Д-р Михаил Табаков завършва Медицински университет - София през 2003 г. Има призната специалност по хирургия от 2013 г. През 2017 г. защитава успешно дисертационен труд на тема “Изследване на възможностите за лечение на вентралните хернии с ендоскопски техники” и придобива образователна и научна степен “доктор” по научна специалност “Хирургия”.
Започва практиката си през 2004 г. във ВМА - София, като лекар-ординатор в клиника “Спешна хирургия” до 2011 г., когато постъпва на работа в IV хирургична клиника на “Пирогов”. Година по-късно, след конкурс, е назначен за асистент към клиниката. Тази длъжност заема до месец март 2017 г. Понастоящем е лекар в хирургичното отделение на Университетска болница “Св. Иван Рилски” - София.
Д-р Табаков e завършил множество специализирани курсове по хирургия в страната и чужбина, с основна насоченост към лапароскопската хирургия. За отбелязване са сертификатите му от мастър класа по лапароскопска колоректална хирургия в Истанбул, Турция, и специализацията на същата тематика в Гилфорд, Великобритания.
Притежава диплома за завършено обучение по лапароскопска хирургия от университета в Страсбург, Франция, получена след успешното преминаване на два сертификационни курса в института IRCAD. Член е на Европейската херния асоциация и на Българското хирургическо дружество.
През 2015 г. д-р Михаил Табаков е избран сред най-добрите лекари в допитването “Best Doctors”, осъществено от Дарик радио.
Научната дейност на д-р Табаков включва множество участия на конгреси в страната и чужбина, 22 публикации в периодичния печат и съавторство в една монография.
Начинът на живот на съвременния човек предразполага разпространението на много заболявания. Сред тях са затлъстяването, хипертонията, далекогледство и късогледство и не на последно място - херниите. Според Световната здравна организация само през изминалата година хирурзите са извършили над 20 милиона операции за отстраняване на херния.
Доц. д-р Пламен Иванов: Хернията се лекува само с операция
Как съвременната медицина може да се справи с проблема? Защо се появяват херниите и какво представлява разширената тотално-екстраперитонеална пластика за лечение на вентрални хернии, разговаряме с д-р Михаил Табаков, хирург.
- Д-р Табаков, какво представляват вентралните хернии?
- Вентралните хернии са дефекти на коремната кухина, извън ингвиналната зона. Те могат да бъдат първични и следоперативни - вследствие на оперативна интервенция, които са най-често срещаните.
Първичните са например пъпните хернии, епигастрални и някои други, по-редки видове, които са по-непознати на хората. Има и ингвинални или слабинни хернии. При мъжете по-чести са слабинните, а при жените - пъпните хернии.
Тези полови различия се дължат на особености в анатомичния строеж на коремната стена при мъжете и жените.
Херниите всъщност са един отвор в коремната кухина, през който преминават коремни органи, покрити с перитонеум (ципата на коремната кухина).
- Прилагате нов, съвременен подход при лечението на вентралните хернии - разширената тотално-екстраперитонеална пластика. Разкажете ни повече за този метод и защо е предпочитан в практиката ви?
- Методът не бих казал, че е нов. По-точно е да се определи като съвременен, защото е неинвазивен и безкръвен. Самата операция се извършва лапароскопски или ендоскопски, в зависимост от слоевете, в които се работи. Извършва се през няколко малки отворчета, както при всяка лапароскопска операция.
Дефектът се покрива с едно много голямо плътно. Всъщност това позволява да се избегне по-голямата травма, която е свързана с класическата операция. И тук това е особено важно, защото например самите следоперативни хернии се получават от травма върху коремната стена при операция по друг повод, за да се стигне до болния орган.
Нашата професия е свързана с това, че нарушаваме по принуда един здрав орган, какъвто е коремната стена, за да достигнем до нещо болно, вътре в нея.
Друг начин няма. И лапароскопската хирургия има тези предимства, че намалява вредните въздействия на хирургията върху здравата коремна стена на човека и ще се погрижи в най-голяма степен и за корекцията на тези дефекти. От тази гледна точка е съвременен метод.
Иначе първата лапароскопска пластика на вентрална херния е извършена през 1991-1992 г. - доста отдавна, минали са вече близо 30 години. Но за съжаление, не много широко разпространен. В смисъл, не е възприет от много хирурзи поради факта, че е труден за усвояване, изисква натрупан опит и човек да разполага с необходимата техника.
Освен това консумативите за самата операция не се покриват от Здравната каса, което налага пациентите сами да си ги доплащат.
- Извън тези проблеми, които посочихте, има ли пациенти, за които този метод да не е подходящ, въпреки че е съвременен и щадящ?
- Да, има пациенти, при които не може да бъде приложен - такива, при които има много големи сраствания от предшестващи операции, поради което не може да се навлезе в коремната кухина. Не може да се приложи също и при много големи дефекти, тогава се налага да се използва отворената хирургия.
- Всеки човек с такъв проблем със сигурност си задава въпроса: защо се появяват вентралните хернии?
- Най-честата причина за появата на херниите е дефект в съединителната тъкан. Установено е, че при болни с хернии има нарушения в структурата на колагена и те са предразположени към появата им. На второ място, това са състояния, свързани с повишеното вътрекоремно налягане.
Например запек, трудно уриниране при възрастни мъже, упорита и продължителна кашлица при пушачи, вдигане на тежести при хора, упражняващи тежък физически труд.
- Тази унаследена слабост на коремната стена поради липсата на колаген ли е причина за чести рецидиви при херниите? Или зависи от оперативната намеса при лечението им?
- Да, определено това е причината за рецидиви, затова широко се използват т.нар. херниални платна при операциите. Тези изкуствени мрежи компенсират слабостта на тъканите. Затова и в миналото рецидивите, преди да се използват протези, са стигали до над 50% за някои видове хернии.
И това е причината понастоящем винаги или поне в повечето случаи да се използва протеза, или херниално платно за укрепване на коремната стена. Платното е специално, покрито е от едната страна с незалепващ слой, който не позволява срастването на протезата с чревните бримки.
Платната се фиксират за коремната стена със специални устройства, подобни на нитове, които могат да бъдат метални или резорбиращи се.
- Тъй като херниалното платно все пак е чуждо тяло, може ли да създаде проблеми? Налага ли се да се сменя след известно време?
- Не, не се налага да се сменя. Веднъж поставено, то си остава там. Може да създаде проблеми, но непоносимостта към платната изначално се среща много рядко - при един на хиляда пациенти. Дори и по-малко са тези случаи реално в практиката.
Важното е да се спазват стриктно някои условия за поставянето на херниалните мрежи - не може да бъдат използвани в инфектирана среда. При този вид интервенции трябва да се спазва още по-голяма стерилност, отколкото при обикновените операции.
А иначе платната са направени от инертни материали и тъканната реакция е минимална, тоест възприемат се от организма, няма имуногенност към херниалните платна. Пациентите не трябва да се страхуват, тъй като рискът е пренебрежително малък в сравнение с ползата от него. Така че нещата в това отношение са несравними.
- Какво може да причини “заклещване на хернията”? Това състояние наистина ли е животозастрашаващо?
- Най-сериозното усложнение на херниите е заклещването. В този случай херниалното съдържимо не може да се прибере без намесата на пациента или лекаря. Най-често неочаквано, при внезапно повишаване на вътрекоремното налягане (кашлица, дефекация, тежко физическо усилие и др.) се разширява мигновено херниалният дефект и през него преминават коремни органи, които при други условия не могат да минат. Следва свиване на херниалния пръстен и инкарцерация (заклещване) на херниално съдържимо.
Най-често се заклещват тънко черво, оментум, дебело черво и др. Заклещването води до бързо нарушаване в кръвоснабдяването на заклещения орган и неговата некроза в рамките на няколко часа с развитието на перитонит.
При всички случаи инкарцерираната херния е абсолютна индикация за спешна оперативна намеса.
Заклещването на хернията трябва да се възстанови в рамките на няколко часа - хернията да се “отклещи”.
Една четвърт от пациентите с коремна операция развиват херния
- А кои са симптомите?
- Обикновено настъпва след рязко повишаване на вътрекоремното налягане. Например кашляне, кихане, вдигане на нещо тежко. Появява се подутина в областта на хернията, която не изчезва след това. И ако е заклещено черво или някакъв друг коремен орган, пациентите започват да повръщат, усещат болка и дискомфорт в областта на подутината. Тя не преминава в рамките на няколко часа Това са сигналите, че трябва да се потърси бързо и медицинска помощ.
- Какво не знаем за херниите като пациенти или имаме неправилни представи за тях? Какво показва вашият опит и практика в това отношение?
- Най-често се забелязва, че пациентите не знаят и не си представят всъщност колко фатални могат да бъдат херниите, ако не се лекуват навреме. Определено рискът се подценява.
Пациентите не разбират за сериозността на заболяването, докато чувството на болка и тежест не стане непоносимо и постоянно, тъй като появата на херниите е свързана със слаба болка в дадена област при физически усилия, кашлица, дефекация и др.
Едва след като се появи подутина с оформянето на херниална торбичка и дефект на коремната стена, това привлича вниманието на болните. При широк пръстен на хернията подутината изчезва в корема в легнало положение и оплакванията също, което дава лъжливо усещане на пациентите, че не е нужно да търсят лечение. При нелекувани случаи херниите могат да достигнат гигантски размери, които не изчезват при покой.
Не се осъзнава и още едно важно нещо: колкото по-рано се лекува даден проблем, в случая хернията, толкова резултатите от операцията са по-добри. Безспорен е фактът, че много по-успешно се затваря едно отворче например от 1 см, отколкото отвор с размер 10 см.
Също така читателите ви трябва да знаят и да са информирани, че херниите вече се лекуват безкръвно, миниинвазивно или лапароскопски. И трябва да се стремят към такъв метод за операция, когато е възможно, разбира се. Съветът ми е да се обръщат към специалист, който се занимава с такъв тип хирургия, за да могат да получат адекватна консултация.
Защото това е заболяване, което, ако се лекува по правилния начин, позволява бързо възстановяване и възвръщане към ежедневната дейност, с минимални усложнения, с по-малко рецидиви, с по-малко болка.
Милена ВАСИЛЕВА
