Анемиите често се проявяват със замаскирани симптоми и е трудно да се досетим за тях. Хематологът д-р Симоноски обясни за читателите на в. “Доктор” какви са причините и симптомите на железния дефицит.
Визитка
♦ Д-р Наум Симоноски завършва Медицински университет- София през 2008 г. Специалност “Клинична хематология” придобива след специализация в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания - София, където продължава да работи. Освен в НСБАЛХЗ д-р Симоноски извършва диагностика и терапия на заболявания на кръвта, кръвотворните органи и органите на лимфната система и в Медицински център “ФемиКлиник”.
♦ Д-р Симоноски лекува анемии, тромбоцитопении, левкопении, остри и хронични левкемични заболявания, увеличени лимфни възли, лимфопролиферативни заболявания, миелопролиферативни, мелодиспластични заболявания, нарушения в кръвосъсирването.
- Д-р Симоноски, колко често се среща желязодефицитната анемия?
- Според СЗО железният дефицит е най-често срещаният хранителен дефицит в света, който засяга около 30% от хората. Желязодефицитната анемия се свързва с повишена заболеваемост, която води до намалена продуктивност на работното място, нарушения в когнитивното развитие на децата. Ето защо желязодефицитната анемия представлява социалнозначим проблем. Затова трябва да бъде адекватно превентирана, навреме диагностицирана и лекувана. Това означава да се открие и лекува още когато възникне. В противен случай анемията ще се задълбочи, след което ще бъде доста по-трудно възстановяването на нормалните стойности на хемоглобина.
- Кога възниква железен дефицит в човешкия организъм?
- Ако кръвното изследване покаже, че пациентът има анемия, тогава трябва да се определи дали тя е следствие на намалена продукция или на повишена деструкция на червени кръвни клетки. Намалената продукция на еритроцити (нисък хемоглобин) може да е следствие от хранителен дефицит, например желязодефицитна анемия. В този случай трябва да се потърси причината за железния дефицит, иначе лечението ще бъде само симптоматично.
Когато се намери причината, пациентът може да бъде лекуван етиологично (премахване на причината, водеща до това състояние) и така да се елиминира напълно проблемът. Ако лечението е само симптоматично (лекуват се последствията, а не причината), след неговото преустановяване пациентът отново ще получи анемия и ще се върти в порочен кръг.
Как да разберем, че сме развили анемия
Желязодефицитната анемия възниква, когато приемът на желязо и депата на този микроелемент в тялото не са достатъчни, за да се поддържа нормалното кръвотворене на червени кръвни клетки. Недостатъчният внос на желязо с храната води най-често до желязодефицитна анемия. Има и заболявания, при които показват в кръвната картина, че пациентът е с анемия, но в този случай тя е следствие на друго състояние или болест и независимо че желязото е ниско, това не означава, че се касае за желазодефицитна анемия, а се изисква по-задълбочен преглед и изследвания.
Над 90% от желязодефицитните анемии възникват от недостатъчен внос на желязо с храната. Тялото може за известно време да компенсира този дефицит, но когато депата с желязо се изчерпат, вече няма ефективна еритропоеза (кръвотворене на червени кръвни клетки) и се проявяват симптомите.
- Какви са симптомите на желязодефицитната анемия?
- При всички възрастови групи тази анемия се характеризира с еднакви симптоми. Преди всичко това е отпадналост и лесна умора при минимални физически усилия. Ако човек с нормални стойности на хемоглобина например изкачва десет стъпала без усилие, то за друг с нисък хемоглобин преодоляването на тези стъпала ще бъде истинско предизвикателство – ще се задъхва, ще получава сърцебиене.
Тези състояния водят до загуба на мотивация за работа, тъй като човек няма сила, съответно ще взима болнични, ще отсъства от работа, няма да може да върши нормалните си ежедневни дейности. Майките на малки деца например си обясняват умората с грижата по децата, но реално проблемът може да е хематологичен – някаква анемия.
Д-р Наум Симоноски
- Кои храни съдържат най-много и пълноценно усвоимо желязо?
- Има разлика в съдържанието на желязо и в неговото усвояване при храните с животински и с растителен произход. Най-високо съдържание на желязо имат храни с животински произход. Това са червените меса и на първо място телешкото, след него свинското и накрая пилешкото.
В зеленчуците желязото е с две трети по-малко от това в месото
Най-високо съдържание на желязо в храните, които не са от животински произход, имат ядки и семена, сушени плодове, пълнозърнести тестени изделия и хляб, бобови продукти (боб, леща и нахут), тъмнолистни зелени зеленчуци (спанак, сребристо цвекло и броколи) и др. Погрешно се смята, че спанакът съдържа най-много желязо от всички храни, но в действителност то е три пъти по-малко от съдържанието на желязо в месото.
Този факт е важно да се знае, защото в днешно време и храненето се е превърнало в мода. Много хора избират да се придържат към вегетариански или вегански начин на хранене или избягват някои храни, за които са прочели някъде, че са вредни. Но рано или късно тези хора достигат до изчерпване на желязото в депата.
Освен непълноценното хранене, друга причина за желязодефицитна анемия се среща при много от жените във фертилна възраст – обилният менструален цикъл. Кървенето през ежемесечния менструален цикъл на жените трябва да се компенсира. Ако цикълът е по-дълъг, рано или късно се стига до изчерпване на депата с желязо и до желязодефицитна анемия.
Всичко това са бенигнени състояния. Не говорим за малигнената патология – злокачествените заболявания и свързаната с тях анемия. Има също редки хематологични заболявания, съпроводени с анемия. Например при таласемията има анемия, но тя е следствие на генетична мутация, а феритинът и желязото са с нормални стойности.
- Много хора си самоназначават изследвания и започват да приемат железни препарати. Какво ще ги посъветвате?
- Добре е да се прави здравна профилактика, като на шест месеца всеки човек си пуска изследване на кръвна картина. Тя е достатъчна, за да се види дали са нормални стойностите на хемоглобина. Ако се установи анемия, трябва да се разбере каква е тя – дали е следствие на дефицит на желязо или на дефицит на витамин В12 и фолати.
Това са две различни състояния и различен тип на анемия, с отделен начин на лечение. Желязодефицитната анемия е хипохромна и микроцитна, което означава, че самият еритроцит е малък и в него се съдържа малко количество хемоглобин. Докато при дефицита на В12 и на фолиева киселина еритроцитът е голям, мегалобластен.
Често се дават на пациентите и двата продукта – и желязо, и фолиева киселина, плюс В12, което обаче не е професионално. Необходимо е да се определи точно каква е анемията и тогава да се пристъпи към адекватно лечение.
Другият ми съвет е хората да не си самоназначават железни или други препарати, защото зад една кръвна картина стои много информация, която може да се интерпретира правилно само от хематолог. Защото един хематолог има много опит – всеки ден интерпретира между 50 и 100 кръвни картини. При анемия трябва да се направи консултация с хематолог, който ще назначи адекватната терапия. Ако пък проблемът е злокачествено заболяване, то ще се засече по-рано и ще може навреме да се реагира.
- Какво е важно да знаят бременните жени за превенцията на железния дефицит?
- За съжаление, доста млади жени имат железен дефицит още преди да забременеят, като по време на бременността той само ще се задълбочи и няма да може да се компенсира, независимо от промяната на хранителните навици и от приема на хранителни добавки.
Затова още в началото на бременността, ако кръвната картина покаже по-ниски нива на хемоглобина, трябва да се изследват нивата на желязо, феритин, трансферин, желязосвързващ компонент и да се направи задължително консултация с хематолог, който може адекватно да прецени резултатите. Добре е също тези нива да се проследяват и през целия срок на бременността. Но не е правилно да се приемат каквито и да било добавки без консултация с лекар.
Мара КАЛЧЕВА
