Д-р Лиляна Чунева е специалист пулмолог в София с 20- годишен опит. Д-р Чунева притежава богат клиничен опит в областта на обструктивните (астма и ХОББ) и възпалителни заболявания на белите дробове, белодробна туберколоза и туморни заболявания. Завършва Медицински университет- София през 1998 г. През 2009 г. и 2015 г. придобива специалност по вътрешни болести, както и по пневмология и фтизиатрия.
След дипломирането си д-р Чунева започва работа като лекар изследовател в Института по физиология на БАН. От 1999 г. до 2005 г. работи като лекар ординатор в Специализирана белодробна болница “Цар Фердинанд I”. От 2005 г. до 2018 г. е работила като лекар ординатор МБАЛББ “Света София”, а от 2018 г. до 2020 г. в МЦ по белодробни болести-София. Към момента е част от екипа на МЦ “Доверие”, София.
С д-р Лиляна Чунева разговаряме по една актуална и важна тема, а именно лечението на туберкулозно болните у нас по време на пандемията. Специалистът заяви, че пандемията е довела до намаляване на възможността за ефективна диагностика и лечение на заболяването.
- Д-р Чунева, ограниченията заради коронавируса превърнаха ли хората с туберкулоза в „невидими пациенти”? Остана ли „зад кулисите” истинското им диагностициране?
- Пандемията доведе до намаляване възможността за ефективна диагностика и лечение на заболяването. Над 1 милион пациенти по света, които е трябвало да се диагностицират и лекуват, са пропуснати, поради ограничения достъп и реорганизирането на здравните заведения, в които се осъществяваше навременното откриване, лечение и грижа за тези пациенти.
В някои от най-засегнатите от туберкулозата страни, броят на диагностицираните с инфекцията е паднал на 41% от предходната година, връщайки ни в борбата с болестта назад, както преди 12 години.
Всичко това само по себе си, води до повишено разпространение на инфекцията.
- Защо пациентите с туберкулоза попадат в рисковата група по отношение на коронавируса?
- Туберкулозата е инфекциозното заболяване с най-голяма смъртност преди COVID. Основният начин на заразяване и при туберкулозата, и при коронавируса е въздушно-капковият път. Реактивността на организма приемник има значение за възникването и протичането и на двете инфекции. Известно е влиянието на околната среда, като климат, хранене, условията на труд и бит, и социалната среда върху съпротивителните сили на организма.
Туберкулозата може да се развие във всеки орган
Голямо значение за промените в реактивността на организма имат и т.нар. вътрешни фактори. Например, в ранна детска и старческа възраст защитно-приспособителните механизми са по-слаби, поради анатомо-физиологични и имунни особености. Такъв фактор са и болестни състояния, като диабет, алкохолизъм, хронични стомашно-чревни, вирусно-инфекциозни заболявания, които влошават имунната защита.
Значение има и дълготрайната употреба на кортикостероиди и имуносупресори, които потискат защитните сили, някои хронични възпалителни белодробни заболявания и туморни процеси, които увреждат локалните защитни механизми.
Важно е и да се отбележи, че туберкулозно болните, които се разболеят от коронавирус, са с три пъти по-голям риск от смъртен изход, както поради наличните вече гореизброени фактори, така и поради засягането на белодробния паренхим от туберкулозния процес, което го прави по-лесно податлив и с по-малки възможности за справянето с нови инфекции.
- Напоследък активно се обсъждаше, че туберкулозната ваксина защитава от инфекция с коронавирус. Какво е вашето мнение?
- В началото на пандемията от коронавирус бе изказано предположението, че ваксинацията с БЦЖ, поради принципа й на действие, усилва естествения имунитет срещу вируси и заболявания на дихателните пътища. Считаше се, че в популациите, в които е правена като задължителна ваксинацията с БЦЖ, заболеваемостта от COVID ще е по-ниска.
В търсенето на ефикасно лечение на новата болест експерти в много страни – от Австралия до САЩ, и от Европа до Южна Африка, провеждаха клинични тестове на ваксината БЦЖ, с цел да се установи дали тя предлага защита и срещу новия коронавирус. В крайна сметка СЗО излезе с официално становище, че няма данни за това ваксината да предпазва хората от заразяване с коронавирус или от по-леко протичане на заболяването.
Д-р Лиляна Чунева
- Каква е същността на ваксината БЦЖ?
- Основната мярка за предпазване /профилактитка/ от дадено инфекциозно заболяване, каквато е и туберкулозата, е ваксинирането. Профилактиката на туберкулозата се извършва с ваксината БЦЖ. Открита от Calmette и Guerin през 1921 г, до днес тя е най-добрата профилактика на заболяването. България произвежда собствена БЦЖ ваксина от 1957 година.
От 1951 година БЦЖ-ваксината е задължителна в България и се поставя на всички новородени. Имунизираните с БЦЖ ваксина деца не са защитени в 100%, поради особености в изграждането на имунитета. Сложните имунологични феномени са в зависимост от възрастта на детето, периода от време на имунизацията /реимунизация/ и възникване на инфекция и т.н.
Независимо от това, имунизираните с БЦЖ ваксина преболедуват много по-леко и възможностите за пълно възстановяване са много по-големи. Така през последните 30 години случаите на туберкулоза в страната ни са намалели драстично.
- СЗО постави остро въпроса за резистентността на антибиотиците, във връзка с честата им употреба по време и на пандемията. Очаквате ли проблемът с мултирезистентната туберкулоза да се задълбочи?
- Резистентността представлява способността на бактериите да оцеляват в присъствието на лекарствен продукт, който обичайно ги убива.
Проблемът за честата и необоснована употреба на антибиотиците, което води след себе си до резистентност на микроорганизмите към тях, стои пред нас още от времето, преди пандемията от коронавирус. Сега този проблем ще нарасне, тъй като при почти всички пациенти с коронавирус се прилага антибиотик от самото начало на заболяването.
Държа да подчертая, че вирусът не е чувствителен на антибиотици и тяхното приложение в тези случай трябва да бъде стриктно преценено, като необходимост – само от лекар и то след преглед и назначаване на изследвания на пациента. В противен случай ще стане така, че банални бактериални инфекции, които бях лекувани успешно в миналото, ще станат нелечими и смъртоносни за хората.
Проблемът пред съвременния контрол на туберкулозата е зачестяването на случаите с мултирезистентна туберкулоза. Това са състояния, при които туберкулозните бактерии не са чувствителни едновременно към два от основните медикамента за нейното лечение. Затова мултирезистентна туберкулоза се превръща в предизвикателство от глобален характер, поради начина си на предаване, възможността за лесно придвижване на групи население и недостатъчните мерки за инфекциозен контрол.
Предшестващото, но неефективно лечение, особено приложението на нестандартизирани лечебни режими за туберкулоза е важна предпоставка за развитие на лекарствена резистентност. По данни на СЗО, 3.5% от новите случаи и 20.5% от тези с предшестващо лечение през 2013 г са с мултирезистентна туберкулоза. При тези данни, както и проблемът относно контрола, регистрирането и лечението на пациентите с туберкулоза по време на сегашната пандемия, няма как да не ме карат да мисля, че случаите с мултирезистетна туберкулоза ще се увеличат.
- На каква възраст най-често се разболяват българите от туберкулоза?
- Според епидемиологичнита данни за страната, най-често засяганата възраст е между 25 и 54 години, следвана от хората над 65 годишна възраст. Прави впечатление, засягането на хората в активна, трудоспособна възраст, което води след себе си не само до сериозни медицински, но и до икономически загуби за страната ни.
- Сега, в контекста на пандемията с Ковид-19, много пациенти, страхувайки се от инфекцията, се опитват да избегнат постъпване в болницата и предпочитат да си останат у дома. Имате ли впечатления дали този проблем е доста срещан у нас?
- Във връзка с настъпилата пандемия, всички лечебни заведения са преструктурирани така че, голяма част или цялата им леглова база е предоставена за лечение на пациенти с коронавирус. В София например, в момента липсва отделение или клиника за лечение на болни от активни форми на белодробна туберкулоза. От друга страна, хората се страхуват от заразяване с COVID при посещение на лечебни заведения и кабинети.
Всичко това неминуемо ще доведе до нарастване на случаите от туберкулоза, поради ненавременното им откриване и лечение с последващо нарастване на разпространението й. Съветвам пациентите и при най малките здравословни проблеми, да се обръщат за консултация с лекар – било то техния личен лекар и/ или специалист, да не разчитат на интернет или съветите на немедицински лица.
Милена ВАСИЛЕВА
