Д-р Петко Загорчев: Проблемите в здравеопазването няма да се оправят само с говорене

Такова мнение изрази председателят на Централната етична лекарска комисия в БЛС д-р Петко Загорчев - началник на интензивното отделение в шуменската болница, анестезиолог и специалист по интензивна медицина, токсиколог. Д-р Загорчев е магистър по здравен мениджмънт, автор на повече от 30 научни доклада, а от 15 години - дипломиран хомеопат. Председател е на Българското хомеопатично дружество, съосновател на Европейската академия по клинична хомеопатия у нас, преподава на лекари и студенти в медицинските университети.

- Д-р Загорчев, какви са най-честите ви пациенти, с какво се сблъсквате през този сезон в интензивното отделение?
- Най-честите ни пациенти в момента, ако трябва да бъда откровен, са недообработени, неизследвани в доболничната помощ, запуснати в тежко състояние хора.

- По какви причини е така?
- По ред причини търсенето на достъп до доболничната помощ от пациентите със сърдечни заболявания, особено с диабет, с бъбречни болести, е изключително затруднено. Това са едни от честите ни пациенти. Освен това нараства броят на неосигурените пациенти, включително и тези, които не се осигуряват умишлено, защото знаят, че при слабия и липсващ контрол от държавата те ще бъдат винаги лекувани в здравните заведения, независимо дали са осигурени или не. Обикновено изчакват състоянието им да стане възможно най-тежко, когато няма вариант за отказване на помощ или препращане на друго място, и постъпват при нас в окаяно състояние, което естествено рефлектира и с лош резултат от заболяването. Висок е процентът на инсултите, и то на много тежките. Много често

имаме емболични инсулти при възрастни хора,

които ги оставят в трайно безпомощно състояние, изцяло зависими от чужди грижи. Голям е броят на резистентните на лечение пациенти, на хората със застойна сърдечна недостатъчност, на декомпенсиралите и с лош контрол пациенти с диабет. Общо взето, тази тежка патология говори за сериозен срив в системата, за който най-малко виновни са лекарите. Недофинансирана, с липсващи кадри, с бедно население - и резултатът е точно такъв.

- Оттук нататък може всичко да последва. Може да прозвучи банално, но е истина, че когато нямаш в себе си ясна позиция какво ще правиш в тази държава, тръгването към политическа власт и към управление явно е с долнопробни нагласи за лично облагодетелстване.
- За здравеопазването говорят абсолютно всички политици. За мен обаче здравеопазването не е секта, тук нещата не се оправят с говорене.

- Вие как смятате - министърът трябва ли да е лекар, или е по-добре да е мениджър например?
- Да, министърът трябва да бъде много добър лекар, с познания в областта на управленската организация. Аз смятам, че засега един от малкото министри, които знаят какво да правят, е сегашният министър на временното правителство. Министрите на здравеопазването при временните правителства се оказаха безкрайно по-добри, отколкото избраните по политическа линия. Това спокойно можете да го запишете.
Вие трябва да имате предвид, пък и не трябва да забравяме, че недоволството на хората, за което ние нямаме вина, е следствие от изключително

огромната натовареност на болничните лекари

Те са недостатъчно на брой, недобре платени, с малка възможност за пълна реализация на трудов процес. Аз трябва да ви цитирам данните, които в момента обработваме за една научна сесия: за последните 7 години ангажираността на анестезиолозите с анестезии годишно е нараснала от 280 на 580 анестезии средно на анестезиолог.

- Доколкото си спомням от други разговори, в т.ч. и с вас, по принцип анестезиолозите в България са малко на брой...
- Ангажираността им с прегледи на интензивно болни е нараснала от 400 годишно на 1200 - при същото заплащане, при значително по-малка бройка анестезиолози, при нарастване на средната възраст в тази група специалисти. А това е абсолютно в техен минус по отношение на задълженията им.

- Защо доболничната помощ не е достатъчно ефективна? Каква е причината?
- Аз мисля, че Здравната каса прекалено бързо откъсна доболничната от болничната помощ. Не трябва да има такова категорично делене. Нужен е непрекъснат последователен процес на лекуване. И лично аз смятам, че и болничните, и доболничните лекари трябва да работят в много по-близки взаимоотношения. В много страни например лекарите от доболничната помощ имат достъп за работа в болницата, като, разбира се, Здравната каса поема заплащането с оглед на тяхната квалификация. И обратно - болничните лекари да имат запазена възможност за работа в доболничната помощ. Това ще е от полза за двете страни.

- Оставам с усещането, че тези несъответствия са за сметка на болничната помощ?
- Истината е една - болниците се оголиха тотално. Ще дойде момент, в който ще започне да се оголва и доболничната помощ - поради възрастови, геополитически причини и т.н.

Има нещо положително все пак. И то е, че поне качеството на помощта, която оказваме, остава все още на високо ниво - и от етична гледна точка, и от гледна точка на висотата на качествено здравно обслужване.



Яна БОЯДЖИЕВА