Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области - клинична имунология и нефрология. През 2006 г. завършва Медицински университет - София с отличие.

През 2014 г. защитава успешно дисертационен труд по имунология в областта на автоимунните заболявания, като изследва имунологични и генетични фактори при болни със системен лупус и дерматомиозит. Две години тя работи като лекар по вътрешни болести в Германия.

След завръщането си в България успява да вземе две специалности - клинична имунология и нефрология, които съчетава успешно в клиничната си практика. В момента д-р Христова работи в Клиниката по нефрология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. От 2020 г. тя е и медицински консултант на в. “Доктор”.

- Д-р Христова, какви са причините за бъбречните заболявания?

- Хроничното увреждане на бъбреците се наблюдава все по-често в днешно време поради променения начин на живот, затлъстяването, прекомерното поемане на храни, богати на фруктоза, приема на токсични медикаменти, застаряването на населението.

Младите хора също могат да бъдат засегнати, като при тях по-чести са гломерулонефритите, които представляват автоимунни заболявания на бъбреците.  

Освен това причини за бъбречно увреждане са добре познати заболявания, като захарен диабет, артериална хипертония и някои наследствени болести, като бъбречната поликистоза. 

Бъбреците могат да се увредят също и от високите нива на пикочна киселина - така наречената подагрозна нефропатия. Част от тези пациенти също са наследствено обременени и са унаследили заболяването от техните родители.

- Има ли симптоми, по които да разберем, че сме с хронично бъбречно заболяване?

- За съжаление, често хроничното бъбречно заболяване протича безсимптомно. Обичайно симптомите се появяват късно, когато то вече е напреднало. Ако се забележат, веднага трябва да се направи преглед при нефролог.

6 навика, които могат да "убият" бъбреците ни

Чести признаци са отоците по краката и около очите поради задръжка на течности, повишеното артериално налягане. Те се пораждат от неспособността на бъбреците да изхвърлят излишните течности и токсини от тялото, както и от затруднената обмяна на солите в кръвта. 

Трябва да се знае, че бъбрекът е отговорен за отделянето на хормон, който стимулира производството на червените кръвни клетки - еритропоетин. При напредване на бъбречната увреда намалява производството на този хормон и тогава се появяват симптоми, като отпадналост, слабост и задух, дори при ежедневни физически усилия. 

Бъбрекът е отговорен и за производството на активен витамин D, който участва в много процеси в организма, включително в костната обмяна и в регулацията на имунната система.

В късния стадий на бъбречна увреда може да се стигне до намаляване на количеството отделена урина за денонощие. Това означава, че бъбреците не могат да изпълняват основните си функции - изхвърляне на течностите и очистване от токсини

Така те се натрупват в организма и го увреждат. Тогава единственият изход е трансплантацията на нов орган, а ако не може да се намери донор, се налага включване на хемодиализа. 

Д-р  Мария Христова

- Какво може да се направи за профилактика на бъбречните заболявания?

- В началото обикновено липсват симптоми и пациентите не знаят, че имат бъбречно заболяване. Затова провеждането на профилактични изследвания е изключително важно. Това са леснодостъпни кръвни тестове за серумен креатинин, урея, пикочна киселина, както и обикновена урина и 24-часова урина.

Дори не е нужно да бъдат назначавани от лекар. Пациентите могат да се изследват в лаборатория по своя инициатива. Достатъчно е да го правят веднъж годишно. Ако се проведе и ултразвуково изследване на коремни органи, в това число ехография на бъбреци от специалист, това увеличава значително диагностичните възможности. 

- Какво означават повишената урея и креатинин?

- Маркерите урея и креатинин обичайно вървят ръка за ръка и показват, че гломерулният филтър на бъбрека не може да пречисти кръвта. Това са крайни продукти от процесите на разграждане и когато бъбрекът не работи достатъчно ефективно, те остават в кръвта.

По техните нива съдим дали и до каква степен е увредена бъбречната функция. Високата урея и креатинин зависят също от приема на белтъци. Точно затова съветваме нашите пациенти да спазват диетичен режим с ограничен белтъчен внос. Те трябва да намалят и приема на сол, защото високото артериално налагане също е фактор за бъбречно увреждане. 

- Как точно високото кръвно влияе на бъбреците?

- Съществува двупосочен механизъм на взаимодействие между артериалната хипертония и бъбречните заболявания. От една страна, високото артериално налягане уврежда фините кръвоносни съдове на бъбреците, това на свой ред уврежда бъбречния филтър и постепенно настъпва хронично бъбречно заболяване. 

Високото артериално налягане е втората по честота причина за терминална бъбречна недостатъчност и нужда от хемодиализа. От друга страна, ако бъбреците вече са заболели - при гломерулонефрит или стеноза на бъбречна артерия, неработещият бъбрек също може да предизвика повишено артериално налягане.

В този случай хипертонията е симптом на бъбречното заболяване. Така че при високо кръвно винаги се препоръчва освен консултация с кардиолог и среща с нефролог.    

Храните, които образуват камъни в бъбреците

- Какви са възможностите за лечение?

- Най-доброто лечение е профилактиката. За съжаление, при напреднало хронично бъбречно заболяване увредата е необратима и не се лекува. Няма медикаменти, с които да спрем процеса. Но ако бъбречното заболяване се открие своевременно, има възможности да се забави прогресията му.

Това са лекарства за лечение на високо артериално налягане - т. нар. АСЕ инхибитори и ангиотензин рецепторни блокери. Те предпазват бъбрека от прекомерно претоварване. Разбира се, всеки конкретен случай е индивидуален и лечението е комплексно. 

Петте стълба на здравия бъбрек

Превенцията на хроничните бъбречни заболявания е свързана с начина на живот. На първо място, е правилният хранителен режим. Това означава, че трябва да се внимава със солта (до 5 г сол дневно). Също така, да се намали вносът на пурини, т.е. намаляване на белтъчния внос до 0,8 г на килограм телесно тегло дневно.

При хронично бъбречно заболяване трябва да се избягват белтъците, особено тези от животински произход (червените меса). Препоръчваме на нашите пациенти да приемат месо два пъти седмично, предимно пилешко или пуешко, защото са по-ненатоварващи.

А също да се ограничат млякото и млечните продукти, особено кашкавалът. Допуска се консумация на сирене в малки количества. Най-добре е пациентите да имат 3 - 4 вегетариански дни в седмицата. 

Много важно е да се осигури и баланс на течностите. Не може да се каже точно колко литра вода са необходими на един организъм дневно. Всичко е индивидуално и зависи от физическата активност и от стадия на бъбречното заболяване. През лятото са необходими повече течности.

Най-добре е да се приема вода според жаждата. Организмът сам ще подскаже какво количество ни е необходимо. Обичайното количество течности, което препоръчваме, е около 1,5 л. Важно е да се следи  т.нар. воден баланс - разликата между приетото количество течности и отделеното количество урина. Разбира се, трябва да се знае, че част от течностите се губят през кожата и чрез дишането (около 500 - 600 мл).

При бъбречно болни съветваме също да се ограничи приемът на фосфати. Рибата например, съдържа значително количество фосфор и затова консумацията й не е препоръчителна при пациенти с хронично бъбречно заболяване.

Вторият стълб на здравия бъбрек е поддържане на артериалното налягане в референтни стойности. 

Трето, ако има рискови фактори, като захарен диабет, кръвната захар трябва да бъде добре регулирана, ако пациентът има високи нива на пикочна киселина в кръвта, тя да бъде контролирана. 

Четвърто, пациентите трябва да се пазят от бактериални и вирусни инфекции, тъй като те са причина за влошаване на бъбречната функция - понякога обратимо, понякога обаче не. Счита се, че микроорганизмите са един от отключващите фактори за автоимунни заболявания. 

Пето, да се избягва приемът на нефротоксични медикаменти, като нестероидните противовъзпалителни средства - това са добре познатите ни болкоуспокояващи. Всички те водят до влошаване на бъбречната функция, особено при прекомерната им употреба.

Същият ефект имат и контрастните вещества, които се използват при изследвания като компютърна томография (скенер) и при коронарография. За такива процедури болните трябва да се подготвят правилно, да бъдат добре хидратирани, за да може контрастното вещество да бъде изхвърлено максимално бързо от организма.  

Мара КАЛЧЕВА