Д-р Кристиян Комитов е специализант в Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света София“ от февруари 2018 г. до момента. Завършва Медицински университет - София през 2017 г. Роден е във Варна в семейство на медицински работници.
Научните и професионални интереси на д-р Комитов са в областта на спортната травматология, гръбначната хирургия, артроскопска хирургия на големите стави, ендоскопска миниинвазивна хирургия на гръбначен стълб, както и ендоскопски техники на дискектомия и лечение на дискови хернии. Има допълнителни квалификации в неконвенционални методи за лечение на опорно-двигателния апарат.
Разговаряме с д-р Комитов за приложението у нас на новия метод сакроплактика.
- Д-р Комитов, прилагате отскоро новаторска процедура – т.нар. сакропластика. Разкажете ни повече за метода – какво представлява и как се прилага? Какъв ефект от лечението се постига с него?
- Сакропластиката е описана за първи път в началото на новия век като палиативно лечение на метастатични лезии на сакрума. По същество методът представлява миниинвазивно инжектиране на костен цимент (полиметилметакрилат PMMA) в зони на сакралната кост с фрактури (счупвания) или метастази. Това е естествено продължение на приложението на вертебропластиката (инжектиране на костен цимент в счупен гръбначен прешлен). Рутинно сакропластикатa се извършва с помощта на рентген по време на интервенцията.
- Има ли достатъчно данни за ефективността на метода?
- Въпреки че тази процедура е новаторска и се извършва отскоро, в литературатa има достатъчно данни, доказващи ефикасността и безопасността, както и средносрочните и дългосрочните й резултати. Методът има предимно аналгетичен ефект. Освен това се постига по-голяма мобилност и удовлетвореност при пациентите.
- При кои пациенти е показан новият метод?
- Сакропластиката е приложима при пациенти с болкова симптоматика от лумбален и седалищен характер, неповлияваща се от консервативно лечение и обичайните болкоуспокояващи средства, предизвикана от доказана инсуфициентна фрактура или метастаза на сакрума.
- Кои са най-честите причини за фрактурите от сакралната недостатъчност? Има ли проблеми при поставянето на диагнозата?
- Фрактурите от недостатъчност на сакрума – SIFs, са описани за първи път от Lourie et al през 1982 г. Те са сравнително чести, но недостатъчно диагностицирани. Тези фрактури са честа причина за болки в кръста при възрастни пациенти и/или с остеопороза, но се пропускат. Последствия са от нормални натоварвания върху отслабената кост или на повишен стрес върху костта с адекватна костна минерална плътност – подтип стрес фрактури на сакрума.
За диагностиката им се използва конвенционална рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, назначени според нуждата и ситуацията на конкретния пациент. Рисковете от SIF са много сходни с тази на прешленните компресионни фрактури и включват предразполагащи фактори като: остеопороза, остеопения, остеомалация, бъбречна остеодистрофия, метаболитни заболявания, метастази. Остеопорозата е най-честата причина за фрактури на таза, като в Съединените щати са засегнати над 25 милиона души.
- Има ли показания и противопоказания за прилагане на метода?
- Методът е показан основно при пациенти с налични от гореизброените фактори, които не се повлияват от консервативно лечение. Противопоказан е при пациенти с травматични счупвания и засега при стрес фрактури (при атлети, бегачи на дълги разстояния и др.).
Д-р Кристиян Комитов
- Приложихте метода при 70-годишна пациентка, диагностицирана с дългогодишно онкозаболяване и метастатични лезии в сакрална и тазови кости. Защо се спряхте именно на този метод?
- В нашия частен случай се касае за пациентка с дългогодишно онкологично заболяване и метастази с костна локализация в сакрума и други тазови кости, предизвикали патологична фрактура на сакрума. Изборът ни е базиран на подробната анамнеза, снета от пациентката и наличната образна диагностика. Оплаквания от дълготрайна, неповлияваща се от медикаментозно лечение болка в седалищната област и ограничени движения.
Избрахме инжектирането на костен цимент като подходяща алтернатива за облекчаване на симптоматиката и подобряване качеството на живот. Интервенцията се характеризира с ниски рискове, бързина, миниинвазивност и съкратен болничен престой.
- Как се чувства пациентката ви след операцията?
- Резултатите след първия оперативен ден са обнадеждаващи. Пациентката съобщава за значително подобрение на симптомите. При краткосрочно проследяване се наблюдава запазване на добрия следоперативен резултат. Предстои дългосрочна оценка.
- Оценявате степента на болката по скала VAS. Как на практика се измерва болката, при положение че всеки си има свой праг на болка и тя е много специфично усещане?
- Визуалната аналогова скала (VAS) е инструмент, широко използван за измерване на болка. Пациентът е помолен да посочи своята възприемана интензивност на болката, най-често по хоризонтална графирана линия от 0 до 10, като 0 е липса на болка, а 10 е нетърпимо силна болка.
Оценката на VAS корелира добре с нивата на остра болка. Разбира се, това е субективната оценка на пациента, на когото ние се доверяваме и, разбира се, наблюдаваме.
- Освен сакропластиката какви други съвременни методи прилагате при лечението на такива фрактури? Разработват ли се в момента нови такива, които да помагат още по-ефективно на пациентите с фрактури и предстои ли въвеждането им в практиката в близките години?
- В литературата съществуват редица доклади и опити на колеги, търсещи решение на проблемите, свързани с тазовата хирургия, в частност, този тип фрактури. Засега няма достатъчни и дългосрочни доказателства за използването им, затова не си позволявам да цитирам. По отношение на сакропластиката в световен мащаб методът се налага като добър и ефикасен от палиативен и лечебен характер. Няма причина да не бъде наложен и в България.
Милена ВАСИЛЕВА
