Д-р Камен Данов: Ракът на дебелото черво има модерно лечение

След химиотерапия и биологична терапия болните оздравяват напълно

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/d-r-kamen-danov-rakyt-na-debeloto-chervo-ima-moderno-lechenie Zdrave.to
Д-р Камен Данов: Ракът на дебелото черво има модерно лечение
Ще бъде ли създадена у нас високотехнологична клиника за биологична терапия и възстановяване след химиотерапия? Идеята за този амбициозен проект беше огласена в медиите в началото на април 2017, а предложението за създаването на такова наистина уникално медицинско и научно заведение на територията на нашата държава е на проф. д-р Влади Манев - известен имунолог и председател на Фондацията “Контрол на придобитите имунни дефицити”. Проф. Манев, е носител на наградата “Изобретател на 2016” за регистриран световен приоритет с признати три патента в областта на молекулярната и клетъчна медицина, в частност в имунобиологичните й аспекти. “Засега патентите са предназначени не за лечение на болестта рак, а за възстановяване на хомеостазата, т.е. динамичното равновесие на жизненоважни процеси, контролирани от имунната система по време и след химиотерапия”, обясни тогава проф. Влади Манев. 

Припомняме, че в края на миналата година ученият стартира национална благотворителна кампания, която ще събира средства за тази уникална за нашата страна и за цяла Европа клиника. Фондацията се управлява от Управителен съвет от 7 специалисти в областта на няколко медицински области и специалности, повечето от които са хабилитирани по имунология, генетика, алергология, клинична лаборатория, биохимия, лъчетерапия, онкохематология и др. Днес ви предлагаме интервю по темата с гастроентеролога д-р Камен Данов - организационен и научен секретар на Фондацията.


- Д-р Данов, има ли шанс в България да бъде създадена първата в Европа високотехнологична клиника за възстановяване след химиотерапия?
- В основата на този проект е амбицията на група наши специалисти, които се опитват и работят в тази посока. Засега е изготвен техническият проект за това с какво трябва да разполага един такъв Център от типа на други центрове в различни места по света. Да, целта е амбициозна и много благородна, бих казал, доколкото в България никой не се занимава с начина, по който се чувстват пациентите след тежки химиотерапии. И въобще онкоболните. В нашата страна няма центрове, в които те да бъдат обгрижвани. Единственото, което им се предлага, е обезболяваща терапия с много тежка и тромава административна процедура за получаване на лекарствата. Тези хора си лежат вкъщи и никой не обяснява на близките им как да се грижат за тях. Истината е, че няма и опит в това отношение, общо взето този тип грижи са оставени на втори план, не са развити. Докато в повечето европейски страни има огромни центрове, които са предназначени само за това - облекчаване състоянието на тези тежко болни пациенти и опити за лечение в някои случаи. И на фона на тази пълна липса на такава организация от страна на държавата, се поставя целта да се оборудва Център, който да е близо и достъпен за хората след химиотерапия и тези в тежко състояние. В която клиника ще се правят опити и за тяхното подобряване. Защото на много от тези болни може да се подобри състоянието и съответно да им се удължи животът. Така за известен период от време те ще живеят в прилично състояние и ще бъдат със своите семейства. Това е  основната цел. 

- В края на миналата година стартира кампания по този проект. В какво се изразява точно и как върви засега?
- Искам да изтъкна, че за създаването, за разкриването на такава клиника трябва да се намесят отговорните институции. Но засега те казват само: да, това е много хубаво! И дотук. А тези учени, които са застанали с имената си, имат множество патенти. Те са работили на различни позиции, някои от тях вече са на пенсионна възраст, но продължават да бъдат активни. Те са направили много и различни открития в тази сфера, които могат да бъдат прилагани.

- Искате да кажете, че пречките са чисто бюрократични? Или липса на воля от страна на институциите, така ли?
- Не са само бюрократичните пречки. За такъв проект трябват средства. Като се започне от създаването на структура, база, сграда, с една дума - място, където да бъдат настанени такива пациенти. Освен това става дума за нови методи, различни от плазмаферезата. Методи, за които всъщност има апаратура, има производители, които я произвеждат. Съответно след направено запитване до тези производители е изготвена крайна цена, разчет какво трябва да има вътре като оборудване. Искам веднага да отбележа, че в същото време това медицинско заведение ще бъде и научен институт. И не на последно място е кадровият потенциал, човешките ресурси. Там трябва да работят специалисти от най-различни области. Ето например гастроентерологията е една от специалностите, в областта на които има най-много онкологични заболявания. Всички органи могат да развият злокачествени заболявания - от стомаха до дебелото черво. Т.е., необходимо е да има поне няколко такива специалисти, които да са ангажирани, да работят. И съответно да получават прилично възнаграждение. Трябва да има имунолози и лабораторни лекари. Всичко това изисква средства и в същото време организаторите да се опитат да осигурят част от тях. Такива институти има в чужбина, в Европа още няма. И те се финансират предимно от пациенти. Вие сте чували за кампании, чрез които се набират средства за болен човек, за да бъде лекуван в определен институт. По-често се случва за деца, разбира се, тъй като те са бъдещето. Но дневният престой е например 500 евро на ден, за да бъдат направени съответните процедури. Затова амбицията на тези наши учени е това нещо да може да се случи и у нас. Да може при по-ниска сума за крайния потребител с помощта евентуално на държавата, както и на богати фондации или хора, занимаващи се в една или друга степен с благотворителност, да бъде създаден такъв институт.

Но, както казах, всичко е в съвсем начален етап. Има хора, загубили свои близки от онкологични заболявания, които даряват малки суми. Те, разбира се, постъпват на сметката на Центъра и се съхраняват, за да може, когато настъпи моментът, да се постави началото. 

Не ни се иска да се продават тези патенти. Защото и това може да стане, продават се на инвеститори, предимно такива зад Океана се интересуват от подобни научни постижения. Т.е., всички права да бъдат прехвърлени на един такъв инвеститор и той някъде в чужбина да направи институт, използвайки тези патентовани методи. А ние тук пак да останем в изходна позиция, да отиват нашите хора да плащат за това, което наши учени са предложили. Защото, пак казвам, това е просто един интегративен подход, за който има и научни изследвания, и налична информация. Т.е., може и трябва с това, с което разполагаме, да бъде създадена и изградена една коренно нова структура. Ако това се случи, ще предизвика интерес въобще като здравен туризъм и за цяла Европа, да не кажа и извън нея. 

Има няколко болници в чужбина, които се занимават само с онкология - в Израел, в Турция наскоро откриха. Те работят с платени пациенти, предимно чужденци. А цените за техни граждани са многократно по-ниски. Между другото, това, което се предлага да се направи тук, е сходно с някои от методите и начина на организация на клиниката в Израел. Знаете, те са много напреднали в тази област. Ние обаче предлагаме нашият Център да бъде обществен, както беше онкологията преди години. Сегашната Специализирана болница по онкология беше Институт по онкология и там по времето на проф. Черноземски се опитваха да създават мултидисциплинарни екипи, които да разбират от няколко медицински дисциплини. Нещо, което вече го няма, за съжаление. Повечето от тези специалисти отидоха в чужбина, емигрираха - предимно по финансови причини, както и по отношение на микроклимат, условия на труд и т.н. И естествено, единственото, което остава на тази група наши учени, е да декларират възможно най-широко своето желание този проект да се случи. С надеждата, че някой, който има власт и който може да обърне внимание на тази идея, ще се впечатли от това какви кадри имаме. 



- Д-р Данов, искам да ви помоля накратко и обобщено да разясните биологичната терапия при пациенти след химио- и лъчетерапия? Малко се знае за нея.
- Биологичната терапия вече дава много добри резултати в много области, не само в онкологичната. Например при възпалителни заболявания на гастроинтестиналния тракт; на ставите също. Ревматолозите от години използват биологичната терапия. Тя е свързана с въвеждането под някаква форма на т.нар. биологични агенти в организма като антитела. Те могат да бъдат насочени срещу определен цитокин; срещу медиатор, който организмът ползва или да се бори с туморни клетки, или да се бори с възпаление. Може да е недобър медиатор, в смисъл клетки, които са излезли от контрола на апоптозата. Т.е., клетки, които започват да се делят абсолютно неконтролирано. Могат да бъдат определени онкогени, проонкогени и т.н. Тази терапия е насочена с цел да бъде спрян процесът, за да може да се постигне резултат, много по-точен и по-добър от всичко онова, което е съществувало преди години. 

Тогава например съществуваха широкоспектърни химиотерапевтични препарати, които увреждаха хората изключително тежко. Сега те стават все по-селективни. И ако се комбинират и с имунотерапия, могат да се постигнат много добри резултати. За пример мога да дам новия препарат при някои типове рак на млечната жлеза. При тези типове клетките, образуващи рака, са чувствителни към лекарството херцептин, тъй като имат т.нар. HER-рецептор. И в България отдавна има такъв препарат, който се изписва на HER-позитивни пациентки. Между другото, същото важи и при рак на стомаха. Идеята е този процес да става все по-прецизен, за да не се увреждат други тъкани, свързани с онкологичното заболяване. Сега има препарати, които са с 
по-малко странични ефекти.

Ако някъде в бъдещето успеем да постигнем съвсем точна имунотерапия, тогава с минимални количества такъв агент и с химиотерапевтици, ще могат да се постигнат изключително добри резултати. По принцип имунотерапията, наричана още таргетна терапия, е изключително сложна от биохимична гледна точка. В разработките на препарати на тази основа участват много учени, включително биолози, биохимици също. Между другото, при някои кръвни заболявания това е постигнато. За съжаление, не при всички, тъй като онкологичните заболявания са много различни. Например ракът на панкреаса няма нищо общо като молекулярно ниво с този на черния дроб. Съответно начинът, по който може да се повлияе като механизъм, е различен. А целта е със съвсем мъничко странични ефекти за организма, да може да бъде постигнат такъв ефект. 

Един от вариантите на тази биологична терапия е антитела, които поразяват конкретно тези онкологични клетки. Но там рискът идва от кръстосани реакции. Защото тези антитела могат да поразят и някои нормални клетки. Затова колкото по-добре бъде направен този биологичен агент, толкова по-добри резултати могат да се очакват. Пак ще повторя, че при някои заболявания, например при рака на дебелото черво, се постига изключително висок напредък. Ако бъде отстранен карциномът, особено ако е хванат по-рано и след един курс на химиотерапия, плюс биологична терапия, хората изцяло могат да оздравеят и буквално да забравят, че са оперирани.

- Това, което казвате, е много хубаво, особено като се има предвид колко много е разпространен ракът на дебелото черво.
- Да, много често срещан е, но в сравнение с рака на панкреаса, при него има много по-големи шансове за оздравяване. 
При рак на панкреаса за съжаление, резултатите не са добри. Хората просто загиват, независимо от всички новости, които се прилагат. Но затова в медицината постоянно се работи и се случват хубави неща.

- А прилага ли се в България тази биологична терапия - при рак на дебелото черво и не само?
- Прилага се, да. А и самата химиотерапия през последните години стана много по-прецизна. Препаратите, с които разполагаме в България, са изключително общодостъпни, няма проблем да бъдат прилагани и хората наистина оздравяват. Знаете ли, че в един от класическите учебници пише, че карциномът на дебелото черво е като дамоклиев меч и че едва ли не всички загиват. Сега вече въобще не е така. Ако това се постигне при повече такива заболявания, ще бъде изключително постижение. Това е абмициозната цел на учените, за които говорим пред обществото. Ако и ние тук в България, извършваме в пълния обем всичко онова, което навсякъде се прави, нещата ще вървят напред. Защото вече имаме достъп до всякакви медикаменти, защото нашите химиотерапевти са на световно ниво, но условията, в които работят, не са тези, които ни се иска да бъдат. Въобще, да бъде интегриран този обем дейности, да се работи с всякакви специалисти, които им са необходими в зависимост от заболяването. Ако това се постигне, ще бъде една уникална структура, полезна както на хората, така и на държавата.

- Д-р Данов, накрая - вие можете ли да коментирате тези три патента на проф. Манев? Накратко.
- Тези три патента са строго имунологични. Трудно ми е да ги обясня в съвсем тесни детайли, тъй като все пак аз съм гастроентеролог и просто помагам на фондацията, на учените медици в нея. Тези три патента могат да помогнат при имунотерапия на пациенти след химио- и лъчетерапия. Имайте предвид, че на хората, преминали химиотерапия, им се унищожава голяма част от раковите клетки. Обаче наред с това се срива и имунната им система. А това не трябва да се допуска, нужно е да бъдат в кондиция, да се движат сред нас, да са в добра житейска ситуация. И другият момент: имунната система при здравия човек за едно денонощие разпознава и веднага унищожава 1х10 на 7 степен, 1 х10 на 9 степен ракови клетки. Т.е., при всички случаи на нас ни е необходима работеща имунна система. Каква е генералната идея тук? Ако елементите, описани в тези патенти, за които говорим, бъдат приложени, пациентите могат да бъдат поддържани в добър имунологичен профил. Т.е., ще могат да се борят със страничните ефекти на химиотерапията. Ще може да се поддържа в добра кондиция имунната система и в същото време да им бъде продължено химиотерапевтичното лечение с повече курсове, за да може изцяло да бъде унищожен карциномът. Тогава успехите процентно ще бъдат много повече. Защото ние говорим с медицинска статистика, обаче за всеки човек, който е реално съществуваща личност за неговото семейство, е 100%. 

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай