Погълнати от ежедневните си проблеми, много често не обръщаме внимание какви достойни за уважение хора има около нас. За медиците от “Спешна помощ” се сещаме само тогава, когато сме в беда. До деня, в който ни се налага да се срещнем лице в лице с такъв лекар и той, пренебрегвайки собствената си безопасност и поставяйки на риск здравето си, ни се притичва на помощ - без уговорки, без губене на време и излишни съмнения. Такава е и историята на “доктора с лодката”, както наричат д-р Ферхад Ахмед от “Спешна помощ” в Кърджали, който нагази в ледените води на язовир “Студен кладенец”, за да спаси човешки живот. И дори не му минало през ума, че не може да плува. За проявеното себеотрицание д-р Ферхад Ахмед е награден от директора на ЦСМП-Кърджали, д-р Атанас Митков, с поздравителен адрес и парична награда.
На 21 септември в 21.27 часа д-р Ахмед е извикан по спешност, за да окаже помощ на пациент, ужилен от стършел, чието състояние рязко се влошава. Достъпът до болния е затруднен поради липсата на път до мястото, където се намира - на срещуположния бряг на язовир “Студен кладенец”. На помощ на медиците от “Спешна помощ” веднага идва и екип на Пожарната служба. Осигурена е лодка, с която лекарят стига до пациента.
- Д-р Ахмед, това самоотвержено отношение лекар-пациент не се среща често - вие сте престояли в студената вода повече от час, когато сте спасявали алергичен пациент, ужилен от стършели. Имахте ли някакви колебания в този момент как да постъпите?
- Това се случва много по-често, отколкото си мислите. Проблемът в този случай беше, че нивото на водата в язовира се беше покачило, затова се наложи да се влиза във водата. Нямаше как по друг начин да се качим, а след това и да слезем от лодката. А когато пациентът е в такова състояние, няма време да се чака.
- Пациентът е бил в критично състояние, така ли?
- Да, след като са се обаждали 4-5 пъти. Няма друг начин - дори нямаш време да мислиш в такъв момент, трябва да действаш.
- Не сте имали съмнение дали да го направите или не?
- Не може да имаш подобно съмнение, защото ти си единственият, който може да помогне на човек в беда. А преди да видиш пациента, не
можеш да прецениш дали състоянието му е спешно или не.
- Защото имате и много лъжливи повиквания - това не е тайна...
- Не е до лъжливите повиквания, просто хората не са в състояние да преценят доколко спешно им е състоянието.
- Пациентът ви алергичен шок ли беше получил от ужилванията?
- Не беше в шок - имаше тежка алергия. Но при ужилване от стършел не се знае какво ще стане - след два часа човек може да изпадне и в шок. Ние предотвратихме развитието на това по-опасно състояние при пациента.
- Случвало ли ви се е и друг път, пренебрегвайки собствената си безопасност, поставяйки дори здравето си на риск, да помагате на пациент, изпаднал в беда?
- Често казано, постоянно сме така. Не само аз, а всички колеги от “Спешна помощ”. Тръгваш посред нощ и не знаеш на какво ще попаднеш - по най-бързия начин трябва да си до пациента. Това ни е задължението. Например, имахме случай преди две-три години, когато пак работихме със съдействието на Гражданска защита. Карахме една баба с инсулт. Наложи се да използваме високопроходими машини, за да стигнем до нея. Нашата линейка е почти бойна кола, но и с нея не можахме да преминем. Налага се да ходим и на такива места.
И пациентите ни са трудни,
защото не са компетентни - те не са и длъжни да бъдат такива, разбира се. Например, имаме повикване на адрес. Казват, че човекът е в безсъзнание. Отиваме на място - пациентът си говори, движи се, но близките продължават да твърдят, че е в безсъзнание, защото не знаят какво е значението на думата. Разговарям с пациента, а близките до мен твърдят, че е в безсъзнание... Не знаят хората, не са виновни...
- А проявявали ли са към вас агресия?
- Ставали сме обект и на агресия - и аз, и моите колеги. Когато ни извикат на отдалечен адрес, например, в с. Коньово, с. Сестринско - и да летиш, не можеш да стигнеш навреме, за по-малко от половин час. Ако пациентът е тежък случай, няма как да обясниш на близките, които в момента са в шок, че ни трябва време да пристигнем...
- Имали сте случаи, в които не сте успявали да стигнете навреме и са умирали хора?
- Да, за съжаление... Случвало се е и да отидем късно и човекът вече да е починал.
- В тази връзка вашите колеги се шегуват, че сте голям “карък” - “преследват ви самоубийци и трупове”. Всички знаят, че когато вие сте дежурен, няма да се размине без смърт. Шега или истина е това?
- Не е точно така, но често се случва по време на моите дежурства да има повиквания за самоубийство или починали хора. В интерес на истината, така е - падам си малко карък. По-тежките случаи все по време на моите дежурства се случват. Разбира се, и другите колеги имат тежки случаи...
- Стават ли много самоубийства във вашия район? Кой ви беше последният случай със самоубиец?
- Не бих казал, че са много. Последният случай беше преди година и половина - убийство и самоубийство. Момчето убива приятелката си и след това се самоубива. Нашата работа е такава - отиваме и на тежки катастрофи, с много пострадали хора... До с. Глухар имаше такава катастрофа преди година. Успяхме тогава да спасим двама човека, единият беше загинал на място. Такава ни е работата...
Ние сме свикнали с напрежението
Но при мен малко повече са случаите на самоубийци и трупове.
- Вие от колко години сте в “Спешна помощ”?
- От 4 години. След като завърших медицина в Пловдив, започнах работа тук и продължавам и до днес. Дори започнах, преди да съм получил официално дипломата си, а с уверение, че съм се дипломирал.
- Ако се върнете назад четири години, отново ли ще постъпите в “Спешна помощ” на работа?
- Да, пак бих постъпил да работя в “Спешна помощ”. Аз обичам работата си, макар че малко или много изоставаш от колегите, заради начина, по който е устроена здравната ни система - тя е изхабена отвсякъде. Искаш да специализираш - не можеш. Много е трудно да уредиш живота си както искаш и започваш да търсиш други варианти.
- За какъв друг вариант се замисляте?
- Вече работя и допълнително като лекар в Психиатрията на половин щат. Няма как - имам малко дете и трябва да издържам семейството си. Съпругата ми също е лекар, но сега е в майчинство. Дори специализира “Спешна медицина”. Баща ми също работи в “Спешна помощ”, но в Турция. Кара линейка, а заплатата му е два пъти по-голяма от тази на съпругата ми и на мен, взети заедно. Затова се налага да работя и допълнително - опитваме се да оцелеем...
- За това че рискувахте здравето си, за да спасите пациент, управителят на “Спешна помощ” ви е връчил награда за проявена смелост и самоотверженост.
- Честно казано, аз не виждам защо точно за този случай получих награда - имали сме и много по-тежки. Като признание не бих акцентирал на наградата, макар че е хубаво да получиш такова уважение. Имам предвид друго - нашият труд заслужава ли да бъде причислен към трета категория? Категорията на чистача е като моята категория?! Това нормално ли е? Когато тръгвам с линейката, аз не знам къде отивам и на кого ще попадна - на пияни хора, на цигани... Професията ни е свързана с ежедневен риск и отговорност - спасяваме човешки животи...
А за държавата ни работата на чистача и на лекаря от “Спешна помощ” са на едно и също ниво! Това е абсурдно и някой трябва най-накрая да помисли трезво и да премахне това явно подценяване на професията ни. Заплати няма, поне категорията на труда ни да се промени.
Това ще ни донесе поне малко удовлетворение. А иначе, да, получих награда, това е хубаво нещо! Никой не може да ме задължи да нагазя в студената вода, защото дори и не знам да плувам... Дадоха ми спасителна жилетка и повече не му мислих - нямаше време за това. Такава ми е работата...
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай