Д-р Любомир Кайтазки е специалист по нервни болести, интегрална медицина и клинична неврофизиология (електроенцефалография – ЕЕГ). Неговите специални интереси са насочени преди всичко към функционални невро-психологични и психични разстройства, кризи на прилошавания, епилептичните припадъци, депресии, главоболие, шум в ушите, натрапливо-страхови и фобийни разстройства, полиневропатии, безсъние, стрес и влиянието му върху човешкия организъм и поведение.
Има над 20 научни публикации върху тези проблеми. Владее методиката доплерова сонография, чрез която се изследва проходимостта на артериите на главата и крайниците.
Член е на Българското дружество по главоболие, на Българското дружество по електрофизиология и ЕЕГ, Българското дружество по доплерова сонография, на Американската асоциация за превенция на стреса и Международната лига срещу епилепсията.
Д-р Кайтазки има дългогодишен опит в лечението на заболяването чрез алтернативни и класически средства и особено чрез приложението на компютърно модулирана лазер терапия. Прилага с успех специализирани програми с магнитна стимулация, в комбинация с други алтернативни методи при пациенти с постковид синдром.
Захарният диабет е най-разпространеното в световен мащаб ендокринно заболяване. По обобщени данни около 400 милиона души са засегнати в глобален мащаб от различен по тежест захарен диабет. Заболяването, особено когато е недобре контролирано, води до тежки усложнения.
Какво е характерно за едно от най-честите и социалнозначими усложнения на диабета - полиневропатията? Разговаряме с д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести, интегрална медицина и клинична неврофизиология.
- Д-р Кайтазки, кои са основните механизми, по които се развива полиневропатията?
- Едно от най-честите и с най-голямо медико-социално значение усложнение е диабетната полиневропатия. Заболяването засяга краката – предимно ходилата, пръстите, петите и подбедриците. Това усложнение се предизвиква по два патогенетични механизма.
Първият е свързан с факта, че поради високите глюкозни нива се отделят токсични разпадни субстанции, към които миелинът на периферните нерви е особено чувствителен, най-вече в периферните нерви на краката. Развива се постепенно изтъняване на миелиновата обвивка, стига се до възпалително-дегенеративни и дистрофични промени в нея. Вследствие на тези процеси се достига до нарушена нервна проводимост и характерни клинични изяви.
Вторият механизъм, по който се развива диабетната полиневропатия, е свързан с т.нар. периферна съдова ангиопатия. Тя води до недостатъчна кръвна перфузия през артериолите. Вследствие на тези процеси се развиват дегенеративни, дистрофични, исхемични и в крайните фази – некротични промени (гангренозни язви) в ходилата. За съжаление, в повечето случаи се стига до ампутация на отделните пръсти, засегнати от болестта, на ходилото или на цялата подбедрица.
- Когато говорим за клиничната картина, има ли ясно изразена симптоматика, която да насочи специалиста своевременно към наличието на полиневропатия?
- Клиничната картина на диабетната полиневропатия е изключително коварна. Проблемът е, че оплакванията в началото не се свързват с основното заболяване, отдава се значение на други причини и фактори. Това е и най-често срещаната причина, поради която в крайна сметка да не се предприема правилен терапевтичен подход.
А вече развила се, за съжаление, полиневропатията доста трудно реагира на стандартните терапевтични подходи. Често се достига до развитие на диабетно стъпало, язви и в крайна сметка - на некротично-гангренозни тежки промени, които налагат радикални хирургични методи.
- Кои са първите оплаквания, които трябва да изострят вниманието ни?
- В самото начало, поради високата чувствителност на миелиновите обвивки, са характерни оплаквания от нарушена сетивност в ходилата и подбедриците, но най-вече – в ходилата и стъпалата. Едно от доста характерните оплаквания и почти патогномоничен симптом е споделянето от болните, че „ходят като по дунапрен“; „стъпват в чинии“; „сякаш ходят с боси ходила по пясък“; „стъпват като в кал“ и други подобни оплаквания.
Много характерен симптом от анамнезата е оплакването от периодичното или постоянно изтръпване по стъпалната част на ходилата. Пациентите се оплакват от „ходене върху игли, карфици или пирони“. Изтръпването е особено характерно през нощта – много от болните се събуждат от тази симптоматика, започват да се разтриват, масажират, обливат със студена вода в опит да постигнат някакво облекчение.
Друг, също характерен симптом, е схващането на мускулатурата на подбедриците, едната или двете едновременно, както и в ходилата и бедрата. Това са т.нар. мускулни крампи, които също са в състояние да събудят болните от нощен сън, тъй като са особено интензивни през нощта. Понасят се трудно поради силната болезненост и чувствителност на засегнатите зони.
Доста показателен симптом, но вече в по-напредналите стадии на заболяването е, че пациентите започват трудно да правят разлика в температурата, особено на водата при провеждане на хигиенни процедури. Не са редки случаите на изгаряния по ходилата, стъпалата и на подбедриците вследствие на такава симптоматика и развитие на вторични усложнения – локални или генерализирани инфекции.
Характерно е, че намалява и се губи в по-напредналите случаи на усета за болка, допир, натиск. Поради това много често такива болни могат да се травмират в областта на ходилата, пръстите на краката, стъпалата, да претърпят порязвания и убождания, без да усетят, а впоследствие да се развият тежки вторични усложнения.
При такива пациенти с течение на времето се променя и походката, поради нарушената дълбока сетивност става несигурна, трудно се осъществява в сумрачно и тъмно време. Болните търсят опорни точки при сядане и ставане от легнало положение.
Развива се и обща мускулна слабост, особено характерна за долните крайници и засилваща се в края на деня. С течение на времето и с напредване на заболяването, предимно при пациентите мъже в по-млада възраст, може да възникнат и еректилни смущения именно на базата на нарушената повърхностна и дълбока сетивност.
- Кога се развива т.нар. вторичен дегенеративно-дистрофичен синдром и какво е характерно за него?
- С напредването на сетивните нарушения или понякога кратко време след тях започва развитието на симптоми от нарушената и снижена перфузия в артериалната система на краката, най-вече на артериоларната част. Тогава се развива и т.нар. вторичен дегенеративно-дистрофичен синдром, за който са характерни и съществени симптоми, като: кожата на подбедриците и на ходилата променя нормалното си оцветяване – придобива кафяво-мораво-блед оттенък.
Тези промени може да са дифузни или на отделни зони. Особено характерни са за страничните части на ходилата и подбедриците. При други случаи се виждат отделни петнисти зони на фона на нормална кожна структура – личат следи от трудно зарастващи атонични рани, от убождания; от ухапвания на комари и други жилещи насекоми.
Д-р Любомир Кайтазки
Принципно, поради нарушената перфузия, всички травми и наранявания в зоните на ходилата, пръстите на краката и подбедриците зарастват трудно и продължително. По ходилата се развива хиперкератоза, лющене на кожата, лесно се образуват мазоли от неподходящи обувки и стегнати чорапи, появяват се и отоци. Почти винаги се засягат и ноктите на краката и междупръстовите пространства, интерфалангеалните стави.
А при появата на изброените по-долу симптоми, особено на язвите и разязвяванията, се оформя картината на т.нар. диабетно стъпало, както е известно в клиничната практика. Това е най-тежката и трудна за лечение степен на диабетната полиневропатия.
Трябва да се изтъкне още, че диабетната полиневропатия много често възниква при захарен диабет тип 2, при неинсулинозависимия тип диабет. Поради факта, че такива пациенти са с нестабилни инсулинови нива, обикновено неглижират симптомите си или те са недооценени от съответните специалисти. Затова и се пропускат началните стадии на полиневропатията.
От друга страна, диабетът засяга и вегетативната нервна система. Развива се т.нар. автономна полиневропатия, с вегетативни прояви от страна на сърдечносъдовата, гастроинтестиналната и урогениталната системи. Върху нея няма да се спираме в детайли. Съществено е да се каже, че в огромен брой от случаите тя остава неразпозната, недиагностицирана и такива болни дълго време са обект на лечение и изследване от кардиолози, гастроентеролози и уролози.
- Кои методи помагат за изследването на всички видове сетивност?
- Съществува набор от прости и лесни за прилагане уреди и методики, чрез които може да се постави диагноза още в самото начало, когато прогнозата за подобрение и задържане на патологичния процес е добра. Един такъв уред е циркумферентният дискриминатор – единствен по рода си в България, с помощта на който провеждаме необходимата за пациентите диагностика. Знаете, че първата крачка към успешното лечение е правилната диагностика.
Не по-малко полезен в практиката ни е и друг уникален уред – микровибрационният тестер. С негова помощ може да се тества и отграничава усетът за вибрация и допир. За изясняване и поставяне на точната диагноза се прилагат и още подобни уреди, сравнително по-широко известни и разпространени.
- Доколко информативно е според вас изследването с ЕМГ? Прилага се много често при пациенти с полиневропатия.
- Не съветвам пациентите с диабетна полиневропатия да се предоверяват на изследването ЕМГ, тъй като е възможно и фалшиво-отрицателен резултат при налична и развила се вече клинична симптоматика. Освен това изследването е трудно поносимо от някои пациенти и болезнено. Има и ограничения в прилагането му. Например противопоказно е при наличие на пейсмейкър, метални импланти, баджове и др. Но трябва да отбележа, че е задължително за пациентите при явяване на комисия пред ТЕЛК, по повод диагностицирана диабетна полиневропатия.
Има работещи методи за лечение на диабетното стъпало!
- Какви са съветите ви към читателите ни по отношение на другата важна стъпка за здравето ни – профилактиката?
- Тук мерките и поведението са общоизвестни, затова само ще маркирам най-важните от тях. Абсолютно задължително е поддържането на постоянни глюкозно серумни нива и периодичното им проследяване. Специални профилактични мерки се изискват при поддържане на хигиената и протекцията на ходилата. Всеки пациент може да намери общодостъпни материали на тази тема или да получи информация от лекуващия го лекар.
- Каква терапия се прилага при пациентите с диабетна полиневропатията?
- Прилагат се витамини от група В, вазодилататори, антиагреганти, физиотерапия, кинезитерапия и т.н. Периодично се провеждат вливания с деривати на тиоктовата киселина при развита клинична симптоматика. Трябва да се има предвид, че редица болни не понасят добре тези вливания, развиват гадене, повръщане, разстройство, общо неразположение.
- Прилагате ефективна методика при лечението на диабетната полиневропатия, особено при развил се вторичен дегенеративно-дистрофичен синдром. Кои методи включва терапията?
- Прилага се съчетание от три методики: локална дарсонвализация, лазертерапия и фонофореза. Дарсонвализацията е метод, при който чрез специален стъклен електрод към пациента се подава потенциал (чрез контактен и дистанционен начин), при което върху определения участък се получава действие на озон. При лазертерапията се използва т.нар. червен лазер с ефект върху кожни пигментни и други промени.
И третият метод, фонофорезата, се провежда с гелове, съдържащи магнезиеви йони, както и висококачествени и технологични извлеци от семките на някои специално подбрани плодове. Последната методика е особено ефикасна при повлияване на изтръпванията, боцканията, болките по ходилата и стъпалата, тъй като се улеснява медиаторната трансмисия на периферната нервна система. А дарсонвализацията и лазертерапията повлияват благоприятно дегененеративните и дистрофични кожни промени по подбедриците и ходилата при такива болни.
Терапевтичните сеанси се провеждат в серии с последователност между 8 и 15 процедури. Подбират се индивидуално, в зависимост от особеностите при всеки случай.
Характерни симптоми
• Атлетско ходило (Athlete`s Foot) – така се нарича гъбичната инфекция на ходилото. Кожни напуквания, зачервяване, сърбеж и болка при раздалечаване на пръстите на ходилото.
• Нокътно-гъбична инфекция – нактите на пръстите на краката губят естествения си цвят, побеляват, удебеляват си, променят структурата си, появяват се напречни или надлъжни набраздявания.
• Мазоли в зоната предимно на петата.
• Надигнати, кръгли, подобни на бутон кожни образувания с големина на царевично зърно върху дорзалната повърхност на или около първи и втори пръст на крака.
• Балоноподобни, плоски кожни образувания, изпълнени с течност (Blisters), обикновено между плантарните възглавнички на пръстите на краката и надлежащата им тъкан.
• Буниони - мазолесто подобни, окръглени, зачервени по периферията кожни ерупции, надигнати, образуват се върху страничната повърхност на палеца на крака. Силно болезнени. Обикновено са върху страничната ставна повърхност на палеца на крака.
Д-р Румен Богданов: Четвърт милион българи са с диабетна полиневропатия
• Хамертоза - т.нар. палец-чукче. Вследствие на отслабването на мускулатурата на палеца на крака се стига до скъсяване на сухожилието и промяна в биомеханиката му. Образуват се от тесни обувки, неадекватна позиция на палеца на крака. В някои случаи се касае за вродена малформация.
• Плантарни брадавици. Променени участъци кожа върху плантарната повърхност на ходилото, с кръгла, овалоидна или неправилна форма, пръснати или гроздовидно групирани.
Засегнатите зони са удебелени, с близки и сливащи се подобно на брадавици образувания. По върха на много от тези надигнати участъци се забелязват черни, точковиди пигментации. Лезиите са болезнени при натиск и докосване.
• Удебелено и възпалено околонокътно ложе на палеца на крака – нарастване, зачервяване, задебеляване на кожата около ръбовете на нокътя на палеца на крака. Обикновено болезнено при палпация състояние; може да доведе до куцане, дори невъзможност за стъпване със засегнатото ходило.
• Суха кожа по ходилата и стъпалата на краката (анхидроза). Доста характерен симптом при диабетната невропатия и се търси при диагнозата на последната, като е създадена специална методика. Обикновено се стига до лесно напукване, дистрофични промени, хиперкератоза, висок риск от инфекции. Дължи се на засягане на вегетативни нервни влакна и поради това е специфична за диабетната полиневропатия.
• Атонични язви и рани в различни части на ходилото, често по плантарните повърхности.
Милена ВАСИЛЕВА
