Д-р Ивайло Димитров е специалист по психиатрия, психотерапия и хомеопатична терапия. В своята практика той успешно прилага психотерапия, в комбинация с хомеопатия за терапия на болестни проблеми и разрешаване на емоционални конфликти. Създал е и прилага ефективна терапия на зависимости – наркотични и ненаркотични.
Д-р Димитров е член на международен екип от лекари и изобретатели, разработили и създали т.нар. Индивидуална диамантена скенер терапия. През 2016 г. той се сдоби с патент за тази революционна нелекарствена терапия, както и с един от всички пет апарата за цял свят, използвани в тази технология.
Д-р Димитров е член на Българския лекарски съюз, на Българската психиатрична асоциация и на Българската хомеопатична организация. Акцентът в това интервю с д-р Ивайло Димитров е как да израснем от общност на хора, които оцеляват, в общество, което продължава живота си напред.
- Д-р Димитров, в предварителния разговор ми припомнихте как още в началото на пандемията заявихте, че този вирус, който ни завладя, е сигнал за промяна. А днес вече казвате, че е време за промяна. Как да се случи тя?
- И сегашното ни интервю е с тази цел, да мога да дам сигнал, че е време за промяна. За мен това е много важно. И в началото на пандемията хората бяха много изплашени, аз още тогава дадох сигнал за това, че всъщност този вирус ще раздели планетата. Но същевременно, с това ще даде шанс на осъзнатите хора да продължат напред. А другите – уплашените, притеснените, обърканите хора, те ще продължат да живеят в самоизолация, затвор, който сами си създават.
Всъщност, в последните две години всички сме подвластни на усещането за безизходност и то ни завладява все повече, а страхът започва да обзема все по-голяма част от хората на планетата. Което е доста опасно и създава много големи проблеми за всеки един от нас.
Усещането, че не си защитен, че се чувстваш сам и безпомощен, създава доста голямо напрежение в живота ни като цяло, в т.ч. напрежение сред ваксъри и антиваксъри, сред хейтъри и онези, които остават неразбрани и т.н. А всичко това създаде една огромна манипулативна система, която всъщност, завладява всеки от нас.
И това, което преди гледахме по фантастичните филми и си казвахме: как им идват такива щури идеи на режисьори и сценаристи, сега го виждаме като реалност и страховете още повече ни изпълват. Но веднага бързам да кажа, че за мен е много важно да видим и позитивната страна на ситуацията.
- Има ли позитивна страна?
- Да, позитивната страна винаги е свързана с нещо много важно за мен. Знаем, че по света има доста религии и всяка от тях утвърждава позитивното начало и идеята да се чувстваме като общност. Например, в будизма се казва: не причинявай болка на другите с това, от което ти страдаш.
Християнството казва: постъпвай с другите така, както би искал те да постъпят с теб; индуизмът пък казва: отнасяй се с другите така, както би искал те да се отнасят с теб; ислямът постановява: прави на всички хора това, което искаш те да направят на теб. Дори индианците казват: живей в хармония, всички сме свързани
За мен това са много важни идеи, с които планетата се развива през последните две-три хиляди години. Изведнъж всички тези добри основи са подложени на голямо съмнение.
Ако мога така да го кажа: трябва всеки един от нас да сложи ново начало и да осъзнае всъщност, че светът е изправен пред трудни времена, в които ще оцелеят тези, които имат и осъзнаят необходимостта от това да станем общност на хора, които се подкрепят в този труден момент.
Д-р Ивайло Димитров
- Осъзнаването ли е това, което ще ни освободи от страховете ни, за да се превърнем в общност и да продължим напред?
- Точно така. Осъзнаването е много важно. Всъщност, това е онзи тънък критичен момент, в който всеки от нас трябва да застане пред себе си, пред близките си и пред обществото, в което живее и да създаде усещането, че е част от тази общност. Да, ние българите, сме оцелявали през вековете, но всеки сам, защитавайки собственото си семейство.
Докато сега идват новите времена, в които ние наистина трябва да се обединим, за да можем заедно да се справим. Така една близка до нас държава допреди 10 години беше доста зле, сега са вече два пъти по-добре в стандарта си.
И всичко това се случи благодарение на обединението на обществото, на нацията. Казвам го с ясната идея, че всеки изплашен много трудно може да погледне извън оковите на собствения си страх и да подаде ръка на близкия до него човек. Но знам също така, че от друга страна, ние сме хора, които търсим предизвикателствата на това наистина да продължим развитието си напред.
Затова смятам, че тези времена разделни ще дадат шанс на осъзната група хора да се изправят срещу страховете и да продължат напред. И, за съжаление, другата група хора, ходейки с изплашени очи, гледайки света, затворени в собствените си страхове и манипулирани естествено през тях, ще бъдат онези, които ще се самоограничават. И съответно, в усещането си за безизходност, ще търсят спасението си поединично.
- Аз обаче не виждам основа за обединение, дори обратното – сякаш ставаме все по-разделени, дори агресивни.
- Така е, за съжаление. Но агресията е реакция на страха, а не на индивидуалното, на личното отношение, на усещането за безпомощност. Агресията е заложена първично във всяко животинско същество. Да не забравяме, че преди да станем хора, ние сме имали биологичната компонента вътре в себе си. Но трябва да превъзмогнем този първичен страх и усещане за безпомощност.
Разбирате ли колко е жизненонеобходимо да създадем следното усещане: хайде, ние сме общество и трябва да се справим, за да можем да продължим напред. Знам колко трудно е това, виждам го всеки ден с всичките си пациенти, които минават, с толкова много странни истории напоследък. И пак си повтарям колко необходима и нужна е тази огромна промяна.
Как да се справим с агресията си?
Все повече дрога и наркотици, все повече хазарт от хора, от които даже не сме очаквали, с това се сблъсквам всеки ден. Усещането за това как хората губят работните си места и се чувстват наистина в безпомощност за оцеляването си. Но си даваме сметка и за другото, че същите тези хора имат нужда от подкрепа. Въпреки, че се държат неадекватно спрямо обществото и близките си, те трябва да бъдат подкрепени. За да могат, осъзнавайки се, да влязат в нашата група на хора, които търсим новото начало и обединението.
Все повече хората, които са осъзнати, започват да търсят начин да подкрепят слабите. Има много хора, с които заедно участваме в доста инициативи.
- Бихте ли посочили конкретни инициативи в това отношение, така ще сме по-убедителни?
- Да, разбира се. Лично аз се ангажирах доста сериозно с няколко програми на Организацията на обединените нации и на Европейската комисия, свързани с новото начало. Ще посоча конкретно три много добри програми, едната е свързана със страха в детска и училищна възраст.
Оказа се, че децата, потърпевши от онлайн обучението вече толкова дълго време с известни прекъсвания, са всъщност, доста стагнирани, изплашени и притеснени. Затова, защото те нямат социална комуникация и не знаят, не развиват социалните си умения за комуникация.
Втората група, с която работим в момента (участват не само доста колеги, но и юристи, и професионалисти в съответната сфера), това е групата на младите хора, които наистина страдат страшно много от липсата на комуникация. Те са социално застрашени, чувстват се като изгубени в обществото. При тях има остра липса на комуникативни познания и на всякакви умения за търсене работа и на лични контакти. Изключително слаба комуникация и страх от такава.
И третата група хора, на които се опитваме да помогнем, са онези, останали без работа. Аз постоянно участвам в такива групи, в които търсим начини да помагаме на тези хора
Повярвайте, някои от тях няма какво да сложат на масата за хранене на семейството си.
Работя с неправителствени организации, те също се включиха в тази дейност, наред с някои институции. Знаете ли, голяма част от тези неправителствени организации са много полезни. Има организации за защита на децата с различни увреждания. Има няколко неправителствени организации, които са свързани с майки, отглеждащи сами децата си; с родители, изпаднали в трудно положение.
И общо взето, това дава шанс всеки от нас да се чувства част от тази система на новото развитие на живота, на новите правила. Истината е, че за всеки от нас този свят на страховете и вирусите, който ни изплаши толкова много, е и свят на осъзнаване. Сега е моментът да приемем, че сме една общност. Знам, че е трудно, знам, че няма да стане с магическа пръчка, но съм убеден, че всичко това е наистина началото на промяната.
Доц. д-р Димитър Терзиев: Малка част от агресията при децата се дължи на психични разстройства
Обществото започва по някакъв начин да излиза от този сковаващ страх. Планетата е поставена пред огромен избор. Изборът е пред това да продължим заедно, смело напред или всеки да оцелява сам, както е било досега. Това е време разделно.
- Д-р Димитров, едва ли има само лоши и само добри хора. Как да открием доброто у всеки човек?
- Ние сме ин и ян. Ние сме доброто и злото. У всеки един от нас ги има и двете. Имаше стара индианска притча за един индианец от племето чероки, който заедно с внучето си гледал битката между два вълка – бял и черен, които той опитомил, още когато били малки вълчета. Седели и гледали джафкането на двете вълчета - черното върху бялото, бялото върху черното - половин час така.
По едно време внучето казало: дядо, толкова време се борят двата вълка, в крайна сметка кой ще победи? Белият или черният? Дядото се усмихнал, погледнал го и казал: ами, който нахраня по-добре, чедо.
- Често публикувате интересни притчи във фейсбук...
- Аз се опитвам през тях да провокирам хората, не да им давам акъл и да им казвам кое е правилно и грешно, а да ги оставя те сами да си вадят идеи за собствената си нужда от промяна. Защото, когато започнат да четат в социалните медии „умни съвети”, хората не обичат някой да им нарежда какво да правят. Целта е хората сами да стигнат до идеята за промяна. Започне ли процесът на промяна, тръгне ли той за всеки от нас, това неминуемо ще доведе до промяна на цялото общество.
Знаете ли, за мен е много важно следното: да израснем от една общност на хора, които оцеляват, в общество от индивиди, които заедно продължават живота си напред като осъзната общност. Това е най-трудният процес, пред който сме изправени и смятам, че сега е моментът той да започне.
Яна БОЯДЖИЕВА
