Думата “инфаркт” идва от латински език и означава спиране на притока на кръв към даден участък от орган, в резултат на което се нарушава храненето му и настъпва клетъчна смърт. Не всеки знае, че инфарктът може да възникне в различни органи: например в червата или бъбреците. Но поради широкото разпространение на сърдечносъдовите заболявания, разбира се, най-известната диагноза е “инфаркт на миокарда”. Уви, той заема първо място в света сред “виновниците” за внезапна смърт и инвалидност. Освен това “подмладява” и не щади нито мъжете, нито жените.
През 2022 г. “Евростат” обяви, че България държи рекорд по смъртност от сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз. Един от главните “виновници” за тази мрачна статистика е точно острият миокарден инфаркт. Статистиката показва и още един тревожен факт: на първо място в Европа сме и по сърдечносъдови заболявания на хора под 65 години.
Какви стъпки са нужни за по-ефективното овладяване на острия миокарден инфаркт и реален спад на смъртността от това заболяване у нас, има ли рискови фактори, които можем да контролираме, и каква е ролята на профилактиката, кога трябва да започне, за да могат да се открият навреме и предотвратят заболяванията при хората под 65 години - за всичко това разговаряме с д-р Кръстина Донева-Башева.
Визитка♦ Д-р Кръстина Донева-Башева е специалист по кардиология и инвазивна кардиология. Завършва медицина през 2006 г. в Медицински факултет при Тракийски университет – Стара Загора с отличен успех, а през 2012 г. – специализация по кардиология. От 2009 г. до 2013 г. е докторант по кардиология към Тракийски университет. През 2014 г. придобива специалност по инвазивна кардиология. Научните интереси на д-р Башева са в областта на остър коронарен синдром, сърдечносъдов риск, генетика и биохимия при сърдечносъдови заболявания и др. Д-р Башева е част от екипа на Отделението по кардиология с инвазивен сектор към болница „Тракия”, Стара Загора |
- Д-р Башева, какъв е правилният подход за реален спад на смъртността от остър миокарден инфаркт?
- Когато през 2011 г. стартира програмата „Стент за живот“ под егидата на ESC в България, с ръководители доц. Финков и проф. Джоргова, основната мисия беше да се развие мрежа от ангиографски лаборатории в страната и да се увеличи използването на първичната ангиопластика за лечение на остър миокарден инфаркт с цел понижаване на смъртността.
Статистиката показва, че през 2007 г. смъртността от остър миокарден инфаркт в България е била 16.3%, през 2010 г. спада до 10.4%, а през последните години остана под 6%. Другата основна мисия на програмата бе повишаването на здравната култура на пациентите в България - профилактични прегледи, обучение към здравословен начин на живот, за разпознаване на симптомите при острия миокарден инфаркт, доверие към медицинските кадри и новите методики на лечение, „заздравяване“ на връзката лекар-пациент и понижаване на процента на самолечение.
Така че можем да подобрим общата картина по отношение на сърдечносъдовите заболявания като цяло, в частност и при острия миокарден инфаркт, ако изградим информираност, връзка и доверие в нашите пациенти.
- Как се проявява острият миокарден инфаркт при по-младите пациенти?
- Острият миокарден инфаркт при младите хора протича внезапно, в повечето случаи е усложнен с ритъмни нарушения и хемодинамична нестабилност, налагащо кардиопулмонална ресусцитация, която в повечето случаи е успешна.
Навременното търсене на медицинска помощ при първи симптоми и първичната профилактика при личния лекар и кардиолог може да предотврати преждевременно настъпване на сърдечен инцидент, с последваща инвалидизация. Особено внимание трябва да се обърне на т.нар. рискови групи – хора с фамилна обремененост и налични предразполагащи фактори.
Изключително притеснителен е фактът, че половината от пациентите до 55 години, преминали през болница „Тракия“, признават, че не са посещавали или не са проявили интерес към профилактичните прегледи въпреки масовата медийна достъпност, защото не са имали оплаквания.
- Какво трябва да знаем като пациенти за острия миокарден инфаркт и разрушителното му действие?
- Острият миокарден инфаркт е една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето. Според универсалната дефиниция на Европейското дружество по кардиология това е кардиомиоцитна некроза (смърт), съответстваща на остра миокардна исхемия (силно намалена или липсваща доставка на кръв към сърцето).
Острият коронарен синдром може да варира от сърдечен арест, електрическа или хемодинамична нестабилност с кардиогенен шок до пациенти, които вече са без болка по време на прегледа.
Все пак през последните десетилетия смъртността и усложненията след остър миокарден инфаркт намаляват поради напредъка, развитието и достъпността на лекарствената терапия и интервенциoналната кардиология в световен мащаб, включително и в България, благодарение на изграждането на модерни лечебни заведения, каквато е и нашата болница. Въпреки това смъртността и инвалидността след остър миокарден инфаркт остава висока.
Д-р Кръстина Донева-Башева
- Ясен ли е пусковият механизъм за развитието на острия миокарден инфаркт?
- През 1976 г. Рос и сътрудници публикуват данни за увредата на съдовия ендотел (теорията за „отговор на увреда”), като пусков механизъм за атерогенезата. Те определят 4 стъпки в генезата - ендотелна увреда, миграция на нископлътни LDL-частици през увредената повърхност в интимата на съда и тяхната модификация, възпалителен отговор, образуване на фиброзна шапка. Тригери за ендотелната дисфункция са следните рискови фактори: артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, тютюнопушене, наднормено тегло, инфекция, оксидативен или shear stress.
Атеросклерозата е системно, мултифокално, имуномедиирано заболяване, което се развива в участъци на съдовата стена с ендотелна дисфункция (ЕД). Смята се, че ЕД най-често е свързана с високи концентрации на атерогенни липопротеини, артериална хипертония, захарен диабет, хомоцистеин, инфекции или комбинация от тези и други фактори. Един от най-ранните белези на ендотелната дисфункция е намалената продукция на азотен оксид от съдовия ендотел, в отговор на хемодинамични и фармакологични стимули.
Острият миокарден инфаркт представлява исхемия (недостатъчен приток на кръв), с последваща некроза (клетъчна смърт) на кардиомиоцитите в зона от работния миокард, кръвоснабдявана от оклудираната артерия. Исхемията е резултат от нарушен баланс между доставка и необходимост от кислород, което за кратко време води до необратими промени в сърдечната мускулатура.
Като основна причина за настъпването на остър миокарден инфаркт се определя атеросклерозата на коронарните съдове с натрупване на малки с ниска плътност липиди в стената на съда – т.нар. атеросклеротични плаки. Това води до намаляване на лумена с образуване на плаки или до постепенна оклузия (запушване) на съда.
От своя страна атеросклеротичните „плаки“ са предпоставки за образуването на тромб (съсирек) и внезапна оклузия на коронарния съд при определени условия. Най-честият механизъм за проява на остър миокарден инфаркт е разкъсване или ерозия на атеросклеротичната плака с образуване на тромб, който остро и напълно спира кръвотока в засегнатия съд (остър миокарден инфаркт с ST-елевация, STEMI) или непълно обтурира лумена на съда (остър миокарден инфаркт без ST-елевация, NSTEMI).
- Кои от тези рискови фактори можем да контролираме?
- Първо е важно да уточним, че рисковите фактори се разделят на две групи. Наричаме първата група от тях „коригируеми“ – тоест такива, на които можем да въздействаме и да редуцираме, за които и вие попитахте. Да започнем с артериалната хипертония, тъй като тя е сред най-разпространените рискови фактори. Повишеното кръвно налягане принуждава сърцето да работи по-силно и води до задебеляване (хипертрофия) на сърдечните стени. Установено е, че хората с артериална хипертония страдат три пъти по-често от остър миокарден инфаркт, особено в съчетание с други рискови фактори.
На второ място, но не по важност и тежест, е захарният диабет. Статистиката показва, че приблизително 50% от пациентите със захарен диабет умират от миокарден инфаркт. Ето защо своевременното откриване на преддиабета, адекватното лечение на диабета, спазването на диета и спортът или физическата активност са от решаващо значение за дългосрочната прогноза.
Друг рисков фактор от тази група е затлъстяването. Хората с наднормено тегло, особено тези с повече подкожна мазнина в областта на талията, имат по-голям риск за развитие на коронарна болест на сърцето, дори да нямат други рискови фактори. Освен това наднорменото тегло води до повишаване на кръвното налягане, „лошия“ холестерол, триглицеридите и до понижаване на HDL- холестерола („добрия“ холестерол).
Следват нарушената мастна обмяна – дислипопротеинемията, (състояние, при което общият холестерол и триглицеридите са повишени спрямо референтните стойности) и тютюнопушенето - рисков фактор за исхемична болест
на сърцето. То води до по-бърза прогресия на атеросклеротичните плаки, като понижава естествените съдово-разширяващи субстанции, които водят да вазодилатация (съдово разширение) и намаляват добрия холестерол. Освен това при пушене се индуцира коронарен спазъм (свиване на съдовете на сърцето), който също има значение за възникването на исхемична болест на сърцето.
Недостатъчната двигателна активност и заседнал начин на живот са друг неблагоприятен фактор, който можем да контролираме. Доказано е, че редовното спортуване и ходене подпомагат превенцията на коронарната болест на сърцето, понижаването на кръвната захар, холестерола и триглицеридите. Да не забравяме и за хроничния стрес, който се превърна в нежелан спътник на съвременния човек. Той нарушава почти всяка система в тялото.
- Кои рискови фактори попадат във втората група?
- Втората група рискови фактори наричаме „некоригируеми“– тях не можем да редуцираме, но е възможно индиректно да им въздействаме чрез промяна и лечение на коригируемите рискови фактори. Най-значимите сред тях са: пол, възраст, фамилна обремененост.
- Кои методи и изследвания са нужни за диагностициране на заболяването?
- Диагнозата се поставя от клинични (анамнеза), инструментални (ЕКГ, ехокардиография) и лабораторни изследвания (сърдечни маркери – тропонинов тест и ензими).
- Какво включва съвременното лечение на острия миокарден инфаркт?
- Най-важното е пациентите да знаят, че съществуващите и утвърдени методи за лечение на острия миокарден инфаркт спасяват човешки живот. Колкото по-навреме е диагностициран, толкова по-ефективно е и лечението.
Съвременните методи включват оптимална антиисхемична терапия (антиагреганти, статин, ACE/ARB, антикоагулант, бета-блокер, триметазидин и др.), инвазивно изследване и лечение, известно още като коронарография. Чрез него се установява мястото и степента на стеснение или оклузия на кръвоносните съдове на сърцето и се осъществява разширението им с цел да се възстанови кръвотокът и храненето на сърдечния мускул. Чрез този метод се осъществява дилатация (разширение) на съда, като се използва балон със или без поставяне на стент (пластинка, която разширява стеснения участък и подобрява кръвоснабдяването на сърдечния мускул).
Медикамент-излъчващите стентове към момента са златен стандарт за лечение на стеснения на коронарните артерии с най-добър дългосрочен резултат при проследяване. При остър миокарден инфаркт се извършва първична ангиопластика т.е. бързо и пълно възстановяване на кръвотока в оклудираната (запушена) артерия.
- С какво може да помогне инвазивната кардиология на тези пациенти?
- Хирургичният метод включва извършването на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. До сърцето се достига чрез хирургичен разрез на гръдния кош, а кръвоснабдяването се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални или венозни съдове, взети от други части на тялото на пациента – гръдна стена, горни и долни крайници.
Прави се оценка на сърдечносъдовия риск и се определя оптималното време за провеждане на СКАГ и евентуалното лечение – интервенционално или кардиохирургично при ОКС (остър коронарен синдром), без ST-елевация.
Милена ВАСИЛЕВА
