силната болка в цялата човешка патология. Няма по-силна болка от подагрената – нито при раждане, нито при инфаркт, нито при инсулт, нито каквото и да било може да се сравни с нея. Тя е десетката по десетобалната система за оценка на силата на болката.
- Колко време трае?
- Подагрената криза трае обикновено 3 до 5 дни, като болката постепенно намалява по интензивност, отокът намалява, зачервяването преминава в посиняване, след това цветът на кожата започва да става светъл. Понякога, ако отокът е бил голям, следва лющене на кожата на палеца или на друга става, която е ангажирана със заболяването. И болката отшумява, без да оставя остатъчни явления във вече ангажирания крайник. Това, разбира се, не важи само за палците на краката, което е класическият признак на подагра.
- Това е общото възприятие за подаграта, така ли?
- Да, така е, но
подагра може да получи човек и на други стави –
най-често на долните крайници – на глезенна става, на вътрешна или външна част на ходилото, около петата, доста по-рядко и доста по-тежко протича пристъпът в коленната става. Колкото по-голяма е една става, толкова по-тежки са симптомите, които поражда. Когато човек има болка в малка става, да речем на ръцете или на краката, болката е болка, но не е свързана с прояви на други органи, в смисъл няма гадене, повръщане, температура. Докато при подагра, която ангажира коленна става, пациентът се чувства много зле – вдига температура 39-40 градуса, подскача като заклано пиле, тресе се целият, има гадене и повръщане. Това са признаци на общо отравяне на организма. Защото коляното има огромна по площ лигавица, т.нар. синовия, която е близо половин квадратен метър. И когато на този половин квадратен метър имаме отделящи се продукти на възпалението, тогава, разбира се, и отравянето на организма е доста по-тежко. Докато, ако става дума за пръста например, където е засегнат един квадратен сантиметър синовия, няма прояви на такива симптоми.
- Колко чести са пристъпите на подаграта?
- Подаграта протича с пристъпи, различни по честота, средно два-три пъти на месец, като най-често е, когато се сменят сезоните. Това, което беше проблем тази година, е лошото дъждовно лято, със силни промени в атмосферното налягане и температурите, което породи подагрени пристъпи и през лятото. Тази година за първи път имаме толкова много пристъпи.
- Което според вас не е типично, така ли?
- Абсолютно атипично като цяло. През лятото подаграта може да се възбуди, когато пациентът се поти обилно, тъй като отделянето на пикочната киселина става чрез бъбрека. Та през лятото, когато човек се поти обилно, има малко по количество урина, която е силно концентрирана и не може да се отдели цялото необходимо количество пикочна киселина. Тогава тя се натрупва в организма – капка по капка, започва да кристализира и поражда появата на подагрен пристъп. Затова съветваме пациентите с подагра да пият големи количества алкална минерална вода, за да може да се увеличи диурезата – отделянето на урина да е до 2 литра поне.
Знаете ли, че…
Трябва да се поддържа нормално ниво на пикочната киселина в организма
Като всички обменни заболявания – диабет, хипертиреоидизъм и др., подаграта е заболяване, което съпровожда пациента до края на дните му. Няма начин да бъде излекувано. Но то е като всяко хронично заболяване: артериалната хипертония или ракът на гърдата. Т.е. човек може да живее 20-30-50 години с него, без то да му създава особени проблеми и ако се поддържа едно нормално ниво на пикочната киселина, разтворена в организма, тя не може да му причини особени злини. Ако започне да кристализира обаче и се образуват песъчинки в бъбреците, а по ставите т.нар. тофи и съответните подагрени пристъпи, тогава създава големи проблеми на пациента. Подаграта може да протича по различни начини: ако се появява често – например 5 пъти годишно, говорим за класическата подагра. Ако болестта започне да скача от краката в ръцете, вече говорим за подагра от ревматоиден тип – нещо, което изисква друг тип поведение и друг тип медикаменти.
Ако засегне голяма става, каквато е да кажем коляното, много често такива пациенти попадат при ортопеди, които решават, че това е инфекциозен артрит или че това е бактериално възпаление на става. На такива пациенти често им се правят безсмислени и продължителни инжекционни курсове с антибиотици. Понякога дори им гипсират горен крайник, защото решават, че това е някакво възпаление на става - бактериално или вирусно. Когато заболяването, вместо да премине, се влоши от гипсирането и когато температурата се покачи, а при пункция не излиза гной, а една мътилка, която, ако се сложи под микроскоп, се виждат милиарди кристали пикочна киселина, значи пациентът е хронично болен. Всъщност болката при подагра е поради това, че белите кръвни телца, добрите защитници в организма, попадат в този участък. Пикочната киселина привлича левкоцитите като магнит, те усвояват кристала и той ги пука като балон. Т.е. пука се въпросната бяла кръвна клетка, разпадат се нейните продукти и предизвикват това бурно възпаление. А то наистина причинява нетърпима болка, зачервяване и отоци. Тогава пациентът не може да търпи нито обувки, нито чаршаф, нито чорап. Ходи с джапанки посред зима.
Впрочем:
Ако се направи изследване на нивото на пикочната киселина по време на криза, то може да бъде дори ниско, или нормално. Но показателите не са информативни, тъй като по време на пристъп пикочната киселина е концентрирана в болния участък на ставата.
Диагностичните критерии за подагра не включват въобще нивата на пикочната киселина. Много характерното протичане, много характерната клинична картина е това, което дава диагнозата. Пикочната киселина се наблюдава, когато вече възпалението е тотално преминало. Затова подаграта се лекува по време на криза с медикаменти, които намаляват болката и възпалението и едва когато те отшумят напълно, тогава се посяга към пикочната киселина. Ако тя е висока - над 500 ммол/л, тогава има смисъл от медикаментозно лечение, което намалява нейното ниво. В противен случай на пациента се препоръчва диетичен режим.
Апропо!
Няколко са провокаторите на подаграта. Единият е преяждане и препиване, вторият - дълго време ходене пеш по неравен терен. Ловците например често страдат от подагра. Третото е гладуването. То е еднакво вредно, както и преяждането, защото, когато гладува човек, подкиселява рН на организма, което повишава концентрацията на пикочната киселина. Вече споменахме за приема на някои диуретици - те повлияват много лошо подагрените пристъпи. И другото са вирусните и бактериалните инфекции, които също могат да провокират появата на пристъп. А също така и резките температурни промени и тези в атмосферното налягане. Затова най-често подаграта се обостря наесен и напролет.
Даниел Митков – Пловдив:
Кои са основните причини за възникването на тази болест?
Като цяло човек може да развие подагра по две причини – идиопатична подагра, което е заболяване на генетично ниво - родителите на болния пациент са имали генетични аномалии, най-често свързани с отделянето на пикочна киселина от бъбреците. Когато бъбрекът отделя по-малко пикочна киселина, тя се натрупва в организма капка по капка, след което следва подагрен пристъп. Другият вариант е, когато бъбрекът е болен. Т.е. пациентът има болни бъбреци, по една или друга причина има хронична бъбречна недостатъчност. Тогава бъбрекът така или иначе не може да излъчи насъбраното количество отрови от организма, включително пикочната киселина, соли и т.н. В такива случаи много често има влошаване на латентна подагра. Много често има високо ниво на пикочната киселина и чести подагрени пристъпи при пациенти с хронични сърдечни заболявания.
Тези пациенти приемат диуретици, т.е. медикаменти, които увеличават диурезата. Тези медикаменти обаче са причина за изхвърлянето на чиста вода от организма, поради което концентрират пикочната киселина. И затова такива хора получават често подагрени пристъпи. От диуретиците те получават обилна диуреза за сметка на водата, а не за сметка на отровите, които остават да се концентрират в организма на пациента. Ето затова много често пациенти със сърдечни хронични заболявания правят подагрени пристъпи. При хронична бъбречна недостатъчност често се откриват повишени нива на пикочна киселина, както и по-големи или по-малки камъчета в бъбреците.
Диляна Стойчева – Малко Търново:
Какво значи определението метаболитен синдром?
Това, което убива пациента с подагра, не е болката. Той почти винаги е хипертоник, почти винаги с камъчета в бъбреците, почти винаги с подагрена нефропатия, с висок холестерол, т.е. метаболитно болен. Като цяло подаграта не е само ставно заболяване. То е нарушение на обмяната на веществата и много често е част от т.нар. метаболитен синдром. Точно той е този, който убива 70% от българите, защото е:
- комбинация от артериална хипертония;
- високо ниво на холестерол;
- захарен диабет;
- наднормено тегло или затлъстяване;
- високо ниво на пикочната киселина.
Т.е. тези 4 или 5 симптома наведнъж означават метаболитен синдром. Метаболитен синдром означава още 5 до 8 пъти по-голям риск от инфаркт или инсулт. Големи статистически проучвания в течение на десетилетия са показали, че в 93% от случаите болните от подагра умират от инфаркти и инсулти и 7 на сто - от бъбреци. Т.е. друга причина за смърт при тези хора няма, те умират основно от това. Доста по-рядко са смъртните случаи от бъбречна недостатъчност и много-много по-често от сърдечносъдови и мозъчносъдови болести. И точно затова болката на болните от подагра е силна, но въпреки това не води до летален изход. Това, което убива пациента с подагра, са артериалната хипертония, дислипидемията и диабетът. Най-често пациентите с подагра са хора на живота – обичат хапването и пийването, обикновено са с наднормено тегло.
Ако имате пристъп, оставете крайника в покой и го налагайте с лед!
За пациентите с подагрен пристъп е много важно да знаят следното:
- Първо, крайникът трябва да бъде оставен в покой, да не се товари.
- Второ – да сложи лед на въпросната става – 2-3 минути, 4-5 пъти дневно. Нямам предвид една торба лед за цял час – това ще предизвика по-голяма болка.
- Трето – в никакъв случай да не прави загряващи компреси. Това ще влоши протичането на възпалението. Само охлаждащи с лед, и то за кратко време.
- Не са необходими никакви компреси с риванол, никакви спиртни и прочее глупости, това са безсмислени неща.
- Криотерапия, студено – това повлиява прекрасно на заболяването.
При повечето пациенти има уточнено лечение. На такива пациенти се изписват обезболяващи медикаменти – нестероидни препарати, дава им се специален медикамет колхицин - получава се от семената и луковицата на есенния минзухар. Прави едно-единствено нещо – отдалечава белите кръвни клетки от левкоцитите, т.е. облекчава болката – вече говорихме как се предизвиква тя. Медикаментът е много токсичен, изобщо не се преработва в организма. Както се приема, така се изхвърля и тъй като минава през червата, има токсично действие върху тях и дава висока токсична диария. Тя е признак, че пациентът е приел максималното количество колхицин за денонощието. Има си дадени схеми за приложението на това лекарство.
Другото, което е много важно – никога не се лекува нивото на пикочна киселина с медикаменти, понижаващи пикочната киселина, по време на криза. Ако това се направи, болните ще имат всеки ден подагрени пристъпи. Ако обаче болният не предприеме нищо и остави болката да премине своя естествен ход, ще продължи между 3 и 5 дни. Ще отшуми болката и човекът ще бъде здрав. Нищо, че след време отново ще получи същия подагрен пристъп. Ако обаче някой се намеси некомпетентно в хода на заболяването и прекъсне този естествен ход, обикновено става точно обратното – вместо да отшуми за 3 до 5 дни, болката няма да отмине и от 3 до 5 месеца. И тогава пациентът се инвалидизира. Има пациенти, които са се лекували абсолютно неадекватно, непрофесионално и които по 3 месеца не могат да станат от леглото. Пристъпите следват един през друг - от единия в друг крак – от едната ръка в другата и т.н. А точно това не бива да се допуска.
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай